Смърт или безсмъртие?

Живот след смъртта, ангели, духове, Бог... Толкова много е писано за аурата, духовното тяло, възкресението. Има ли някаква истина или е просто надежда за още нещо след това? Книгите по тази тема само за печелене на пари ли са или и за нещо друго? Възможно ли е да сме родени само да работим и гледаме деца? Какъв е смисъла на човешкия стремеж да се развива, ако всичко изчезва в следващия миг? Защо изпитваме нужда от познания? Защо има толкова вярващи, като няма в подкрепа нито едно доказателство? Пътуване извън тялото????????? Може и да сте говорили по тази тема или да ви се струва глупава, но аз съм нова в клуба и честно казано живо ме интересува въпроса. /Нямам предвид религиозните схващания, а опитите за научно обяснение/

не мисля, че изчезва, има нещо като карма, нещо, което трябва да научиш в този живот, защото в предишен не си го разбрал... има много литература по този въпрос... определено това което учим и състоянието дао което достигаме не е напразно, не си ли забелязала, че хората се раждат с дарби, таланти, нагласи ... не съм склонна да приема, че всичко е продукт на възпитание... и мисля, че точно това е научено и/или придобито в предишните ни животи... не пропускай, че ние освен да сме се развивали сме правели и грешки, които може би трябва да изкупим Сега! за вярващите и доказателствата - не мислиш ли, че когато човек силно вярва в нещо, целенасочено или не намира непрекъснато доказателства, символи, знаци, пътища, чудеса .... а иначе те си се случват, но няма кой да ги забележи. Човек е устроен така, че живеейки с вяра трябва непрекъснатао да се доказва, за да не се чуства глупак и в собствените си очи... пътуване извън тялото, дух, душа- за мен това се все доказани неща и ... не ги поставям под въпрос .... може би това е моята вяра.... ....сложно е, а и не ми се пише много........

Няма научни обяснения по въпроса. Даже и научни доказателства за това няма. Но не се притеснявай. До стотина години ще получиш отговор на въпроса си. ;)

Хаха, време ми е нещо да Пофиля Софата...:))) Мда, ама хич ли им е мястото на тия работи тука? Ама нейсе... Аз направо ще мина на един откъс от едно мое писмо... Там за смисъла и прочие... ___________________________________________________ "Началото на мъдростта е дефинирането на термините" Сократ .............<много пауза, ама много:)>....... Може би все още се чудиш защо съм сложил този цитат от Сократ най-отгоре. Вече си след средата на писмото, а той не е оправдан. Най-после стигам и до това. Всъщност писмото беше само 3-4 старници и този пасаж беше сравнително в началото. А сега гледай - май трябва да го пусна като колет! "Смисъл на живота". Животът е горе-долу ясно - това е пребиваването ни на тая земя. Но виж "смисъл". Това е нещо по-сложно. Прочетох в писмото ти, че и ти си разсъждавала "върху определени думи и какво послание носят в себе си". Случайно да си се спирала на "смисъл"? За съжаление нямам тълковен речник. Но може би ти ще погледнеш и ще ми кажеш следващия път. Ако все вгледаме в думата ще видим, че всъщност това означава "със мисъл". Подходящи синоними ми се струват че са : "с цел", "с намерение", "поради еди-каква-си причина" и т.н. Та в общи линии, когато използваме думата смисъл означава, че правейки нещо, то има някаква цел. Малко примери: - Има смисъл да чета книга, защото ми доставя удоволствие. - Смисълът мравката да събира храна е да има кавкво да яде през зимата. - Няма смисъл да уча старогръцки, защото никой не го говори. - Няма смисъл да си купувам всеки месец нов компютър, защото ще е неоправдано пилеене на пари. Като се замисля, ми се струва, че във всичките твърдения за "има смисъл' и "няма смисъл" определено съществува гледна точка. Гледната точка на твърдящия. Излезем ли от позицията на "осмислящия" непремено загубваме и "смисъла". Същите примери: - Няма смисъл да чета книга, защото по-голямо удоволствие ще е да отида на бар. - Мравката няма смисъл да събира храна, защото сега ще има ураган и той ще разруши мравуняка. - Има смисъл да уча старогръцки, защото ще мога да чета Омир в оригинал. - Има смисъл да си купувам компютър всеки месец, защото така ще скрия много данъци. Очевидно и тези примери са си верни. Верни, но от НОВАТА гледан точка. Не може да се обобщи глобално смисълът в тези примери. Винаги ще има хора, за които смисълът ще се загуби при това обобщение. Така че неизбежно се стига до извода, че търсенето на смисъл на обощено ниво или на ниво по-високо от нивото на търсещия е невъзможно и безсмислено. Нима мравката може да разбере какъв е смисълът аз да уча старогръцки? Не е коректно да се пита "Какъв е смисълът на живота" изобщо. Просто смисълът в очите на всеки е различен и не може да бъде обобщен. Този въпрос няма отговор. Колкото и неприятно да звучи това е само една "популистка" тема. Имам в предвид, че би били много хубаво някой да дойде и да ти каже отговорът е например... "42" (от "Галактическия стопаджия" ако се сещаш ;-)). Звучи някак си възвишено, придава важност на съществуването ни, ласкае ни. Но не! Питайки се за всеобщия смисъл на живота, ние приличаме на нещастно влюбения, който вечер си мечтае и се опитва да види взаимност в неволните жестове на несподелената си любов. А тя през това време, дори не си спомня, че той съществува. Ама съвсем не. И на мен ми се иска да има такова нещо като отговор на вечния въпрос за глобалния смисъл на живота . Но за да има отговор, трябва да има и въпрос (коректен). А такъв изглежда, че просто няма. "Какъв е смисълът на живота?" трябва да се разглежда само и единствено с думата "моят" вътре. Всеки опит да се универсализира този въпрос неиминуемо води до отговора: "Ами няма абсолютно никакъв смисъл!". Или поне такъв, който ние можем да го разберем от нашата гледна точка. Това е все едно 6 годшен китаец да се пита какъв е смисълът от промяната на основния лихвения процент с 2.5 пункта в Мозамбик. Китайчето въобще няма начин да разбере идеята. Това събитие е толкова далече, засяга съвсем различни хора и въобще няма да се отрази практически забележимо на китайчето. Така че ми се струва доста ясно, че трябва да се търси смисъл само в индивидуалния живот, а не на човешкия живот изобщо. Лошото е, че дори и за индивидуалния живот смисълът е много незадоволителен, поне за мен. Другите, гледам, отговарят в общи линии с някой отговор от стандартното множество: - За да си направя кефа - За да отгледам добре децата си - За да се осъвършренствам - За самия живот - За да отида в рая - За да се преродя на по-високо ниво - и още някои други такива... (Изказваш съмнение, че съм се издигнал "на ниво, от което безпристрастно да се превърнеш в старничен наблюдател". О, разбира се, че съм много далече от това! Просто от всички отговори на въпроса за смисъла на живота, този ми изглежда най-малко поърхностен. Но все пак и той е доста повърхностен.) Ако аз застана срещу всеки един, с един единствен въпрос задаван в цикъл, много лесно мога да докажа, че смисълът в живота на всеки един човек е просто липсва. Или поне не е разбираем и осъзнаем. Пример: - Живея за да отгледам децата си - Е и какво от това? - Еми, за да изарастнат и да станат свестни хора - Е и какво от това? - Ами, за да живеят по-добре - Е и какво от това? - Мммм, за да имат и те деца - Е и какво от това? Е и какво от това... Ако човек е наистина честен пред себе си и се опита сам да се подложи на този разпит, лесно ще види че смисъл просто няма. В момента преди да се зададе следващия въпрос от цикъла, изглежад трябва да се спре. - "За да отида в рая". Точка. Никави повече въпроси. - "За самия живот". Точка. Никави повече въпроси. - "За да си направя кефа". Точка. Никави повече въпроси. За добро или зло, хората, че и аз, не могат да се спрат. Просто всеки отговор ми се струва доста повърхностен. И все се опитвам да намерим ПО-ВИСШ смисъл. И естествено стигам до извода, че такъв просто няма, поне аз. Дотук добре. Всичко изглежда ясно. Имаме въпрос без възможен отговор. Като този: "Има ли вселената край и какво има отвъд него? А ако няма то къде (в какво) се намира тя?". Само някой, който е на по-високо ниво от човека може да има отговор. Ако такова същество, сила или енергия въобще съществува. Както ние можем да определим смисъла на съществуването на кравите, така може би и някой друг ще оредели и смисъла на нашия живот. Но се страхувам, че както и кравите не биха харесали отговора относно техния живот, така и ние няма да сме възторжени. А дали въобще бихме могли да осмислим информацията, ако случайно по-висшето същество реши да ни я предостави? Защото не съм сигурен дали досега някой си е правил труда да обясни на кравите човешкото разбиране за смисъла на техния живот. Но хайде, може да се каже, че кравите нямат съзнание и интелект. Но да вземем делфините или маймуните. Как ли вижадат те смисъла на съществуването си? И ние, по-висшите същества как го виждаме? Май не само не опитваме да им го разясним, ами и въобще не ни пука. Аз лично чак сега се замислям и единственото, което ми идва на акъла е, че съществуването им е просто с цел да се поддържа хранителната пирамида. На върха, на която (си мислим, че) сме ние. Да се върна на аналогията с въпроса за вселената. Ако тя няма край, то то гава ние сме просто част от една затоврена система - умирайки се превръщаме в друг вид вещество и/или енергия. А ако тя има край, тогава може би сме част от една неосъзнаема за нас (хранителна) пирамида. Хрумва ми - може би това е и решението - първо трябва да се намери отговорът на въпроса за вселената. От което нищо не ми става по ясно. ;-) Май просто наистина е АБСОЛЮТНО невъзможно да се НАМЕРИ и ОСЪЗНАЕ отговорът на въпроса за смисъла на живота. От което пък следва, че е безсмислено въобще да си го задваме. ДОРИ и за нашия личен живот. (Ха! Ами то така излезе, че животът си е безсмислен!) Струва ми се, че всеки опит да се следва (и дори само да се схване) коя и да е религия или учение, е просто опит да се намери по-висш смисъл на живота. Прераждането, рая, безсмъртието... Не е ли това едно напъване да се самоиздигнем в собствените си очи? Или естествена защитана реакция пред старха от смъртта? Ако човек е максимално честен и безмилостно жесток към себе си, не би ли трябвало ДА НЕ СИ ПОЗВОЛЯВА да вярва в нищо друго освен настоящия момент? На мен така ми се струва. Но все пак не съм много сигурен. Боже мой, колкото повече се гледам, толкова по-силно вярвам, че "който много знае, бързо остарява". И живее по-нещастно. А какво ли всъщност значи "щастие"?

.. ste gi poluchish samo sled kato poviarvash naistina.

Въпреки многото книги и размишения, не можех да открия смисъла на живота ... и то става един кръговрат... като няма смисъл се явява страха от смъртта, а след нея нови въпроси и търсене на нещо за което да се хвана, искам да имам вяра, а ми трябва разумно обяснение - не мога да го намеря и още повече размишления - от тях нищо ... и още по голям страх, а от него още повече търсене... Разбираш ли? Знам, че ако не повярвам, никой не може да ме убеди, но поради горните причини се хващам и за невъзможното. /К`во да направя, че някои хора ги е толкова страх от края/

Въпреки многото книги и размишения, не можех да открия смисъла на живота ... и то става един кръговрат... като няма смисъл се явява страха от смъртта, а след нея нови въпроси и търсене на нещо за което да се хвана, искам да имам вяра, а ми трябва разумно обяснение - не мога да го намеря и още повече размишления - от тях нищо ... и още по голям страх, а от него още повече търсене... Разбираш ли? Знам, че ако не повярвам, никой не може да ме убеди, но поради горните причини се хващам и за невъзможното. /К`во да направя, че някои хора ги е толкова страх от края/

.

Razumno, priateliu.... Makar i leko Kantiansko. No po-dobro ot tui?... zdrave Dzver1

A puk na teb she ti platim zaplatata sled kato umresh. Dzver1

...i vse trudni za sazelenie. I ne samo trudni ami deistvitelno interesni. Koi moze da otgovori? Temata ne e glupava dori naprotiv samo che e mnogo dalga. Tuk mi popadna v kravnata grupa. :))) Ako znaesh kolko sam si zadaval tia vaprosi, predi. Loshoto e che nemoga da otgovoria s dve dumi no deistvitelno dosta nesta moga da ti kaza.

Tova kakvo triabva da e :))) umno nesto predpolagam. Aha, iavno az ne razbiram. Dobre Uspeh Kreten :))))) t.e Dzver 1

Човеците обичат галещите душата лъжи, ... и си плащат за това.

Смисълът на живота според мен е да учим. Да изучаваме себе си в контактите си с другите. Връзките и любовите ни се разпадат, защото не трябва да заспиваме. Животът продължава докато кръвта тече. Панта рей...

Хващам те да се повдигаш на пръсти - не съм те виждала до сега в такова положение! Странно ми е! Дето беше казал Васил Михайлов /актьора/: "Представяте ли си, например, както си седим сега и си говорим с вас, тоя наш разговор, да е всъщност, да кажем дипломната работа на някой извънземен?! - Ей така просто - негов експеримент!? Ама представяте ли си пък, тоя извънземен да е някой двойкаджия?! Нали?! Не отличник!?!"... Такива ми ти работи! Мнооого мислиш! Много! :))

...какво знаеш ти за френската революция и нейните верни последователи?...:) Ти, уважаема, ме виждаш на пръсти?:))) Хм, надничащ над дувара, с който са оградени разните му там работи? :)) Хм, я да видим... Като се гледам хич не съм на пръсти. Щот има-нема съм на 30-40 см над земята! И така вече повече от 1,5 години...:))) А пък ти защо се чудиш? Не приличам ли на Малкия Мук, ама с летящи пантофки? :)))

Дзверю честити!:) Радва ме един неизвестен за мен факт! Аз съм бил за-Кант-ил!? Бредамусеневиди... Ама нищо чудно да преоткривам фаянса и шкембе-чорбата (с биричка, рано сутрин).:) То е сигурно защото си падам да си философя, но пък принципно не обичам да чета "светилата"... Щото почват да ми пъхат мисли в главата, пък после става неловко да ги пробутвам като мои...

Ima neshta, koito kolkoto i da gi preotkrivash, vse sa si gotini. Kato birichkata sutrin i dobroto lafche vecher. Puk nima ima znachenie koi gi e izmislil? Shto se otnasia do smisula na jivota, za men tva sushto e napulno bezsmislen vupros. Dori i v chasten, a ne principen plan. Daje oshte po-bezsmislen ot "realen" li e sveta ili e "iliuzia". Makar che po-bezsmisleno ot bezsmislenoto... Dzver1

Zastoto ti e bezmislen zivota.

Алфа, въздържах се по-долу, но тук не мога да не ти кажа, че няма значение на колко си години.