Думите,които....

Скоро слушах една анкета по радиото за думите, който казваме най -трудно.По принцип аз съм паталогичното овчарче, но има неща който ми излизат от устата като с ченгел.Такива са думи като "Обичам и Извиняваи" освен в случай ,че това не отговаря на истината тогава ми се леят като мед от устата.А вашите думи,коиса те? Ако желаете ,споделете .

КОгато съм нервен мразя да ме заговарят :-(

не няма да... искам без да са подредени по трудност за казване и наистина... какво е това‚ какво е това? написано звучи някак..

Защото се откривам някъде в периферията ти.:о))) "Обичам", ако отговаря на истината не мога да я кажа, та ако ще земята да се обърне.... Виж ако е на шега или на игра ми се лее от устата като мед. :о) Дълги години "извинявай" ми беше непосилна думичка, абе не се обръща пустият му език, не ще, мъчи ме, сълзи избиват, а думата не излиза. Наложи се нарочен стаж в една страна, където ви се извиняват за всичко, освен за онова за което са виновни. Подейства, сега се извинявам и за онова, което даже не знам, че съм направила... :о))) Та така... Трудни думи са тия двете... Хората как си ги знаят от рождение, направо не проумявам... :о)))

Хей, братко, само ако знаеш си еебалоо майката, каам ти, разбираш ли?Заклевам се - без майтап, копеле, не знам ..., просто-о-о такова е положението Гинче!Айде де, и аз де, а бе, въобще - абсолютно така е! Гед, от тези клишета се опитвам вече дълго време да избягам, и е много трудно, защотото колкото повече се мъча да се затрудня и да не ги изричам - идва момент когато забравям и ... копеле-еее си `бало май-ра-та ...:))) ДУМИ - разменна монета, която обикновено не е обезпечена със златни мисловни запаси! ***

ти представяш ли си да мислехме всичко, което казваме!!!!!! Ужас!!!!! Е, те тогава щяхме да сме за лудницата! :о))))))))

za tova i tezi misli sa vechnite misli, zashtoto nikoga ne gi spodeliash - chat li si?:))) Az v momenta si mislia naprimer na kolko si godini i kak izglezhdash, ama tova prosto ei taka!:))))) Sorry, znam, che si umorena ... veche 20 minuti mi tichash iz mislite:))), no eto ti i primer za edni ot vechnite misli glupavi v glavite na takiva hora kato men, no ne byrkai - vechni sys postoianni!!! Ima razlika!:))) Pozdravi

Най-трудно ми е да бъда шеф и да раздавам команди!Затова и винаги се нагърбвам сама с всичко. Най-необичам да ме питат:Обичаш ли ме?-защото отговора ,който ми идва при този въпрос не е очаквания. Не обичам да ме питат и:Какво мислиш за мен?-защото ме избива на откровения и после има сърдити. Аз мога да се извинявам ,ако съм сгреша,но не обичам друг да прекалява с извиненията си към мен ,защото ми се размеква сърцето и ставам уязвима. Абе на кой съм се метнала такава!?

На 86 съм, съсухрена, сбръчкана като стафида, зла, прегърбена, с огромна брадавица на носа, рядка, полепнала по главата коса, дълги, възлести пръсти, завършващи с остри, извити нокти, любимото ми средство за придвижване е метла със скорости и по възможност боядисана металик, а за любимото ядене можеш да се сетиш и сам... Класика! Като в дебелите, умни книги. :о) Както виждаш - вечната жена (нищо че вечни мисли няма!) :о))) А сега да те видя! И спри да се занимаваш с хора, това тук е клуб за МИСЛИ! :о)))))

Ех, че си хубавелка ! :)

:о)))

Думите са заместители.Всеки един заместител е лъжа. ТЛъжите като думите, грима, маската,лъжите, са ЛЪЖИ........и носят резултата. Истината не говори. Тя е мълчалива или музикална..... Където има говор -има лъжа. Където има писане-има лъжа. Мулето си признава че е лъжец...дори и когато пише....

Щом е лъжец, защо да му вярваме?

това съм... там съм била. когато човек пише и говори винаги пропуска нещо или гледа да изкъдри така думите си‚ че да се подокара нещо така‚ да изглежда умничък и сресаничък‚ или пък изобщо да си направи портрет от думи‚ както си се харесва в момента. преди години‚ повече от двайсет стана‚ комай‚ си направих един такъв опит със себе си. не съм го казвала до сега‚ или пък ако съм го казвала – съм забравила вече‚ защото казването на каквото и да е когато нещото вече е сторено и преразбрано не променя нищо. и така: написах на един лист разни неща. отвинтих един от контактите на стената‚ извадих там електрическите работи и пъхнах листа зад жиците. после сглобих контакта отново. и си казах‚ че десет години няма да чета написаното. но ще помня какво има там. и така стана. написаното беше предназначено само и единствено за моите очи. и когато след десет години го прочетох – беше лъжливо‚ като всичко написано и казано с думи. но пък понякога все пак в думите няма лъжа‚ така мисля. понякога думите са наистина.

е да де - мислите от кой са дошли?:))) Не са паднали от небето ... за това хората са винаги преди мислите, защото мислите могат да бъдат вечни - хората не! Ами, по въпроса с външността ти ... заинтересувам съм от това чудо на природата, както и от факта, че подобен отговор съм срещал вече ... може би от теб, но в гювеча, и с друг ник!:)))))) Гатанка: решето на истините е ....? Поздрави

В "гювеча" не съм била аз. Това просто е любимото описание на всеки, който някога е бил дете и е мечтал да го пуснат сам в гората. :о)))))))) Колкото до мислите - наистина ли мислиш, че могат да бъдат вечни след смъртта на автора си? Ако седнем да изясняваме и на-простичката мисъл, ще се окаже, че за теб тя има един нюанс, за мен друг, а пък за стойността, която й придаваме колебанията е бъдат още по-големи. Как да бъде вечно нещо, Което няма носител? Де да знам, може пък и да може, но не мога ди со го предсавя.... Я чакай, сядам да мисля! Ако нещо умно ми дойде на ум, ще ти кажа. А твоето умно на ум какво е? :о))))

ти отговори на гатанката ми!:))) Всичките тези нюанси за всичките тези хора и по най-простия въпрос - водят до спор ... решето на истините:))) А всъщност нешата са толкова прости ... ние сме тези , които ги правим супер сложни ... не е истина ... сетих се нещо! Поздрави

за да те гоня, нали? Аби ти да не си жена? :о))) Не бързай толкова, ще те пуснем да избягаш. :о))) Ама първо кажи какво се сети!

Но пък старата Баба Яга ми метна едно кълбо мисъл и ми каза важно: "Следвай кълбото, то ще те отведе при..." после се сети нещо, обърна ми гръб и ..., та аз последвах кълбото и то ме отведе при ... :)))))))) Сетих се.Зу, къщатата ти на пачи крака ли е?:)))) Поздрави с една въздушна целувка, щото не ми се пипват брадавици!:)))

Взех ти страха аз, взех ти го-о-о! Страх лозе пази! Их, че съм страшна-а-а! Ех-ех! Цял ден танци и кривене! :о))))) А освен дето си правим вятър около ушите, нещо сериозно ще кажеш ли по въпроса за кълбото мисъл? :о)))