Сам???

Човек се ражда сам, умира сам, а през целия си живот се опитва да си докаже, че това не е така. ...И си мисля, че колкото по-рано приемем това - толкова по-леко ни става нататък... Така ли е според вас? Уточнение: Иска ми се (ако е възможно) да спасим тази тема от тези, които в момента са на прага на някакво разочарование или са обхванати от песимистични настроения. Нека се включат повече положително мислещи хора. Спокойни, овладяни... И така?

мислила по този начин! "Защо имаш граници?" - защото ЗНАМ, че трябва да ги имам, за да запазя себе си. "Защо не вярваш на думите ми?" - защото ЗНАМ, че тези думи са ТВОИ и рекошират в стъклото на вътрешната ми, съвсем непреодолима самота, в която обаче няма нищо страшно. "Защо бързаш да тръгнеш насред хубавия момент?" - защото те усещам чужд (а), външен, ИЗВЪН мен. "Защо не ти е весело в нашата компания?" - беше ми весело, в един момент, в който се опитах да дойда при вас, а след това за миг разбрах, че НЕ МОГА изцяло - вие сте зад стъклото на вашата си самота, прилепили нос към него, а моята зад мен тихо въздиша и ме връща. "Защо понякога си толкова изкуствено весела и предизвикателно шумна?" - за да заглуша мисълта, че е ИЗЛИШНО да бъда такава. За съжаление всичко това, казано писмено и концентрирано, изглежда страшно и неестествено, и плашещо, и неискрено. Но ако хвърлите пръски от тази естествена самота по деня си, ще видите, че е дори някак успокояващо. И не е тъжно, защото може да бъде и защита от външния свят и разочарованията, и убежище... Не знам дали съм права, но понякога това усещане е много красиво - стоиш си вътре и гледаш света като на екран... :о)))

Тъкмо мислех да отговоря, когато видях уточнението за разочарованите и се отказах, защото със сигурност в момента съм разочарована. Нещо като че ли не успявам да си докажа, че не съм сама. А и това май по принцип е недоказуемо. но успех на всички, които ще го направят!

Е, верно си е, ама е малко роботски подход към живота тая гледна точка. Хубаво е да знаеш че е така, но само колкото да го знаеш. Прилагането не е препоръчително, още повече че става дума за гледна точка, която не може да претендира за изчерпателност. С други думи - така изглежда, но никак не е сигурно ....

Za men nai-vajno e nastoiashteto...i se staraia maksimalno da go izjiveia..., a sama sam samo s mislite si!:)

Ni e taka. Rajda se sam, umira sam, i nishtu ni se upitva da dokazvu. Shtotu aksiomiti ne podlejat na dukazvuni. Poneje se namesvam nespokoen i neovladian, she se vurna da dopisha tuka sled kat pukna. Spokoinoovladiano. A ti spasiavai temata si! KRETEN

e tva ako ne si ti:)

значи такова... разбрах ли от казаното‚ че човек е сам като апендикс в търбуха на живота и цел живот си вика: "черво съм‚ черво!" и се мъчи да докаже това‚ като събира във вътрешността си шлюпки от семки. да ги преработва‚ уж. да участва в... и после не може да ги изкара‚ щото е еднопроходен‚ та често се възпалява и събира гной. и‚ понеже всеки е доктор на самия себе си‚ взема едни инструменти (ножици там‚ чук‚ клещи) и си отрязва краката! ако не сгреши(реши) да си отреже другия край... и тогава му става едно леко‚ леко... и пърха‚ пърха... ех‚ че кеф! но може пък да не разбрах‚ де да знам. може пък да е така: човек е сам върху лицето на земята. и си вика: "колкото съм – толкова." и се успокоява и си чопли комедоните по носа пред огледалото. или пък: "абе сам съм. други нема." – и веднага отива да го сподели с околните. ама я‚ моля ви се... не‚ усмивкепочти. не е възможно. обаче карай да върви.

Бръм, Бръм, Страшен съм, Страшен Роуз-Ройс съм ! >:)

za tozi vid samota stavashe duma onia pat . Samo, che ponakoga zabraviam, che tia vsashtnost e priatna...

понякога... :о)))

A, eto nai-nakraia niakoi se varna ot tsvetnishki kupon... Zu, mislish li , che e hubavo chovek da si e samodostatachen?

че това въобще е възможно? Освен за някой Франкенщайн? ;о))))))))