ЕМОЦИИТЕ

Какво трябва да направи човек, за да живее разумно, винаги да взема трезви и разумни решения, когато емоциите малко или много го завладяват, и той воден от гняв или завист или ревност или осъждане взема различни решения за да се освободи от тези тягостни чувства, но до следващия път, когато те с нова сила ще го яхнат и и т.н. Но ще кажеш- има хубави чувства: на радост, щастие, любов, самоотверженост, нима не е хубаво тези чувства да владеят човека и го подтикват към различни действия. Но, разумно ли е чувства да владеят човека и ако те пречат, то как да ги накараме да работят за нас? Аз специално се сещам за 2 неща, чрез които можем да владеем над емоциите си. Първото е да освободим сърцето си от различни пристастия: Например: Треперя за имането си някой да не го открадне и се ядосвам на всеки, който се докосне до него. Това огорчава живота ми и дните ми минават в сянка. Пустни имането си. Голяма работа като ти го вземат. И второто: Винаги ангажирай вниманието си с нещо полезно: например Сега работя. мисля над работата си-как да я изкосуря по-добре, после- сега се разхождам и ми еприятно да си почивам да дишам чист въздух и се наслаждавам на слънцето и живота и т.н. Ако някой се сети нещо може да пише по въпроса.

ignoriraj negatiwnite emocii..... prosto ne im pozwolqwaj da te dostignat togawa shte si izpulnen s polojitelni chuwstwa i sys sigurnost nqmq da ti e zle:)))) bydi otworen kum sweta i horata.........i gledaj slynceto w ochite :) dano pomogne:)

Ако някога решиш да го приложиш, именно да не те е грижа чак толкова дали някой ще ти грабне притежанията, пусни една бележка тук, заедно с адреса на притежанията ти, че да ти помогнем да приложиш принципите си! Горното е шега, разбира се. Но зазвучава на доста силно положение, щом не ти си готов да отпуснеш материализма, а друг мисли да ти го отпусне... Говорейки за отпускане от материализма, чувал ли си американския стар земеделски израз: "Не съм алчен за земя. Просто искам единствено парцелите, допиращи моя."

Шекспир е казал..."Нещата не са нито добри, нито лоши - нашето мислене ги определя като такива".... а С.Ринпоче - "Научени сме да прекарваме живота си в гонене на мислите и плановете си. Дори когато говорим за "ум" имаме в предвид само мислите и емоциите си, а когато изследователите ни изучават това, което смятат за "ум", обръщат внимание само на неговите проявления. Никой не гледа самият ум, основата, върху която възникват тези проявления, а това има трагични последствия". намя практически принципи какво трябва и какво не трябва да се прави, това не е наръчник с правила "Как да победим емоциите".....всеки човек сам трябва да открие "своята" истина...и тя определено не е някъде "отвън"

Гринго още ли не знаеш? Оше ли питаш?

Без емоции ще ти е все едно дали ще живееш или ще умреш. Няма инстинкт за самосъхранение. Няма значение какво ще причиниш на другите. Или те на теб. Няма да желаеш каквото и да било. И няма да го вършиш. Без емоции ти не съществуваш.

ПРофесор Васко....ха ха ха Я обясни още малко,може и сам някога да разбереш...ха ха ха