Свободата

17 отговора 0 прегледа
#1

Свободата

Хайде да си поговорим за свободата драги ми Санчовци, а? Кой както я разбира. Например, има ли нещо такова, че абсолютната свобода не съществува? Или, че пълната свобода е другото име на анархията? И дали не е бил прав другаря Ленин с определението си, че свободата била осъзната необходимост, а не както твърдят другите - правото на избор? Спомням си смътно някакво разказче за един човек който търсеше свободата и най-накрая му я показаха. Какво му показаха? Показаха му татуята на свободата. Всъщност има ли свобода изобщо? Ето че се сещам за още едно нещо: свободата нещо външно за човека (идващо отвън) ли е или е вътрешно - в него? Сиреч, свободен ли е бил Левски, когато е бил затворен? Айде - свободни сте за свободни разсъждения. :)
Отговор
в отговор на Хитър 5ър #2

Свободата

Absolutna svoboda niama. Tia moze da sastestvuva samo kato chustvo i to vatre v nas. Na praktika obache nie ot razdaneto sme svarzani s vsichko okolo nas i stavame svobodni samo kogato umrem. ( Tova za sazelenie vse oste ne e dokazano )
Отговор
в отговор на Хитър 5ър #3

Свободата

дали свободата е чувство? не зная. изобщо нищо не зная със сигурност‚ но си мисля така: кой държи звездите в съзвездията заедно? или пък атомите в кристалните решетки? или пък тия там неща – електрони и другите още по–мъничките – където им е мястото? има физични и незнамкви си закони – да. значи те държат нещата в порядък. химични закони – кое с какво се свързва и дали гърми или само пуши‚ или пък се превръща в нещо мътничко на дъното на колбата. природни – кой кого яде‚ кога дърветата си събличат шумата‚ а не кората и защо‚ защо няма естествен хибрид между перуника и пеперуда (толкова красиво би било...) защо сърцето на мишката бие толкова по–бързо от това на слона и защо летящи мишки все пак има‚ а летящи слоне – не... такива неща. има и много други закони‚ някои облечени в обяснения‚ други – не толкова добре. само по гащи и по чорапи ходят‚ или дори никой не ги е виждал‚ защото преди да му обуеш поне една теорема или аксиома на нещо – то направо си е невидимо. можеш само да го подозираш... ако си достатъчно подозрителен. ето‚ например – май никой не е обяснил как така става‚ че рогата на елените‚ които съдържат доста голямо количество калций‚ порастват само за по–малко от година толкова големи. при положение‚ че животното рупа трева‚ в която калций нема‚ или пък е в незначителни количества. или бебетата – костната им система пораства на тегло толкова много за една година‚ че би трябвало да оплюскват 4–500 пъти повече мляко за това време‚ дори и кпд–то им за възприемане на калций да беше... ама не. няма да говоря повече за тези неща. работата е там‚ че дали вече сме си обяснили нещо или още не сме си‚ то се подчинява на някакви зависимости и закони‚ които го държат цяло. а човек? толкова малко нещо‚ с толкова необяснени неща в себе си... и свободата да избере да иска ли да си ги обясни‚ или да не иска. ами защото все пак това е първата крачка – да искаш да питаш поне‚ ако не можеш нещо друго. ама казват – то моженето идва с правенето. е‚ хайде още едно нещо‚ което е нужно да искаш. и да си свободен да искаш. значи какво излиза? за да разберем какво е свободата ние трябва да сме свободни да искаме да разберем що е свобода. наречете го чувство – свободата няма да стане по–малко свобода от това. наречете го продукт в края на някое стъпало от развитието на човешкия разум. свободата отново надали ще има нещо против. не зная определението за свобода. струва ми се‚ че тя не се подчинява на нито един от гореизброените закони поотделно. подозирам‚ обаче‚ че повечето неща‚ измислени по пътя на човечеството‚ са измислени от свободни хора. всички велики‚ големи‚ не толкова големи и съвсем дребнички открития – също са направени от свободни духом хора. казвам духом‚ защото например ципът‚ това дребно чудо‚ е измислен от пандизчия в затвора‚ до колкото зная. ми не му се занимавало на човекът да пъшка и да страдае‚ че ето сега не може да иде да се налющи в кръчмата‚ весело подритвайки чакълчета по улицата и... сглобил нещо‚ без което повечето дрехи сега не биват. през това време маса и маса абсолютно свободни юридически хора не са измислили нищо. ходили са на работа‚ снасяли са яйца там‚ чели са вестник и са били много по–малко свободни от оня. също така‚ обаче зная‚ че свободните хора някакси не са стълпът‚ на който се крепи обществото. обществото има необходимост от всички онези несвободни‚ които крепят неговата цялост в своята заедност. на тях не им е нужно да са свободни‚ те искат да бъдат сигурни. всички несвободни се ядосват и гневят страшно‚ като заподозрат някого в свободност. после му ръкопляскат‚ но в повечето случаи – след като са му издокарали чудесна надгробна плоча с благодарствена епитафия в обществената си история. така че свободата май наистина е на върха на онова копие‚ което лети‚ лети‚ пък ако ли всички да считат този‚ който му придава летенето‚ за луд. за свое собствено успокоение‚ разбира се. ами то е много по–удобно да не се замисляш много–много дали си свободен‚ ако алтернативата е да те мислят за луд. и освен всичко‚ натакатакано досега – колкото по–свободен си‚ толкова повече искаш да бъдеш свободен. и‚ да‚ левски е бил свободен‚ когато е бил в тъмницата. но е искал да бъде още по свободен‚ за да може да направи още много за свободата... и не само своята... и сигурно му е било много тежко. жалко‚ че няма как да го попитаме. хм‚ мисля си също‚ че свободните някакси дават много повече фира... кой знае защо.
Отговор
в отговор на Хитър 5ър #4

Свободата

НеОНеЛ, Имам свободата да ти кажа, че прочетох темата за Труман Капоти.
Отговор
в отговор на Хуан Хъ #5

велика река‚

хубава тема е‚ ама май никой не се интересува от труман капоти. ужасно любимо ми е онова място‚ където той описва стената на градския затвор‚ в онова малко градче‚ видяна през очите на малко момче. онова малко момче от "арфата на тревите"‚ което предпочете свободата да живее в къща на дърво‚ заедно със своите приятели... помниш ли онази розова стена с изветрял от слънцето цвят‚ на която е нарисуван рог на изобилието? и от него се сипят всякакви лакомства... а от двете му страни – ангели‚ които надуват тръби... защото сега затвор‚ това преди било бонбонена фабрика... а за какво ли служи сега тази стара сграда? има ли я още? ами нали човекът е този‚ който нарича нещата – ти ще бъдеш затвор‚ а ти – фабрика за бонбони.. и дали... :) ех‚ а сещаш ли се за златния джобен часовник‚ който съдята остави да се полюлява като луковица от едно ниско клонче‚ на същото онова дърво? велика река‚ свободата ‚ свободата...
Отговор
в отговор на Хитър 5ър #6

Прости

невежеството ми. От "Музика за хамелеони" обичам "Лампа на прозорец". И си го пазя в една студена, правеща се на дъжд нощ, с надеждата на светлината.
Отговор
в отговор на Хуан Хъ #7

Прости

че те нападнах така :) ама не беше нарочно. тази госпожа е била наистина малко налудничава‚ не мислиш ли? но я разбирам. и аз не мога да се разделям с никого ей така... завинаги. колкото и налудничаво да изглежда това. ех‚ все пак котките се погребват когато умрат. .. но не точно там е въпросът. важното е винаги да има някой‚ дори непознат‚ ама съвсем непознат‚ в светлината на чиято лампа на прозореца да се чувстваш прегърнат и сигурен‚ че пътят е пред тебе‚ а дъждът остава някакси отзад. дори и този непознат да си самият ти‚ нали? не‚ че винаги е достатъчно... ох‚ пак ми се дорева. и тва е налудничаво :)))
Отговор
в отговор на Хитър 5ър #8

НеОНеЛ!

Миналата година, тайно от мен, ми изхвърлиха кучето в боклуджийската кофа. На другия ден побеснях и взех найлона и го погребах го в двора. Като бях някъде по малките класове, ми погодиха същия номер с едно сакато гълъбче. С единствената цел да ме пощадят... Дори да ти звучи налудничаво. Моля те! Знаеш ли, най-много се радвам на неочаквания непознат. Когато откривам сянката на очаквания проблясък, не мога да ги събера всички вкъщи. А най ми харесва, като не си тръгват. Защото винаги има една лампа и дори трошички на прозореца.
Отговор
в отговор на Хитър 5ър #9

Забравих НеОНеЛ

Бях го споделил преди време с един приятел тук. Нали помниш Макс Фриш. Дневниците. И Марион. Защо си избра именно ТОВА куче.
Отговор
в отговор на НеОНеЛ #10

Ода за Свободата

Ами след подобна ода за Свободата ((-9 може да се каже много малко, защото рискуваме да се повторим! ((((-8 Мнооо ми хареса НеЛче пасажа за свободата на мислителите, творците, откривателите, и отношението на обществото към тях. Ама абсолютно си права! (((-8 Аз се убедих в това, като четох биографиите на някои творци от 30-40 години. Ами обществото е правело всичко възможно, за да ги унищожи, след което следват патетичните надгробни слова и пренаписването на биографиите... Същите тези обществени закони (за които говориш по напред), които държат обществото да не се разпадне до анархични ядки или дори до ниво индивиди, унищожават свободните хора, защото те са инакомислещи спрямо масата... така е ...свободата е сътояние на духа, преди всичко, а след това идва и емоционалното усещане за свобода... но трябва силен дух за да си свободен при наличие на толкова `диктатори` наоколо.... Арчи (((-8
Отговор
в отговор на Хитър 5ър #11

Свободата

Свободен е човек, който знае какво иска да постигне, иска да го постигне, и има поне смътна представа как това може да стане.
Отговор
в отговор на Хуан Хъ #12

не е забравено :)

просто за малко пропусна да го кажеш. да‚ зная за марион. и за "защото" на това "защо" също зная.
Отговор
в отговор на Хитър 5ър #13

не е забравено :)

причинно - следствена връзка ........ свобода ...... романтика ..... други неща ......
Отговор
в отговор на Хитър 5ър #14

Свободата

Бедният си умира роб!
Отговор
в отговор на НеОНеЛ #15

Свободата

Възхитена съм
Отговор
в отговор на Хитър 5ър #16

Свободата

Свободата е средство да живееш. Днес това средство са парите. ерго:свобода=пари!
Отговор
в отговор на Хитър 5ър #17

Свободата, ергономията...

Лидия, за да не се заяждам, моля те. Наистина ли така мислиш? Щото Топалски например няма телевизор.
Отговор
в отговор на Хуан Хъ #18

Свободата, ергономията...

Телевизорът определено е НЕОБХОДИМО условие... ;оР
Отговор