Лъжат ли ни страстите?

Ще си послужа с една мисъл на Ларошфуко...там е казано всичко по-добре.:) -Развлечението при една любовна интрига,възбудата на ума при всяко любезничене,естествената склонност към удоволствието да бъдеш обичан и мъката при отказ ни убеждават ,че изпитваме страст,когато всъщност тук има само кокетство...

Лъжат ни обаче е много гот! Иначе всичко е суета на суетите:))) Но пък ако се окаже истинско е върхът!

...откога не съм те чувала...Радвам се ,че си тук!

... истински са само чувствата ни. (гледай сега реплики ...)

Абе и да говорим против страстите ,даже и да са лъжливи все тая,без тях ще сме като мекотели...Няма ли някаква страст-няма желание ,няма постижение,нищо!Има ли всъщност значение дали едно удоволствие е лъжливо ,щом ние си го смятаме за истинско...

Те се изпитват. Лъжеме се ние, когато бъркаме страстта с любов.

kato stana vapros za laroshfuko...kato go chetoh mi prozvucha kato patevoditel za hora daden ot bogove...da no....tova e prividnostta

да лъжат ни! ама хубаво! и на мен ми харесва!

Дали пък не е по-правилно да се запита: "Лъжем ли се в страстите си?" :о)

"пък на мен ми харесва", "пък аз искам така". Като че ли имаме право на избор! Така сме програмирани, че непременно да ни харесва. Иначе хората да са изчезнали. Я що нещо изписахме надолу за недостатъците на съответните полове, за разочарования, мъки, слабости и дриге такива нелицеприятни неща. Някой от вас да се е замонашил по този повод? Или да е станал безполов и безчувствен? Караме си по програмката, харесва си ни, след всеки шамар си търсим нов и така си върви светът... Ех, това чувство на собствен избор! ;о)

Тереза, не свеждай всичко до Фройд или до биохимия и физиология-къде му е чарът?:)))

лъскавата хартийка, в която ни е опаковано горчивото лекарство.

Кофти ли ти е за чара? А питаш ли ги съвремениците на Фройд?... :о)

Ти пък на какво злорадстваш? Нали знаеш, че то е универсално. Не е важно колко, а как:)))