сънища

вчера някакви хора ми разказваха сънищата си. о. разказа как неусетно се изплъзва отнякъде и пада‚ докато пада го е страх‚ а когато падне вижда‚ че се намира на мястото‚ откъдето е започнал да пада и го хваща яд‚ че поне не е паднал като хората‚ на някакво друго място. п. разказа как го викнали при добри джуров‚ да му лъсне месинговите украшения на кревата‚ но после добри джуров го изпъдил. не знае що. и той си отишъл и като отварял вратата‚ да излезе‚ се чудел какви са тия глупости‚ които сънува. събудил се в пот. е. ми разказа как сънувала‚ че има война и глад. но тя продължавала да ходи на упражненията си по анатомия и в залата за дисекции‚ с всичките й там каменни маси и подходящ интериор‚ професорът много се разсърдил на групата‚ че не извършва правилно заданието. и заключил вратата. после‚ след много часове‚ всички били гладни ужасно вече‚ той отгърнал един от брезентите върху някакъв разлагащ се труп и се нахранил‚ като сукал от трупа. е. каза‚ че се ядосала силно не за друго‚ а защото той се нахранил‚ а студентите – не. и. разказа как сънувала улицата‚ на която живее‚ но всичко било обърнато. ляво било дясно‚ а сградите се редяли в обратен ред. всички посоки били обърнати‚ нищо странно и необичайно не се случвало друго‚ но тя била ужасена‚ че слънцето може и то да е наобратно. аз не можах... не исках да разкажа своя сън‚ защото той беше красив. от тези‚ след които като се събудиш и разбереш‚ че си... където си‚ се разплакваш и ставаш‚ да си... гледаш работата. е‚ питам аз – не е ли по–добре да се сънуват кошмари??

Opredeleno, po-dobre e koshmarite da ne sa realnost.

Basi, NeONeLe, ne e po-dobre da se sunuvat koshmari ti pa se izkaza..... Mi to predstaviash li si - sunuvash koshmar, i taman se subujdash. Mislish si - "Uf, koshmar e bilo, samo nekakuv sun" ama se pak se oglejdash predpazlivo, dali se pak ne e istina bilo. Proveriavash niakoi podrobnosti..(az taka edin put sunuvah che sa mi otrezali krakata, i kato se subudih, abe vijdam si che sum v legloto, no sled izvestno kolebanie sus strashen hlad v surceto otmetnah odealoto i takova oblekchenie izpitah che krakata mi sa si namiastoto ne moa ti opisha). Ta, otduhvash leko ot koshmara... Gledash - taman se zazoriava. A - mi kolko li e chasa? Poglejdash chasovnika.... I toi ZAPOCHVA DA ZVUNI !!!!!!!!!!!! Mrusnata gadina! Zapushvash i ustata, natikvash ya pod vuzglavnicata, s trepereshti prusti tursish munichkotto kopchence ot koeto tia mlukva zavinagi. Opitvash se da si dospish, samo 10 minuti oshte. Ama neshto nemoesh. Stavash, yadosano i pochvash da se oblichash i posle da piesh kafe i posle da si vurshish rabotata........ Koshmar noshtem, koshmar denem - kaji mi kvo e tva. Tva e Bezobrazie. A az puk obojavam da sunuvam hubavi sunishta. Makar che sa tolko redko. I kato se subudia, oshte polubuden, si gi prerazkazvam po niakolko puti za da ne gi zabravia. I prez denia, kogato si vursha rabotata, si spomniam po niakoi momenti ot sunia i se prenasiam za sekunda, i mi stava po-got. I znaesh li, interesna rabota pochti vsichkite mi istinski hubavi sunishta sa za niakakva liubov. I vecherta, vmesto da se napia, burzam da si legna, zashtoto vuzglavnicata mi mirishe na sunia ot vchera. Nadejdata krepi choveka. Ama ne sunuvam produljenieto. Dzver1

Най-добре е май да не помниш какво си сънувал Имах един труден период в който ми беше толкова гадно всичко, че с нетърпение очаквах заспиването за да мога да си представям хубави неща, в повечето случаи после и сънувах нещо подобно и прекрасно. А на другия ден всичко ми изглеждаше още по-гадно и имах много странно чувство, че настоящето е съня, а другото е реалноста и всичко още повече се обърка и с още по-голямо нетърпение очаквах сънищата, започнах да отбягвам решенията на проблемите, да не обръщам внимание на ежедневието и хората... Много е трудно да превъзмогнеш желанието за бягство от реалноста и колко различни форми може да приеме то, това е само една от възможните

Когато сънувам, излизам от себе си, и се гледам отстрани - отвисоко, а може би и не знам откъде. Не бягам, просто съм сама, и се чувствам добре. В кошмарите - защото свършват и никога не са били реалност, в красивите сънища - защото всъщност тогава съм и истински жива. Най-весело е да се сънуваш в анимационен филм - двуизмерна, очертана в черно, с очи колкото половината си лице, стил Хензел и Гретел ;) Обожавам съня и заспиването - те сякаш са най-близо до смъртта - от всичко, което усещаме приживе. Какво ли е това???

Molia nai-uchtivo, dai kriterii za Realnost? Dzver1

te, sunia i jivota - se razlichavat samo po prehoda. az nasun, chesto si kazvam - tva e samo sun. A nayave chesto puk suotvetno - be tva e samo realnost. Dzver1

Leka vecher:) i se radvai, che vijdash hubavi neshta!

е‚ да‚ определено е по-различно да сънуваш например как: седиш в някакъв мръсен влак и всичко е почерняло от прашуляци и стъклото е станало като много пъти мазано със стара пикня и оставено да изсъхне на слънце (което май и не на сън си е точно така) и до тебе в купето няма никого‚ а седалките са разпорени и с дълбокомислени надписи с химикалка по тях‚ а пердетата са като от мушама‚ върху която са изгледани 101 поколения пиленца без да се пере. и ти пътуваш и се чудиш как сега да се съобразиш със строгия надпис "тук не се пуши"‚ когато‚ ако запалиш една цигара поне въздухът ще стане леко по-дишаем и чист от чистия дим. и се колебаеш дали да си извадиш книгата‚ да почетеш‚ да не би да й избегат буквите‚ като видят в каква ужас си ги довел. и влакът повтаря: "тутук-тутам‚ тутук-тутам... тукатука-тука..." с тъпо упорство. и в коридора някакъв пияница си разлива бирите‚ дето ги носи отворени под мишниците‚ защото са му паднали стотинките и той иска да си ги събере‚ но се е навел и...не знаеш накъде пътуваш‚ обаче се питаш защо не се питаш... и ... обаче без да искаш заспиваш. насън. и се стряскаш от нещо‚ и те е страх да отвориш очи‚ както си спиш‚ и само подушваш собствения си страх сред всичката мръсотия наоколо‚ обаче изведнъж и мръсотията и страхът изчезват‚ ти не можеш да повярваш и ти трябва още малко време‚ докато се решиш да си отвориш очите. насън. и виждаш‚ че вече не си сам в този влак‚ че до тебе седи някой‚ който ти много искаш да е точно там‚ и влакът е спрял‚ пристигнал е и... се събуждаш. и аз тогава‚ след такъв сън‚ се разплаквам автоматически. и ужасно се чудя дали ако все пак да сънуваш‚ че: сънуваш‚ че отиваш на работа и да се събудиш на сън‚ за да установиш‚ че всъщност то верно‚ че си сънувал‚ но все пак трябва да отидеш на работа. и после изведнъж да се уловиш‚ че ти сънуваш и да се събудиш вече наистина‚ за да видиш‚ че си си в кревата и ти изобщо не ходиш на работа‚ но те чака ужасно много работа... ох‚ оплетох се... не е някак по-милостиво. абе и двете са ... едното разнежва и малко по малко... не знам. а другото те отъпява и те убива пак малко по малко. обаче пък ако изобщо не се сънува - не знам как щеше... с тия дни наоколо... ... и освен всичко друго - сънувам продължението. сънувам го.

Da mojebi tva e kriterii za razlika, che deistvitelnostta vinagi ima produljenie... No vse pak vse edno si zaciklil na edin i sushti sun. Predpochitam ubiistvenata samota sled nejnostta, pred otupiavashtoto poleka-leka vuszdeistvie na Drugoto. Tia dni naokolo.... Naistina pochti gubia predstava za koe koga e bilo.....ili shte bude.... Dano nmi sa sluchi da ma razpitvat chengetata neshto koga kvo i kak sum prail che ne znam. Da zema da si zaveda dnevnik? Dzver1

Не мога... Много я бъркам, но ще задам такава тема, тъй като ме интересува

Макар и мъгливо. И какво сънувахте тази нощ - след нощните разговори? При мене - нищо интересно - забравях да приключа касовия апарат и пак ме нападаха ония дребосъци от "Ейдж 2" - тях ги сънувам редовно, всяка нощ почти! Хайде, събуждайте се, разсънвайте се и да се чувствате добре!!!!

КОЕ Е СЪН И КОЕ РЕАЛОСТ ? припомнете си пак "матрицата" ..........А може би така наречената "Реалност" е само един продължителен сън, от който се събуждаме понякога (нощем), за да се докоснем до многомерната същност на духа/ съзнанието?... Арчи

az kato se sabudia ot koshmar se chuvstvam bojestveno tejak i izmoren

Знам, че сънувам. Понякога сънят оставя странни чувства в душата ми... Никога не мога да си спомня сън! :о(