Idiotski Istorii.

Puk men vednuj idva edin s kuche i mi zvuni na vratata. Az izlizam, i toi kazva: priberete si kucheto che moita kuchka e razgonena! ( a az nemam kuche samo 2 kotki) Az mu vikam: - Abe ti dobre li si be otkude ti hrumna da zvunish na moita vrata, az niamam kuche! Toi: - Kuchkata mi me dovede tia e mnogo umna, kucheto ti e vutre! - I kvo, iskash da vlizash li - pitam az toya idiot. I togava tochno kuchkata mu zalaya pred vratata na susedite (te puk nikvi jivotni niamat) I toi im zvuni Suseda mu otvaria Az kazvam na suseda: - Abe imash kuche! Suseda shvashta che stava neshto idiotsko ama oshte ne zacepva. I togava onia kreten s razgonenata kuchka vika: - Mai che e stanala greshka.... I si otide. Kaji ne e li bezumie?

ми една нощ комшийката попова идва и звъни като пожарна на вратата. аз спя ангелски‚ обаче се будя и тя ми вика: "ама‚ госпожо‚ защо скърцате?!?!?" и реве пак като скъсан пожарникарски маркуч. а аз спя бе! и й викам: – ех‚ попова‚ да скърцах.. ама уви... просто спя‚ КРЕТЕНКА такава!!! и оттогава не ми говори тая жена. да. кажи сега‚ тая по–малко идиотска ли е?

Neo da ti razkaja sega edna druga istoria (ama tia ne se sluchva s mene a s edin moi priatel). Ta toi se napil i nishto ne pomni. Subujda se v niakuv mnogo gotin apartament, spi na kushetkata v hola, vsichko lusnato, bliasuk, kartini zavesi i prochie. E, toi ne znae kvo stava, i siada na legloto i se oglejda predpazlivo. Chuva neshto se traka ottatuka. Vnimatelno stava i poglejda v kuhniata i kvo da vidi: niakva gotina i mnogo luksozna dama prai kafe s pecheni filiiki. - Dobur den - kazva i toi. - Dobro utro - otvrushta tia - zakuskata e gotova. Siadat te na masata i zakusvat. Toi se oglejda no - nikuv spomen... Ne znae ebal li ya e, ne e li... Kvo stava... A mackata yade i mulchi i nishto ne kazva. Nakraya toi ne izdurja i pita: - Izviniavaite... Moje li da vi popitam neshto? - Da? - Ami, mnogo mi e neudobno... Ama.... Az kakvo pravia tuka? Tia se hili i otvrushta: - Ami vchera zvuniahte na vratata... I az kato otvorih, pitam - vie koi ste? Vie kazvate: are be, se edno ne znaesh koi sum tolko godini jiveem zaedno... I az dokato vi kaja neshto vie se prosnahte na kushetkata na divana i zaspahte... Posle ne mojah da Vi pomrudna i kakvo da pravia - zavih vi.. I taka... A na nego estestveno mu stanalo adski neudobno (oshte poveche che onaya se durjala tolko got s nego)... I taka de... Izvinil se i se omel... Pitam go: abe shto ne ya zabi na sutrinta.... toi kazva abe super beshe.. Ama mi beshe adski neudobno. Toi e gotin pich obshto vzeto. E, tva e.

Abe Neo, imashe edna kruchma deto hodehme edno vreme tam edin priatel ya durjeshe. I nekude kum edin kato se ometat klientite nie si dovurshvame pieneto i kum 4 liagame da spim na masite. I imashe edin Koliata (polurusnak) niakude kum 30 god ama absoliuten idiot. A kruchmata otvun ima osven durvenata vrata takava jeliazna, seshtash se, s reshetki. I edna sutrin subujdame se nie a toi kvo go prihvana vika az moga da se provra prez reshetkite na vunshnata vrata (ama ne sme zakliucheni, nito nishto). - Mojesh be, Kolia, mojesh - uspokoyavame go. Toi - ne ta ne, otkudeto glavata mojela da mine, cialoto tialo shtialo da mu mine... I si navria glavata prez reshetkite, tia mina. No na sredata na tialoto zapecna... I ni napred - ni nazad. Nie se opitvame da go izvadim seki dava suveti vsiakakvi no ne pomaga... I toi veche edin chas stoi na vratata celia se izpotil. A veche nali razbirash sramno e stava 9 chasa sutrinta hora susedi minavat pokrai kruchmata gledat Koliata napolvina vuv vratata, vratata otvorena, abe pulna idiotshtina. A, toi se beshe i subliakul gol do krusta uj da izleze po-lesno, ama ne pomaga! No predstavi si tva oshte ne e vsichko. niakoi dade akul da go smajeme s olio da izleze po lesno i ot kruchmata zehme edna butilka olio i go namazahme celia. NO PAK NE POMAGA! I predstai si kartinka polugol se zakleshtil celia blesti namazan s olio na jeliaznata vrata! I samo shtoto otkudeto minavala glavata minavalo i tialoto. A toi veche mu stava losho niakolko chasa sedi nie mu nosim voda i sandvichi. nakraya boreto (deto durjeshe kruchmata) vze ta se obadi na edin chovek, toi donese krik i s krika razdalechihme reshetkite i go izmuknahme. A koliata ni jiv ni umrial, vika: "Poveche nikude niama da se puham glavata ako shte da mi minava tva che ako ti mine glavata ti minava i tialoto ne e viarno!" Tva e.

е тая си беше готина‚ въпреки че... абе готин си е тоя твой приятел. ама аз сега ще ти разкажа една друга пак с гадже‚ дето все си мисля‚ че всички са идиоти в нея. значи – по времето на митингите‚ когато нямаше по магазините базови неща‚ като мляко‚ ЦИГАРИ‚ брашно‚ тва–онва‚ но имаше огромни количества вносни ракии и некакви там лъскави салами за по заплата и половина четвъртинката... абе сещаш се. и тогава една моя приятелка става една сутрин и се сеща‚ че нема пукната цигара. и тръгва из града да търси и към 5 следобяд‚ вече озверела‚ след като е изпросила барем 3 цигари от разни хора по улицата‚ изведнъж се озовава на витошка. и там – чудо! митинг! баби и дедовци с лъжици и капаци от тенджери и с тигани трещят и викат "бе–сье–пе ‚ бье–сье–пе..." и дрънчат като не знам като какво‚ а от другата страна – други хора на по–непреклонна възраст идват и скандират: "лу–ка–нов–пе–де–рас–лу–ка–нов..." и се смитат тия двата митинга и я засмукват! и‚ обаче‚ преди да се е побъркала окончателно и безвъзвратно‚ некакси я отсмукват точно пред кулинарния магазин‚ дето там беше на витошка‚ сега не го знам там ли е. и тя какво да види на витрината – ФЕНИКС! и влиза в магазина‚ поглежда злобно продавачката и вика: "ФЕНИКС." и продавачката: "колко?" тя: "сичкия". и после ми разправя‚ че щела да се изяде от яд‚ ако не й били стигнали парите да купи сичките цигари от тоя магазин. обаче й стигнали. и тя зима цигарите в три торби и къде отива? – в "прага". кръчмата‚ дето е срещу даскалото на театралите‚ не града. и понеже й останали некакви там 5–10 лева‚ а вече била извън нерви‚ решила да дрънне една водка‚ да се поосвести малко‚ па и да попуши така‚ сред обществото. обаче нали цел ден нерви‚ глад и митинги – и взела‚ че изпила не 1‚ ами две–три и й домъчнело‚ ама транс–це–ден–тал–но. и взела да си мисли: "ето сега‚ аз даже нямам на кого да подаря от тия толкова много цигари‚ дето ги имам... всичките ми пирятели напуснаха страната... самотата.. тва–онва..." представяш си. и решила все пак да подари на всичките приятели по един стек цигари‚ па що сака нека е... и сега нема да разказвам какво –що‚ обаче към 9–10 вечерта се озовала с два стека цигари в торбите и си рекла‚ че не може да нема поне още 1 приятел верен‚ на когото да даде едната си риза... такова‚ .. цигари. и се сетила‚ че има един. щото й бил гадже (ето‚ полека стигаме до поантата – "гадже") и отива тя там‚ гледа – вратата открехната‚ вътре некъде свети‚ тихо... и влиза и гледа – в едната стая тоя нашият юнак се обнажил и кърти‚ до него – будилник. будилникът сочи 3. и тоя спи като за 3‚ нищо‚ че било рано. и тя‚ да не го буди сега човека‚ решила да отиде в кухнята‚ да му напише една обяснителна бележка и да си фаща пътя. в кухнята‚ обаче‚ гледа – на масата шише вино‚ с навъртен тирбушон у главата‚ до шишето – чаша. със столче.. до тва нещо – купа пуканки‚ (тая мрази пуканки от малка)‚ листове‚ моливи – все едно‚ че така е наредила по телефона на домашните дджуджета. и седа тя‚ и да й тече мисълта по–гладко – отпива разсеяно и както отпивала – да земе да събори пуканките. и сега да мете – абе не‚ сипала си още вино‚ мисли‚ пише‚ пак мисли... докато написала сто листа (както аз сега) и изпила повечето от шишето.. и тогава забелязала ПУКАНКИТЕ! и ги намразила от цялото си сърце и решила да ги унищожи... с мишки. и накъсала малки квадратчета и нарисувала по една мишчица на всяко и ги наредила по пода – до сека пуканка – мишка... е‚ кажи сега‚ тва не е ли абсолютно ненормална жена? то тва да беше всичкото‚ ами...

Imam az edna poznata deto e malko otnesena. Ta tia sega se canila da bachka v edna benzinostancia, ama tam se prodavat i gumi, masla i drugi takiva. I nali gi znaesh tia det se pravat na barovci parkirat kolata i vlizat vutre se edno magazina e tehen:). Ta spira edin takuv, vliza vutre, otiva na kasata, (Micheto sedi na kasata). Toi kazva nebrejno neshto ot sorta: - 112 x 72 ! - (zabeleji ne polzva izlishni dumi). Micheto stava, otiva tam pri shefovete i im kazva: - Moje li edna elka? Te si misliat che iska neshto da smetne na kasata i i davat. Tia otiva pri onia, pokazva mu elkata pred ochite, i chukva 112 x 72. Pokazva mu rezultata i go gleda s ochakvane. Toi gleda... gleda.... i taka se shashnal che si otishal. I Micheto im vika na shefovete: - Abe tuka ebati doide edin idiot iskashe da mu smetna 112 x 72! Smetnah mu go na elkata vidia rezultata i si otide!... (A to tva bilo nekuv razmer na gumi) Tva e.

тоя колята :))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))абе не пиши истински имена‚ че такова.. :)))))))))))))))))))))) чакай да ти доразкажа за тая с мишките сега. и тя значи ... :))))))))))))))) ама че кретен‚ тоя‚ с олиото :))) що не зехте мас‚ бе‚ поне да не блещи като тиган на месечина... та значи тази жена‚ като направила тва с мишките‚ гаврътнала последните капки направо от шишето и й стигнал акълът‚ че нема как да се прибере с тоя феникс... и в тоя виТ. и решила да остане там. обаче! в другата стая спи човек – кофти да се буди. в тая стая – пуканки и мишки – не е хигиенично‚ пък и нема и креват. и тя измъкнала един спален чувал и се настанила по–далечко от мишките върху един кухненски шкаф‚ от най–високите‚ под тавана. и‚ разбира се‚ след известно време‚ се събудила от звукът‚ който издала кухата й глава върху лайнолеума на пода. кофти работа. домакинът се събудил. от звуците... въобще. тя отпълзяла до там‚ дето той мигал сънено‚ поздравила любезно и го уведомила‚ че токущо се строполила от шкафа‚ но няма нищо счупено... чак дотам. той ‚ човекът‚ решил да запази спокойствие и за да спечели време й предложил да донесе малко вино от кухнята. "нема‚ вино нема... – изстенала тя. – целата кухня ти е в мишки..." мъжът‚ озадачен‚ рекъл: "абе не мислиш ли все пак‚ че е добре да те закарам до пирогофф?" и скочил‚ да види тая работа. върнал се поуспокоен‚ че не е откачила (груба грешка‚ според мене) и ядосан‚ че е можела да си разбие глупавата кратуна и злобно казал: "бе я аз да те карам все пак. към пирогов". а тя му рекла: "добре‚ бе‚ отиваме. ти ме водиш‚ аз заставам зад гърба ти‚ а ти разговаряш с доктора: ти: "добър вечер" доктора: "добър вечер. от какво се оплаквате?" ти: "ами не аз‚ тя. тя падна от кухненския шкаф" доктора: "е какво правеше тя на шкафа?" ти: "ами тя спеше там" доктора: "а защо тя спеше там?" ти: "ами защото кухнята е пълна с мишки..." през това време – казала тя – аз само ще стоя зад гърба ти‚ ще повдигам ръце в недоумение и ще въртя очи... да видим кой ще спи после в мека стая‚ вързан и на светло... " ама че подла жена‚ не мислиш ли? но и двамата са пълни идиоти... е тва е. не изкараха дълго‚ след тая случка.

O ho ho! chakai setih se oshte 1 ne se pritesniavai za imenata na koi mu puka toi sam posle mu beshe smeshno (ama na drugia den!)

а‚ сега направо... :)))) абе днес‚ като ходих до боровец имаше нештакоа. значи пътуваме си с панчо и той ми вика‚ че не светел единия мигач правилно. тоест – изобщо не светел. и като минахме край една бензиностанция‚ той вика: "спри тука‚ да купиме крушка!" и аз спирам‚ а той отива. и след малко се връща и ми носи сандвич и фанта . и после пак отива там и го нема 45 минути. и аз отивам да видя какво става там и го гледам –взел един конец с нанизано копче и с продавачката си правят "бръмммм"...нали го знаеш тоя номер? а преди това през целия път ми викаше да съм била настъпела била газта... и го питам дали я познава тая жена‚ а той вика: "вече да." само това каза: "вече да."

здрасти на компанията :) значи и аз да кажа нещо с едно пране имах един огромен куп с дерхи за пране в шкафа в банята вчера му се бях наканила да го стопя засилвам се аз суйна буйна към обществената за блока пералня, но се връщам бързо, бързо рзбрала с прискърбие, че някой вече ме е изпреварил рекох си; "аре, тоя като свърши иии..... съм аз." замотах се в разни приказки, букви и почти забравих след време се сещам скачам тичам гледам - пак се пере, а до страницата на пералнята купища, ама купища ви казвам дрехи малко се вбесих абе не беше малко сритах ги тея изпреварващи ме дрешища и пак се прибрах дебнах до полунощ и се отказах тази сутрим ставам в 6 грабвам дрехите и праха и право в пералнята та-да-да-даааам........ тея продължават да перат рекох си; "аре, няма да се ядосвам пак" обаче по едно време (след около 4-5 часа) някой чука на моята врата (тук при нас се чука, не се звъни) отварям - другата съседка викам и; "hi" а тя ме засипва с порой от вида.... "ти още 24 часа ли смяташ да переш, хъни" и ми се лези, демек усмихва се а аз и мацнах вратата под носа нахалница! - викам и аз изотвътре нахалница! - вика тя по мен изотвън а оня другата си пере ли, пере.... а де :)))

HaHaHa!

тая беше суперска :))))) не съм се хилила така откакто за последно прах пране:))))))))

а като бях малка много исках да пера. и все молех да ме пуснат да попера малко‚ ама ми забраняваха най–строго‚ и до сега не зная защо. и един ден реших да попера тайно и се заврях в банята‚ да си изпера носната кърпа. и го направих! беше суперррр! и после‚ за да бъде работата довършена докрай‚ отидох да я простра на балкона. качих се на столче и... вятърът ме взе и се озовах в розовите храсти под балкона. от втория етаж ‚ де‚ не беше високо. но най–голямата ми грижа тогава беше как? да ЗВЪННА на вратата. заключена лично от мама отвътре. тва е. но нищо повече не се случи.

Puk nie s bratovchedka mi kato biahme malki i si igraehme na dvora, biahme izmislili edna torta, deto i kazvahme "Lainoto". Ta receptata e slednata: - 1 plast kal - 1 plast toaletna hartia - oshte 1 plast kal - pak toaletna hartia I taka... Nakraya, otgore se posipva sus suh, bial piasuk.... Posle ni nabiha shtoto biahme napravili vsichki rula toaletna hartia na torti.....

абе то имам такива много ама по ред: 1-ва стория: отвам на митницата в софия, тъкмо кацам един от ония дето ровят багажите ми вика:"в тоя куфар носиш бомба" а аз: "каква бомба бе човек, за какво ми е да си я нося?" а той: "не знам за какво ти е, виждам тук на скенера бобма, отваряй куфара" викам му: "ти го отваряй като не те е страх, щото мене от бомби ме е страх" отваря той стръвно и бърка. вади бутилка а се хиля :)) "така си и мислех, голяма бомба, нали?" а онзи: "аз трябваше да съм сигурен" "и сега като си сигурен какво?" "ами конфискува се" - вика оня а аз се репча: "как се конфискува, това не е бомба" а той: "конфискува се, защото лъжеш. давай нещото и заминавай, щото ще отвора и другите куфари" после разбрах, че на едни други им викали, че носели пушка, а пък на едни други граната абе.... 2-ра история: отивам на митницата в софия, ще излитам... оня, дето проверява декларациите вика: "защо не изнасяш пари" а аз: "щото ги внасях" а той: " а сега никакви пари ли нямаш" отговарям; "имам накакви си 20-30 марки, щото ще седя много в германия, че ако ми се прииска нещо да си ги имам" а той ми вика: "покажи ги" питам: "кое" а той: "марките" бъркам в чантата, отварям портфейла - празен облещих се няма ми марките и ми викам сащисана: "няма ги" а той се хили: " те всички така викат. кой ли ги е взел" да обаче тях наистина ги няма и аз започвам да ровя навсякъде, където ми скимне, т.е. търся си ги ама много ги търсих онзи започна да ми вика:"айде, заминавай, че стана опашка" аз обаче си ги търся искам да си ги открия и това е накрая ме избутаха със зор и със заплахата, че ще викат полицията (тя полицията си беше там де и с интерес наблюдаваше какво изкарвам и набутвам от джобовете в чантата и обратно, ама нейсе) та как после да знаеш какво искат и какво не искат митничарите от теб едно е сигурно - винаги искат наобратното на това, което ТИ искаш тва е

най–очарователнически. днес ми разказа как крал лайна. верно‚ бе! цели четири ремаркета‚ за да си натори борчетата. и вика: " и гребем аз тия лайна от обора на немупомняимето и ги фърлям в ремаркето и така – цел следобед. и ми звъни тутурутката и аз я вадим и натискам копчетата и те после не могат да излезат‚ понеже са се задръстили. и в обущата ми влиза‚ и ми гори краката.. тва‚ лайната много горят ше знаеш. и седим после‚ пиеме със спас по бира (спас е кръчмар там от махлата) и ми се залепил фасът на пръстите‚ не мога да го пусна. и изтощен съм‚ като куче‚ а слънцето грее. и си викам: за кво ги влача тия лАйна цел ден‚ бе? като ше ги натурам под борчетата‚ а те нема да станат и колкото да ги обгърна с две педи‚ когато ше съм вече умрел? и пак си викам: ми те не са мои борчета‚ аз съм техен... и му го разправям тва на спас‚ а той: абе пий си бирата‚ бе комшу‚ много викаш... " коза‚ изкукай‚ нещо да те питам‚ моля

даже ме биха ама пък поне се научих да готвя :))))))) козела, с когото в една кошара живейме сега никога не е рекъл, че готвя лайна ха-ха добре, че ме набиха тогава тва е

zZadushavam se ot sdmiaah!!!!!!!!!!!!!!!

ми разказа също така как веднъж отишъл да пикае в некакъв клозет в некаква кръчма в пловдив. и там видял написано на стената‚ на плочките : I love you с лайна.

стига ма!! бегай да лЕгаш :))))