Какво е приятелството

Може и вече да е дискутирана темата. Ако е така - значи съм пропуснала и затова си позволявам да я поставя пак. Има ли схема, по която избираме приятелите си? Има ли някакви признаци, по които разбираме кой ни е приятел и кой - не? Истина ли е това, че думата приятел означава "някой, който е до нас" - при-Я(аз)-тел? Пак ли до нас опира всичко? Може ли приятелството да не зависи от двама души, а само от един? Който е готов да стъпи в огъня заради нас - той ли ни е приятел? Който ни казва истината в очите - той ли? Който ни гали Его-то по косъма ли? Моя критерий за приятелството е прошката. За мен приятелят е този, който ми е простил всичко, и то без да съм го поискала от него, а просто така, простил го е и това е. Такъв човек може да влезе вътре в мен и да вземе всичко, което поиска... ако нещо има там все пак де... Кои хора сте нарекли ваши приятели? С какво са заслужили да влязат вътре във вас? Много ще ми е приятно да кажете и ще чета с внимание.

Здравей, Стамене! Обади се на айсикю после, а? Много се радвам, че си поставила тази тема:) Вчера с Нео точно за това си говорехме на чаша кафе... След известно лутане в тоя живот досега се убедих, че хората бъркат много понятието. Аз също съм бъркала. Защото има: -познати -добри познати -добри познати-съученици -добри познати-колеги -добри-познати за купони и клубове -добри познати за по едно кафе -добре познати за незнам си кво... и т.н. има и -приятели Те не подлежат на никакви класификации - или Са или Не са. За себе си се убедих, че приятел ми е този, който знае коя съм и откъде идвам, познава ме добре и въпреки това ме обича... или както казва Д.Морисън: "Актьорите са длъжни да ни карат да мислим колко са действителни Приятелите ни не трябва да ни карат да се мислим за актьори..."

Един по един, защото за много и трудни. Не, онзи който влиза в огъня за мен, не ми е непременно приятел. Нито онзи, който "би умрял в името на приятелството". Предпочитам тези, които живеят в името на приятелите си. М-м-м, я да помисля по-нататък....

как така да влиза в теб? нещо не разбрах!

Ако някога го разбереш, кажи ми. На мен ми е трудно да го обясня с думи.

Нещо по силно от брака. Аз имам 1 приятел и много познати. Приятел съм с много хора но не мога да ги нарека приятели в пълния смисъл на думата. Внимавам много, да не попадам в ситуации, при които да трябва да ми се прощава - той също. Той знае почти всичко за мен - както и аз за него. Разчитам на него, но се старая да не го ангажирам излишно. Разбираме се с половин дума. Правим дивотии и не се обвиняваме взаимно, кой е бил пръв. Не това не е приятелството по принцип. Така си го чуствам аз. Приятелство между мъж и жена? Я кажете нещо по тоя въпрос. Мисля че е възможно само при определени обстоятелства.

преди вярвах абсолютно в приятелството между мъж и жена, но след някои случки в живота ми...вече май само искам да вярвам...

знаеш ли какво? тук доста пъти се е разисквало какво? е любов. и аз внимателно четях всички написани неща. и нито веднъж не можах да напиша нито една дума. въпреки всички тайни и явни признаци на циклична логорея‚ която... ето‚ пак! смущавам се. защото никога няма да ми стигнат всичките думи на света. и като се смущавам – пиша много букви. а пък това не си е работа. все пак ще опитам. ние не избираме приятелите си. те избират нас. приятелството е любов – не е нещо от някой към тебе‚ а от тебе към някого. ти си нечий приятел – ти внимаваш за някого‚ мислиш го‚ помагаш му‚ страдаш за него и се радваш с и за него. не чакаш да... това не е забавление‚ кантар‚ счетоводна книга с приход и разход‚ театър‚ място‚ където се влиза и излиза‚ когато ти падне. не можеш да си нечий приятел днес‚ а утре да нямаш време‚ или настроение. ако си нечий приятел – това не означава да си непременно и непрекъснато съгласен с нещата‚ които той прави. всеки греши‚ а не ми се струва приятелско да премълчаваш грешките и да изтъкваш единствено нечии качества. приятелството е да намериж кураж в себе си‚ който да дадеш някому така‚ че от това и двамата да станете по–силни. приятелство е не да гледаш някого в очите и като каже А ти да казваш Га‚ а е да гледаш с него‚ нанякъде. приятелство е не някой да скача в огъня заради тебе‚ а да те извади‚ ако ти си попаднал там. аз мисля‚ че бях споделила веднъж това‚ което каза четиригодишната ми дъщеря навремето за приятелството – то е като твърдия под под килима. колкото и пъстър и мек да е един килим‚ ако отдолу няма под – пропадаш! когато някой е наш приятел‚ не той е заслужил да ни бъде приятел‚ а ние сме заслужили по някакъв начин неговото приятелство. дори да ни се струва – с нищо. така мисля. разбираш ли – това не е консумация на нещо. то е даване на нещо. когато видиш заплетена в някаква тел птичка и й отплетеш крачето и я пуснеш да си лети – това е приятелство. ти даваш птичка на небето и небе на птичката. и това е. приятелят не влиза в тебе‚ за да вземе нещо. ти влизаш в него‚ стоиш си там и си скъпоценност за него.

Май всички пътища в едни такива отношения минават през едно място. Ако оцелеят след това може и да приемат облика на приятелство. Ето нещо друго по въпроса подарено ми преди време от човек, който много ценя: Friends are a very rare jewel, indeed. They make you smile and encourage you to succeed. They lend an ear, they share a word of praise, and they always want to open their hearts to us.

Споделен интерес.Нищо повече...

edno otricatelno obiasnenie...: Istinskiat priatel ne iska nishto ot teb. Ne te uchi kak da postupvash. Ne ti dava suveti ako ne si gi iskal. Ne iska da te promenia. Ne iska da mu se otblagodariavash. Ne se obijda ako go zabravish ili ne si v nastroenie da mu se obadish. Istinskia priatel obicha s egoistichna liubov. Zashtoto na nego mu e udovolstvie da go pravi. Toi ne iska liubov v zamiana. Nishto ne iska. Kakto kogato obichate cvete ili nebe. Istinskia priatel ne ti chovurka v dushata. Ne ti pie kruvta za otplata sreshtu priatelstvoto si. Ne se interesuva osobeno ot otnoshenieto ti kum nego. Nikoga ne kazva:"A ti pomnish li kogato az napravih edikvo si za teb", ne zashtoto premulchava - a zashtoto go e zabravil otdavna. Toi ne te luje - ne mu puka kakvo si mislish za nego. Ne si misli, che si zaslujil da si mu priatel s neshto ili obratno. Ne ti dulji nishto i ti ne mu duljish nishto. Ne mojesh da go razocharovash s nishto, zashtoto te haresva kakuvto si. Ne ti proshtava nishto, zashtoto ne moje da bude obiden s nishto. Na nego moje da se razchita, zashtoto kogato pravi neshto za teb, toi vsushtnost ne go pravi za teb - a za sebe si. Taka obicha istinskia priatel. Poznava se po tova, che vinagi ti e leko na dushata s nego. I niama nujda da se prestruvash. Toi moje da si otide samo po edin nachin - ako ti se promenish tvurde mnogo. Dzver1

Saglasna, no ako e istinski - promianata ne bi go otdelila ot teb, zashtoto vsichki se promeniame s vremeto, no kato iadro sme si sashtite.

точно какво е! Май това с прошката има не малко основание - ако си приятел на някого да си готов да му простиш, особено, ако не можеш да го разбереш защо е постъпил точно така в дадена ситуация... Приятелят е човек, за който си готов да направиш всичко! всичко! и то винаги, и то дори свръх възможностите си!!!! Мисля като НеОНеЛ - приятелите са тези, дето ги мислиш, дето те боли за тях, тревожиш се и се радваш за тях! За приятелството между мъж и жена - не си прав Одд и слава богу!!! Когато в едни отношения имааа... как да кажа... тръпка - тогава това не е приятелство. Преди време много ме тровеше един въпрос - как да бъда пак приятел с гаджето ми? Защото преди си бяхме само приятели. После обаче... И когато вече "бяхме гаджета", отношенията ни вече бяха други! Вече се притеснявах да му кажа някои неща...

teia 4 posledni izrechenia....mnogo verni....

Софт, как се оправи при тебе тая работа???

mi ne se opravi...:)))

с гаджето ми в началото бяха ревности и супер неразбирателство...но с течение на времето той ми стана и Е най-добрият ми приятел. Трудно е, но Има такова жовотно:))

Нямам точен метод как определям кои ми са приятели, просто ги чувствам със сърцето си, но ще се опитам да формулирам поне някои общи положения: 1. Това е човек/а може и друго/ на който изпиташ нужда да дадеш обичта си и той ти отговори със същото. Има и други условия запознанството да прерастне в приятелство, но това е задължително. 2. Нужен е дълъг период преди една симпатия да превърне в приятелство, период в който се доказват верноста, подкрепата, искреноста, нуждата... Само така човек може да стигне до времето, когато можеш просто да си седиш с приятеля и да не изпитваш необходимост от друго. От приятеля не искаш нищо, просто имаш нужда да даваш и виждаш, че и той ти отговаря със същото без да си го търсил. ...Е, не мога да го обясна оставам темата до тука...

Приятелството - истинското - е благословена привилегия. Който я загуби е пълен нещастник! Темата ми хареса - и мненията също ме изкефиха...

Много умни мисли се видяха..... А има много по темата.... "Приятел в нужда се познава" А Васил Левски как го беше казал ? "Истинският приятел ще посочи грешките ти, няма да ги скрие"