Misul

29 отговора 0 прегледа
#1

Misul

"Horata sa Bogove smurtni,Bogovete sa choveci bezsmurtni."? Mi aide vie ste,daite otgovor na vuprositelnia mi znak sled kavickite.
Отговор
в отговор на Treva #2

Misul

Уви не живеем вече в древна Гърция. Блазе им, така са мислели колективно и индивидуално и всеки е имал пълно право да смята, че само употребата на амброзия и броят незаконни деца го дели от статута на бог. Разклатиха вярата ни в тази простичка истина преди известно време. Сега ми се иска да вярвам в това, а не мога... :о(
Отговор
в отговор на зу #3

Misul

а в какво вярваш?
Отговор
в отговор на Cтамен #4

Misul

Всеки ден в нещо различно. Така имам чувството, че живея много животи. :о)))))
Отговор
в отговор на зу #5

Misul

akyla ti e kato brysnach. Blaze ti!
Отговор
в отговор на Cтамен #6

Misul

Знаеш ли колко пъти си отрязвам пътя към хора, които бих искала да са ми приятели? :о( И не щото е като бръснач, а щото успявам да уцеля вената.. :о(
Отговор
в отговор на Treva #7

Misul

За всеки влак има пътници. Като не те търпят - има други, дето ще те търпят с кеф.
Отговор
в отговор на Drug Vasko #8

Вие какво току бягате от темата?

Разговорът беше за човешкото в Бога и божественото в човека. ((извини ме, Трева, че изопачавам темата, но се опитвам да предизвикам боричкане! :о)))))))))))
Отговор
в отговор на Treva #9

Misul

или пък изобщо няма богове? а само повече "защо"‚ отколкото обозрими "защото"? а човек винаги желае да бъде прегърнат от някого‚ който е по–силен‚ умен‚ знаещ и добър‚ отколкото е самият той? и да чувства‚ че някой се грижи за него и определя реда (системата) на движението на множеството напред? дори когато това "напред" е неясно дали е напред – от покрива към тавана... в свободно падане‚ или напред– от покрива към звездите‚ в усилено махане на крила? пък и толкова по–удобно е... да има бог‚ а ние да търсим себе си в него. прочее – също така неотлепима като рана човешка черта – да търсим себе си в някой друг‚ не в самите нас. и да се пльоснем с цялата си тежест върху него... раните не могат да се отлепват‚ а?
Отговор
в отговор на зу #10

брей ((-9

брей Зузано, кви мъдри мисли (((-8 чакай да си ги запиша и двете... ...значи, всеки ден - различен живот? И от боговете се различаваме само, по кво беше....(((-9... а.
Отговор
в отговор на Treva #11

добре де

...добре де, приемам щафетата от зузана...(((-9.. Хората са смъртни Богове? ...май имаме и други разлики, все пак хората са създадени от "сътрудничеството" на Господа и Дявола, и от там насам смъртността е най-малкия ни проблем....(((-9...а представете си ква скука е да си безсмъртен. И кво би станало на скромната ни планета, ако всички човеци бяха безсмъртни.... Боговете са човеци- безсмъртни? ...при нас е весело, но що пък и Тях да ги преземяваме ((-9 отнемайки им божествената недостижимост.... а.
Отговор
в отговор на Арчи #12

брей ((-9

Арчи, когато човек не иска да чете, той не прочита.
Отговор
в отговор на Treva #13

za treva

mi men tva mi haresa....predstavih si go kato vodeoklip malko.....tazi misal.... i stana nikak ne losho:)))
Отговор
в отговор на НеОНеЛ #14

za neonel

bre bre ebati mnooo mi haresa.....tva ma mnooo ranite osven che ne izchezvat triabva da se lekuvat....inache nisho ne praim:)))
Отговор
в отговор на Treva #15

za Zu

Ami tova koeto kazvash za ucelvaneto na venata e bolka koiato moge da bude preglutnata ako chovekut otsreshta e gotov za neia......................................... Neshtata niakaksi idvat ot samosebe si kogato chovek e gotov za tiah!!!!!!!!!!!!!!!!!........
Отговор
в отговор на Treva #16

za Zu(priatelstvoto)

Ami tova koeto kazvash za ucelvaneto na venata e bolka koiato moge da bude preglutnata ako chovekut otsreshta e gotov za neia......................................... Neshtata niakaksi idvat ot samosebe si kogato chovek e gotov za tiah,kogato stava duma za priatelstvo gotovi triabva da sa pone dvama.................................
Отговор
в отговор на Treva #17

za Трева

Да, така си отбрах хората, които в момента ме заобикалят. Непоклатими. Толкова болка сме си причинили с тях, че тя ни свързва по някакъв начин. Говоря за хора, които познавам от 15-20 години. С времето болката споява, тя е страшна само в началото на нещо, когато не си признал пред себе си, че си съгласен да я преглътнеш или си съгласен да ти бъде върнато онова, което си причинил. Но не приемай думите ми от горното изказване като проява на депресия или отпадналост. Сега нямам време за депресии. Обещала съм си, че ще си отделя специално време за това следващата седмица. :о)))))) Просто ме провокира думата "бръснач"... Ех, този поток на мисълта.... :о))))
Отговор
в отговор на Treva #18

za Трева

Хората не знаят кои са.Те са същества с огромен потенциа но не знаят това!И в това е проблема....жестокия проблем Хората са "потенциални богове".Като богове, те са безсмъртни, но като "потенциални богове", не могат да открият безсмъртието, докато не го осъзнаят.В този смисъл,те са смъртни, защото вярват на смъртта и когато вярват в нея,а те са богове, те я превръщат в реалност.Тежка съдба....сори.... Колкото до написаното от теб," боговете, че са човеци безсмъртни".......това е така. Когато ЧОВЕКЪТ-Бог осъзнае че е божествен, че е ЧОВЕК с отец БОГ,то Той придобива качествата на отец си,който е БОГ. Тогава човекът става наистина човек-син Божии. Трева, благодаря ти за въпроса с поклон. Мулето много обича тревата и става по нисък от нея! Благодаря ти, моля те приеми благодарността ми.....
Отговор
в отговор на Treva #19

Misul

Може да звучи като богохулство ,но боговете си живеят там някъде си Іна Олимп ли ,на Небето ли и въобще не им пука за нас...Трябва човек да разбере ,че той е господаря тук на земята /бог няма да му свърши работата/и че негова е отговорността за всичко лошо или хубаво по света...
Отговор
в отговор на Treva #20

Пътят към безсмъртното...

Сетих се още нещо:какво ни приближава към Бога и към Безсмъртието ,ако не делата ни -това ,което оставяме след себе си.... Аз искам щом издъхна уморена, то слънцето със мен да не изстине, а светло като мойта кръв червена, да блесне над земи и над градини... Да литне между хората щастливи, за себе си и мен да им разказва и аз ще бъда жива ,вечно жива, защото мойто слънце няма да залязва... П.Дубарова /едно малко момиче-много зряла поезия/
Отговор