определено няма вечни неща.
всяко нещо има начало и край.
и природата също.
в някои теории обаче липсват тези понятия вкл. и фактора време.
да не говорим пък за вечните мисли.
пълен абсурд. ама пълен.
Мисля си, че ние хората сме толкова зациклени в границите на собствения си живот и мерим с аршина на неговата краткост, че възприемаме като "вечно" всичко, което излиза от неговите рамки и успее някак си да надживее едно поколение.
ама така ли се прави? да те интересуват само нещата‚ които се случват в твоите граници?
ето защо толкова малко хора садят гора...
и толкова много имат дъбов паркет.
Една песъчинка в Сахара след продължителен размисъл и изучаване на света около себе си стигнала до извода че в света няма нищо по-голямо от песъчинките.
Толкова за вечните неща.
