Този Сократ?

Застанал Сократ пред една сергия.Гледал, цъкал с език,гледал, цъкал с език и казъл: ето от колко много неща нямам нужда.

да бе?

mda i drypnal edna beseda ot sorta za boga bratq ne kupuwaite :))

А ти знаеш ли от колко време няма Сократ-и на пазара, а? ;О)

Че, то аз съм си един вид Сократ, щото като мина покрай някоя сергия, само гледам и нищо не купувам. Щото нямам пари де....

Неполучил за някакъв празник покана осени ме такава идея- на парадния вход този ден да застана, та да видя какво е без нея. И преминаха много познати край мене устремени с коли към банкета. И, повдигнал яка под тихо ръмене, аз подложих се сам на анкета. Без приеми можех - това беше ясно. Но дали бих могъл без колата? Да, могъл бих, а също могъл бих прекрасно и без толкоз висока заплата. Без транзистора можех, без вилата можех дори могъл бих без третата стая. Дали могъл бих без слава се малко тревожех но реших, че и туй ще изтрая... .................................................... .................................................... И вървях и ми беше ужасно приятно че без толкова работи мога... Съжалявам за многоточията, но не мога да си спомня тези 2 реда. И заглавието не мога да си спомня. Е, Валери Петров го е писал. Не знам... На Валери Петров му е лесно. На Сократ - също. Аз все още не мога да се отърва от желанието за всичко наоколо. При вас как е?

Представи си, че освен безпаричието, (с което и той е бил прочут) имаше и жена като неговата! То всъщност щом той е имал такова отношение към покупките, в каква ли дурга посока е можел да се развие характерът на жена му? ;о)))

Какво пък толкова му се чудим на Сократ - просто решил човекът да влезе в хармония с вибрацията, която носи името му и е Сократил всичко. Но точно там се явява проблема, че като сократим всичко ще вземе да рухне Икономиката - майката на мизерията. И затова още тогава мъдрата градска управа го осъдила да изпие чашата с отрова, за да не се разпространи епидемията на Сокращението на дрънкулките на цивилизацията. Спомням си още, че когато го осъдили един от учениците му казал: Най-тежкото е, че умираш невинвн Учителю! на което Сократ умирайки му отвърнал: А ако бях виновен по-леко ли щеше да ти бъде?

Какво пък толкова му се чудим на Сократ - просто решил човекът да влезе в хармония с вибрацията, която носи името му и е Сократил всичко. Но точно там се явява проблема, че като сократим всичко ще вземе да рухне Икономиката - майката на мизерията. И затова още тогава мъдрата градска управа го осъдила да изпие чашата с отрова, за да не се разпространи епидемията на Сокращението на дрънкулките на цивилизацията. Спомням си още, че когато го осъдили един от учениците му казал: Най-тежкото е, че умираш невинен Учителю! на което Сократ, умирайки му отвърнал: А ако бях виновен по-леко ли щеше да ти бъде?

При второто четене ми стана по-ясно ! ;)))