Прощъпулник

Човек първо се научава да говори, а после да мълчи.

а аз така и не мога да се науча на второто.... дали да не се върна в детството?.... ама, какво да направя като даже и когато си затворя устата пак не млъквам!.... и все върша глупости като на олимпиада...

Който не върши глупости, не върши и нищо съществено.... :-)))

А после?

После се научава да лъже.

... да се прави, че вярва на лъжи. Излъжи ме и ще видиш, че ще ти повярвам §;-)))

odd, мразя те. Вярваш ли ?

.

Имам ли основания? Има ли причина? Има ли поне 1 малък мотив, за да те МРАЗЯ? Та аз дори не съм те виждала. Не съм те помирисала. Не съм чула гласа ти. Защо ми вярваш?

Всичко това не е необходимо, за да добиеш определено усещане за даден човек §:-))) Достатъчно е, че занаеш нещо за мислите ми. Не ти ли се е случвало да заговориш на пръв поглед привлекателна персона и след 5 минути разговор да ти е ясно, че е от друго измерение? Не ставаше ли дума за изкуството да вярваме на лъжи, когато ни изнася?

...става дума за изкуството да говориш, да забавляваш, да привличаш поглед или мисъл.... .... и това ако не е част от изкуството да лъжем...:-)))

Има една тънка граница и тя се нарича "преднамереност" Poli, здрасти! :-))

да. "нарочно"–то винаги личи. може не веднага‚ но винаги проличава.

Понякога трябват десетки години, за да се научиш да го откриваш ..... или използваш по предназначение.

понякога се случва да усетиш такова нещо – дори и не насочено лично към тебе – и да си кажеш‚ че може би този път грешиш и всичко е наистина‚ че не е "нарочно"... и че ти си много мнителен и вината е в тебе.... но "нарочно"–то си е нарочно и никога не може да бъде наистина. много е гадно.

.... много смелост, за да излезеш с открит гард .... или да си решил, че няма какво да губиш от това.

според мене пък е естествено. но хората‚ кой знае защо‚ се плашат от това. когато някой открито застане пред тях такъв‚ какъвто си е. дори да не им прави нищо лошо те пак се плашат и странят... може би си мислят‚ че такъв човек ще иска нещо от тях? :) нещо като в оная народна приказка за попа‚ блатото и "дай‚ ръка‚ дедо попе!" и "нА ръка‚ дедо попе!".... един човек веднъж каза – "всеки има нужда от своите предатели" никога няма да свикна с това. ама какво? наистина човек изобщо е възможно да загуби.

Сега разбирам къде ми се къса веригата... :о)

трябва да знаеш кой си. когато знаеш това няма проблем.

...къде се изгуби бе изгоро? Повехна ми китката да те чакам, китката още мерака... : )