Сега разбрах!

Знам ,че по тая тема беше писано доста,но чак сега си отговорих защо действително е така.Казват ,че изневярата влияе благотворно на брака или въобще на дългата сериозна връзка(разбира се ако не те хванат!:))))! )"Чувството за вина ,което изпитваш след това те кара да не обръщаш чак такова внимание на несъвършенствата на другия,да му простиш досадата ,която понякога предизвиква ,с една дума води до повече ТЪРПИМОСТ!Чувството за вина ,че си скрил нещо ,че си си позволил да бъдеш щастлив и някъде другаде те карат да се опиташ да направиш малко щастлива и половинката си...

Men ako pitash, nai-otvratitelnia motiv za tva niakoi da me obicha e poradi chuvstvo za vina Dzver1

То и за Виновният не най- приятното...Това е най -ужасното чувство (или лъжа, бих казала!)-Да лежиш до рамото на един ,а да мечтаеш за друго.Да прегръщаш и целуваш със затворени очи,за да скриеш отражението на дригия,да не смееш да се засмееш ,защото и смеха ти го издава...Да лъже мълчанието ти дори повече и от думите!

.

А, кво е изневяра? Да си легнеш с друг/а. Или да споделяте възгледите си гарнирани със секс или без него? Когато след купона в бачкането се случи - ей така спонтанно и еднократно - това изневяра ли е? Аз смятам, че изневярата започва оттам, откъдето свършват общите стремежи. Било то в семейството, било в приятелската. дълбока връзка. Когато вече липсва перспективата. А междувременните пориви.... е не е лошо, стига да е безангажиментно и от двете "изневеряващи" страни. Б.

Кой кого лъже в същност. Всеки от нас лъже себе си. Ние себе си не можем да направим щастливи, та ще успеем да направим щастливи другите... Приятели с тези опорни точки не бихме могли да направим нищо друго освен да се въртим в кръг... Не ви обвинявам... просто липсва ни опит.

Всъщност, чувството за вина не те кара да се опитваш да правиш някого щастлив или да я изкупваш по някакъв начин. Просто ти е още по-тъжно, че нещо си е отишло, но досадата не можеш да я скриеш. Това, ако наистина си с другия / другата, дори и когато си в прегръдките на сегашния си парнтьор. Въпросът е дали ще можеш да сложиш точка след края, или силата на навика ще те носи още, и ще правиш - този път успешно, и себе си, и другите нещастни. Или поне не щастливи.

Такива ,дето не ме е страх да си призная пред бога и пред себе си!Не за да шокирам света.

Жалко е, мая ! Промени го по-добре. Ама внимателно.

И какво признаваш пред себе си - лъжата???? Та нали точно с предното си твърдение показваш, че лъжеш самата себе си, защото когато си с някой и в очите ти т.е. в душата ти се отразява друг първото нещо което трябва да се запиташ е какво правиш въобще с него. И да не мислиш, че партньорите са пънове и поне малко не предусещат промяната. Та ако си с някой на който държиш би трябвало да се вглеждаш в него поне толкова, че да забележиш тревогите, а не да си с него само за едното чукане. И какво излиза от цялата работа - не те е страх да признаеш пред Бога и пред себе си, само дето и двамата живееете в лъжа.

Май Ларошфуко беше казал, че а си помислил за някой друг - вече си изневерил... Спомням си една сладка история, разказана от Стендал, май от него. Както и да е. Един разярен аристократ сварва прекрасната си маркиза в будоара сред чаршафите от бял сатен, а тя му казва, бясна: "Ти на моите думи ли вярваш, или на очите си?!!!!" :))))))))

Всяко чувство е временно...даже и най -истинското!Рано или късно тази страст,тази болест ,тази лъжа...ще свърши и тогава няма да ти се вижда чак толкова грандиозна!И ще гледаш на нея след години като човек- преболедувал ,равнодушно ,като че гледаш друг някой...Може да имаш много любови ,но това не значи ,че всеки път трябва да се жениш и развеждаш ,за да си честен в чувствата си!А е казано ,че жените влагат чувства при изневяра...(това било разликата с мъжете.)Пиша в във второ лице ,е.ч. не защото говоря за теб ,а така по принцип...разбира се ,нали?

Vyrvi po svoq sobstven pyt i da ne ti puka. Moli se samo da ne stava taka, che samo sa chas da se razdelish s iliuziqta na nqkoq strast, p-gadno ot tova nqma.

.... Извикал Архимед, след което забравил за Закона, защото към него се идвала любимата му робиня с кана руйно хладно вино. Съпругата му през това време се наслаждавала на умелите движения на тракийския си роб - масажист приятно обляна в благоуханни масла....... Колко разтоварващо наистина §;-)))))

Ne si prava. Kato kazvash Lzata vse edno kazvash nesto koeto ne pravish i ti samata pone vednaz na den. Haide badi realist. Lazata poniakoga e dosta po dobra ot istinata. Da ne bi pak ti da priemash istinata vinagi spokoino, ne iskash li taino poniakoga da ne ti kazvat istinata v ochite.? Osobenno za izneviarata. Izneviarata ne e obvarzvane. Ne e kato braka. Tia moze da se okaze vremenna, moze da ti pomogne daze da preosmislish zivota si i nisto chudno da otkriesh che vse pak partniora ti ne e tolkova losh. V tozi sluchai sam sagl;asen che poniakoga izneviarta moze da ukrepi braka. Obache sam dlazen da kaza che tova zavisi ot tolkova mnogo nesta, i ot tolkova mnogo sluchainosti che ednoznachen otgovor ne moze da se dade.

ти прочете ли въобще горните твърдения на Мая! Мисля, че сме говорили за изневярата достатъчно за да знаеш, че и аз смятам, че зависи от обстоятелствата. Ама тука е сбъркано въобще разсъждението. Представи си, че целуваш приятелката си и в това време мислиш и мечтаеш за друга, а и на нея няма ли да и се стори странно, че отбягваш погледа й... Като си го представиш, тогава ми кажи пак мнението си

мнението е мое. Просто използва компютъра ми и забравих да сменя името. Ама сериозно - това за лъжата го писах, защото Мая твърди, че като лежи с партньора си мечтае за друг. Ако така се оставяш на навика вместо на чувствата не е ли самозаблуда /т.е.лъжа/

...малко заплетено.И не знам защо ми хрумна и въпроса:А може ли човек да изневери и на този , с когото изневерява?Може би ми харесва да те провокирам Анджи!

...доста неща ,Светле,но ей така по принцип,защото много хора го правят.Не всеки си признава обаче!Ако някой напише :"Какво мислите за съмоубийството?",значи ли това ,че е решил да се съмоубива и айде юруш -дай да го разубеждаваме ,а да забравим да отговорим на въпроса му.Та Светле,не мисли какво мисля аз ,а кажи какво мислиш ти... С най-мили чувства! М.

Но опитът е лекар ,който идва след като болеста е отшумяла.