Епитафии

На гроба на фараона Ехнатон/към Нефертити/: Аз ловя сладкия дъх на твоите устни. Аз изпитвам всеки ден възторг пред твоята красота. Моето желание е да слушам твоя прекрасен глас, звучащ като полъх на северен вятър. Младостта се връща при мен от любов към теб. Дай ми твоите ръце, които държат твоя дух, за да мога да го приема и живея с него. Наричай ме с моето име вечно - а на мен без теб винаги нещо няма да ми достига. На Александър Македонски: Този гроб се оказа достатъчен за онзи, комуто не достигаше Вселената. На Артър Конан Дойл: Аз съм изпълнил своята проста задача, ако съм дал поне един час радост на момчето, което е наполовина мъж, или на мъжа - още наполовина момче. На неизвестен човек, в Будапеща: Беше.

ANONIMUS (половината от камъка, върху който е издълбана надгробната епиграма липсва, върху запазената част се чете следното) .................................................................бях ..............................................................страх ..........................................................жестоко .......................................................но живота ........................................................като скот ....................................................а без любов ..........................................ненужен и самотен .................................защото здравата работех ...........................и въпреки че я обичах много .....................единствено се считам за виновен .................ала едва ли...Тъжен, изоставен, сам .......завинаги на ергастериума в мрачния капан ....добре че върху този несломим и вечен камък поне след мене името ми ще остане! Направено приживе. Ave!

добър замисъл каменоделско изпълнение...

Бързо съдиш. Това е последното стихотворение от една стихосбирка, "Избрани епитафии от залеза на римската империя". Не е моя, разбира се

забележи - не съдя изказвам мнение и какво като е от стихосбирка - това да не е сертификат за качество :)

не е сертификат, но обяснява наивитета, търсен е нарочно. ергастериум означавало "занаятчийска работилница, където роби и свободни (срещу мизерно заплащане) се трудели от тъмно до тъмно" - т.е. занаятчия в живота, занаятчия в (авто)поезията. Авторът на тази стихосбирка е един от най-големите български поети, уверявам те, но малцина го знаем още.

би ли казал името му а и пусни още нещо от него това, което прочетох, ме кара да се съмнявам в заключението ти, че е "един от най-големите български поети" но аз имам кофти вкус

това, което прочете не може да е представително, обясних ти защо. Кирил Мерджански. Преди повече от месец бях пуснал нещо от него в клуб Литература, темата е озаглавена с името му. Всъщност за да го оцениш трябва да намериш цяла стихосбирка - "Митът за Одисей в новата буколическа поезия".

Tuk ne pochiva nikoi. Bashta mu upotrebqvashe edinstveno prezervativi "Durex".