Оскар Уайлд

"Светът е трагедия за тези които чувстват и комедия за тези които мислят" От коя категория си ти НеОНел и другите събеседници, разбира се:))

МИСЛЯ, че светът е такъв, какъвто го ЧУВСТВАМ. ТрагиКомедия.

Аз нещо не разбирам - тия двете дейности (мисленето и чувстването) взаимоизключват ли се? Ами, че то едното без другото не може, бе! И освен това не съм виждала по смешни неща от някой трагедии, а и всички комедии са си много тъжни понякога....

Да, да съгласен съм с Алиса

Очезар - Какво хубаво име! Какви са ти очите сутрин?

ама алиса :))))))))))))))) очезар не от "заристи очи"‚ а от "организация на чудовищата и злодеите" :)))))))) което не пречи‚ все пак‚ очите да са красиви ;) ох‚ че си .... ох‚ че ме засмя :))))) мисъл и чувство‚ в единение :)))))))))))))))))))

за когото живота е комедия... :о)

Дуализъм с една дума:))) А какво става с другите възприятия на човека - сетива, инстинкти, вкус, мирис, зрение......

Мисленето няма нищо общо с чувстването, друг е въпроса че човек ги обвързва сам:))) Съществува разум в чист вид но чувство надали:))

Ами кво да ти кажа сутрин гледам като пребит щото вечно съм недоспал.

борисе‚ извини ме за може би недотам праволинейното и малодумно питане‚ но ти пиеш ли кафе? със захар ли? и като пиеш горчиво кафе със сладка захар – първо отпиваш малко чисто кафе и после хапваш щипка захар ли? или обратното? и да не пиеш кафе със захар‚ и да не пиеш кафе без захар‚ и изобщо да не пиеш кафе – все тая. къде го видя чистия разум‚ да си купя едно бурканче? или да си открадна... оххх‚ и сега ще започнеш да ми казваш‚ че не може‚ че не бива‚ че не... чист разум – звучи зловещо! чисти чувства... ех...

оскар уайлд някак... не зная. звучи ми като двуизмерно нещо‚ като картичка с картинки. ох... наприличва ми на кръчмата на спас. тя е в дървенеция‚ отпред има морава‚ зеле‚ магданоз‚ лук‚цветя‚ пухкаво котенце‚ което гони опашчицата си или някоя своя приятелка–пеперуда‚ големи съдове с цъфнало звънко мушкато‚ босилек‚ здравец и индрише. кръчмата е дървена такава и много китна. а отзад е тенекиена. и има големи варели за боклук и за страх–ме–е–да–предположа–какво. и перушина в мръсен леген с мътна вода. от вкусното печено пиле‚ отпред. ама не точно така даже‚ защото кръчмата на спас е жива. а о.у. ми прилича като всичко това да е нарисувано от двете страни на плоска‚ картонена картичка така‚ че да няма място да напишеш адреса на получателя‚ да няма място нищо да му кажеш‚ нито да залепиш марка‚ даже. пък и защо да си хаби човек писалото‚ буквите и пощенската марка...

къде е границата между трагедия и комедия? и има ли изобщо такава граница? едното не се ли прелива в другото? като безкрайно дълбока река... сякаш ме питаш за песимизма и оптимизма...за бялото и черното...за доброто и злото... а всичко е един поток, който тече като сребърна нишка в някаква уединена част от мен...без такива граници.