Смирението

Отдавна ми се ще с вас да си поговорим за смирението. Искам да разбера какво е за вас то. Може ли човек да го приеме, да го отхвърли, да го предаде на някой друг? Може ли да го постигне? Как? Струва ми се, че смирението може да се постигне едва, когато човек се откаже от всичко, което има. Едва когато загуби всичко.

Да се откажеш е едно, да загубиш е друго, а смирен може да си още преди да си се сдобил с нещо или да си го загубил. Значи три изходни точки към едно състояние. ПП На който не му харесва думата състояние може да я замени с мироглед, философия или каквото намери за подходящо.

За съжаление по-често срещано е човек да се смири, когато загуби нещо, а не когато се откаже от него - т.е. когато бъде поставен пред свършен факт от външни обстоятелства. Т.е когато е лишен от собствена воля. Мечтая си някой да ме опровергае...

Смирението може да се постигне едва тогава, когато човек доброволно загуби всичко. Ако не е доброволно, ХП? Тогава какво е? (сериозно питам)

Смирение и примирение синоними ли са според Вас?

Освен живота си, в биологичния смисъл и мислите си? Май само това остана .... всичко друго може да се загуби, но едва ли във всички случаи това ще те доведе до смирение. Не знам защо, но свързвам смирението с прозрението за същността на живота (от човешка гледна точка) и желанието да се генерираш поле на положителна емоция около себе си. Постига се лесно - достатъчно е да се освободиш от злобата, без да изпадаш в овчедушие.

ц‚ не са. груба грешка е да се предполага такова нещо. ох‚ ама... аврора‚ пак ще стане така‚ казвам ти!

...но аз говоря за онова смирение, което идва от дълбините на същността, ако мога така да се изразя. Онова...духовното...и избраното.

Излиза, че смирението е търсено състояние, а примирението натрапено. Така ли е?

... познавам, които след като им се е случило нещо пренеприятно, започват да доказват и на себе си и на другите, че всъщност е доброволно са се отказали от (...), защото са осъзнали че (...). За това говоря. Пък ако резултатът е един и същ какво значение има причината? :о)

Смирението е състояние на душата, а примирението форма на отношение към заобикалящите ни неща. §:-)))

... да го изразя опростенчески? Примирението е когато си кажеш "Е, здраве да е, ще го преживеем", а смирението "Добре, че стана така, трябваше ми урок, получих го. Вече ще знам. Така ми било писано." М-м-м, дори собственото ми опростенчване (???) не ми харесва. Някой друг ще опита ли?:о)))

защото говорим за смирението, а нали това беше в основата на питането- какво е то и каква е причината заради която човек решава да се бори за достигането му. Зу, ти не говориш ли за примирението?

Не го разбирам точно така. Смирението е възможно, само ако си постигнал онова състояние, при което можеш да погледнеш себе си и света с благ поглед и никой, и нищо да не може да те озлоби достатъчно, че да реагираш неадекватно злобливо. Примирението по-скоро звучи така: "трябваше да направя нешо... но не можах, защото..., пък и по-добре че така стана ... " без да си убеден вътрешно, че това е така. Примирението е задънена улица, на която живеят Малодушието, Себеизмамата и Безразличието. Не зная дали не съм твърде двусмислен, простете за това :)))

и в двете думи има "мир". Вътрешен - наложен или търсен. Не е ли така?

Едното е мир постигнат вътрешно в душата, а другото мир, при който сме развяли бяло знаме от нашата крепост.....

Примирението е...абе, съвсем друго е:)) Смирението...ммм, това е друго нещо. Върха на сладоледа. Един вид - за Смирението няма нищо невъзможно. А за примирението - всичко е невъзможно.

eй, че ми чете мислите тоя одд:)))

Въпрос на жизнена философия и на интелект може би :-))

Преди време прочетох нейде в тоя клуб, че жените не обичат да им четат мислите :-)))