Какво е смъртта?

Смъртта е: -Другата страна на живота. -Съдбата. -Освобождаване от мъките на живота. -Смъртта и живота са едно.......

smurtta e prosto 4ast ot bezkraia... samo mig v prostranstvoto i vremeto mig, kojto nikoi niama da propusne, no kojto e prosto prehod

МУЛЕ - когато се прибираш вечер -------> ще разбереш какво е смърта

част от живота.

Всъщност ,като се замисля- да умреш ,не е чак толкова лошо!-казал го е Айнщайн.Като претеглиш на везните хубавите и лошите неща в живота,доста често смъртта ще изглежда по-приятната...

муле много добре знаеш какво е смъртта! какво се правиш на ритнат.! СМЪРТТА Е ЕДИНСТВЕНОТО СИГУРНО НЕЩО В ТОЗИ ЖИВОТ!!!

ужас, ама верно е така, питон:)

Смъртта е съдба.Смъртта е дугото лица на живота.Ако живота е временен, то смъртта не е временна.Както пише Питона, познавам Смъртта.Тя е мой много добър приятел.Всъщност, тя не е ТЯ, както хората я обрисуват.Тя не е и с косата и не е облечена в черно.Та е "ТО"."То" е състояние на покой,на равновесие , на вечно равновесие. От смъртта идваме и там се връщаме, но вече малко по различни, малко по богати.Животът е моста, по който минаваме за да се върнем там. "То" ми казва , да ви кажа,да не се страхувате от него.Също така, че винаги е с вас, като сянката ви.Движи се отзад в ляво. Когато сте се родили, смъртта и била 0.00001. Със всеки изминал ден, животът намалява, като пясъчен часовник,а "То" става по пълно. Няма да ви стряскам повече.....стига толкова.......за тази вечер.

Opredeleno imash seriozni problemei, ot tipa jiteiski - ne che drugite si niamame, no tvoite sa v poveche. Ako smarta e sadba i az sam mule, da znaesh. Opredeleno ne moje da me stresne chovek sas svoite sajdenia, vseki ima pravo na takiva, no opredeleno tvoite - mogat da me razsmeiat, zashtoto sa poveche ot smeshni (smartta e sadba...) Dali e toi, tia, to - v bialo, cherno, cherveno, kakvo znachenie ima... Tova ne e jivota mule, a kakto sam kazvash smartta, i opredeleno jivite ne se interesuvat ot neia - pone az ne. Kogato mu doide vremeto, za konyakt ot takuav "smarten" vid moje i da si pomislia, za saotvetni kontakti ot podoben vid. No ako smartta e sadba, to az naistina sam mule. (Nishto lichno, prosto mnenie).

аз пък не знам (но може и да знам) защо си мисля, че смъртта е много приятно усещане, по- скоро самият процес ....... иначе - не знам.... нямам спомени ...

временно но непоправимо състояние на нещата от битието на душата,или пък от де да знам.майната му , нали сега живея.или поне мисля че е така.

Чета и от някои размишления на участници по темата ми става по-леко. Преди една година мама си замина. Затова. А ето и моето мнение. Според мен смърта не е съдба. Смърта винаги е неизбежна. Животът е съдба. Всяко начало има и край. По-важен е въпросът има ли в действителност спирала ? Имам и друг въпрос, върху който напоследък много мисля. А този въпрос е какви са измеренията на съотношението "живот-смърт". Повод за това са думите на Недялко Йорданов на юбилейния му концерт: "ЖИВОТЪТ СЕ ХРАНИ СЪС СМЪРТ!"

emi s kakvo drugo da se hrani? Za da jiveech- iadech, za da jadech- ubivach. Prosto i iasno. I tuk se vklju4vat i vegetariancite, chtoto rasteniata sychto sa jivi predi da gi narejech na salata.

не ти ли се е случвало да се свързваш с майка си, да я чустваш до теб - как те гледа или помага? ....... аз самата съм имала такива случки и усещания и не мисля, че след смътртта всичко изчезва, аз знам, че той продължава да живее някъде и не ни е изоставил ......

Na tarkaleta sa tova malko raboti - tja ima i drugo lice... Ama ne predizvikvaj sudbata - suvet, dobronameren... Poetichno opisanije - no ne i obshtovalidno. Liceto i e razlichno za vseki. I vseki shte go vidi kogato mu dojde vremeto - zashto si igraesh s neshtata, koito ne sa za igra?

Ako v tozi klub reshim vuprosa - ste vzemem Nobelovata, ot men da go znaete!

Нут , прав си.Много проблеми имам:един милион долара, мерцедеси и 40 други коли,250 човека персонал, готвачка, две секретарки и щофьор,свобоза ако искам да отида в Маьми или Бажайските острови....и т.н. Така че, многоси прав.....ха ха ха ха

Имаш спомени и те са тези....но харт диска ти е сменен. Ти си тук с нова самоличност и си забравилаче си живяла в Индия. Близка ли ти е тази страна, интересува ли не???? Пита Мулето....

Животът е игра...много интересна игра. Ние сме децата, които играят.Животът и смъртта не са врагове-те са едно.В тях няма полярност. Както чета, ти имаш респект към смъртта, ти се страхуваш от нея. Това е обяснимо.За същество, което не я е преживяло, това е страшно.Падал ли си от 14 метра? Скачал ли си в движенияе от бърз влак? Простоти намеквам, че каскадьорите и лудите винаги тангират като сърфисти , между живота и смъртта.Това доставя удоволствие. Ако имаш смеласт,опитай. Ако нямаш смелост-не опитвай.

Ти поставяш съмнение, за това че живееш.И правилно. Защото само си мислиш че живееш. Гед-тялото е материя и като такава- не може да умре. Гед-душата е енергия и като такава-не може да умре. Гед-духа не е материя и не е енергия и не може да умре. Какво умира тогава Гед?????????