Парад на хвърчилата -2

Парад на хвърчилата –2 ....Приятелят ми- Дон Хенаро подскачаше като завързан с бънджи към облаците – нагоре надолу и на най-различни страни и се хилеше като обезумял. Усмивката му почти опираше до ушите му, а при странните и смешни скокове той падаше ту на глава, ту по дупе, ту на ръце, като леко се отблъскваше със съответната част от тялотоси. Защо се хилеше така безобразно приятеля ми ли? Защото в небето над него се бяха подредили вече хвърчилата за предстоящия парад. Имаше най-различни: малки и големи, по-шарени и по-семпли, традиционни или със странни авангардни форми...;-)) При всеки скок към облаците Дон Хенаро подръпваше, потупваше или пощипваше някое от хвърчилата, а при падането си на земята вдигаше невъобразима пушилка ;-))... ...Имаше и няколко нови обекта на хоризонта, които почти не се мръщеха за пропускането им при първия купон. Там, на хоризонта се показаха едновременно Слънчицето и Залез и озариха подопечните си територии. Това не изглеждаше никак странно, поне не по-странно от желанието на Брадърблус и НеОНеЛка да вкарат едно магаре в асансьора. -Що мъчите животното бе! – скара се Татко им, който ги наблюдаваше с интерес, както и цялата литературна общественост- - Оставете го да си пасе на тишина! Тишината ще му помогне да се успокои, да се огледа и да се вслуша в себе си- извика един сеирджия от публиката ;-)) - Ааааа, ако не помогне- ще го опечем с ориз!- добави Алф, появил се незнайно от къде ;-))... ...Друго знаменателно събитие бе появата на вечната муза Мел, която изчака Дон Хенаро да се поуспокои, почерпи го с парче от тортата за началото на поредното си хилядолетие, ;-))) след това кацна на рамото му, и му прошушна сюрреалистичната история по натататък.... ...Армейски генерал Хиийтър точно бе пуснал поредната си мъдрост “Добрият сапьор е живият сапьор!” и адютантът му – ефрейтор Стамен се втурна да я запише в личния си дневник. Колко мъдра е тази мисъл се разбра почти веднага, и го доказа точно добрият-войник-Стамен, като стъпи в бързината на една необработена мина. Последва взрив, който Генералът прие за залпът на Аврора, тоест за край на вечерната проверка и се отправи към спалнята си. В това време ефрейторът летеше към облаците, като дори успя да се уплаши малко. Особено се притесни, когато забеляза че си е забравил цигарите, а без цигари той не тръгваше на никъде ;-)) По някое време се почувства в безтегловност. Това всъщност бе повратната точка ;-)) в неговата армейска кариера. Добрият войник Стамен се почеса по носа, огледа се наоколо и забеля многобройните хвърчила, които го приветстваха с добре дошъл сред облаците. Имаше обаче малка разлика между Ефрейтора и хвърчилата, а именно, че той още не можеше да лети. Упражнението с коремното превъртане около дъгата (което Хенаро му показа преди време) вече го правеше успешно, но не успяваше да се захване за приятелите си (хвърчилата де, той мноо ги харесваше като малък) във виртуалното опс. ветровитото пространство ;-))) Някъде по средата на свободния му полет към Земята ръката на Дон Хенаро отново се удължи като ластик и го хвана за врата. След мекото приземяване Ефрейторът невредим достигна до дневника си и записа мъдрата мисъл. Най-щастливо от завръщането му бе ротното куче Петър- красив и интелигентен пес, който подскачаше наоколо игриво. Каква е историята на тоя пес ли? Тя е дълга и също много интересна, но за нея по-добре да разкаже мари`а мор, тоест майор Мари, която най-съвестно се грижеше за Петър. Редовно го разхождаше в паркчето пред храма, после го изкъпваше в банята и му сипваше паничка червено вино с пипер, канела и кориандър за сгряване... и компания...Дали кучето бе наименувано на командира или обратното? Какво правеха през това време останалите герои? Как началник-щабът `мор Зу спретна скромен преврат? Как Генерал Хиийтроу овладя положението? Защо и как лейтенант Арчи най-скоростно получи капитански пагони и секретарка, пардон адютант? Какво ставаше на и около дивана? На тези и други любопитни въпроси ще получите отговори от моя приятел по натам ;-)))... Дон Хуан

... на диванчето, което плава с черен флаг с изобразени череп,вилица и нож и неговия екипаж, чака сценарий за по нататъшни бездействия... §;-))

е наречено така на любимия ми вуйчо. първия мъж, когото съм ревнувала силно и страстно в живота си, от 5 годишна :) ами ние с него бесувахме :) така казваше той. "хайде да побесуваме". и ставаше тя една... голям разбойник беше... Бог да прости греховете му, както и моите, но по-нататък. сега е време за правене на още нови грехове. :) наскоро някой някъде каза 2 думи - "гумени локуми". в главата ми се изля ненадейно и отведнъж цяла голяма кофа спомен, който обут в чорапки и нахлузил първите попаднали му парцалки, заизглежда ей така: уйкя ми петър беше старо куче, което можеше на разум всеки да научи. обичаше да кърка сред искри на остроумна нежност и безброй шеги с друзята верни от години, с които беха си почти роднини. понеже често сива скука стремеше се да се стече и тука и да се вмести в леката обвивка, която ги обгръщаше посред запивка или през следващата утрин мрачна, когато мозъкът свисти от жажда злачна... (как става - всеки знае - когато дръзнал е да поиграе на весела игра във самотата, която пее еднотонно във душата...) та ето по каква причина тоз мой по майчин род роднина измисляше на трезво разни шеги и други безобразни и сладки, свински, с гръм и трясък неща, преливащи от блясък. веднъж, следобед тъй ми рече: "денят угасва, виж го вече и жабата ми се разкряка на покривчето на стомаха. ще дойдат гошо, тошо , спас, в карето също ще съм аз. виж, бури, в тази ей кутийка съм скътал мъничка магийка. сега вземи я и помни при нас да дойдеш тихо ти когато смях не чуваш вече и не само навън е вечер. това го можеш, аз те знам, приятел вуйчов си голям и ще усетиш по вратата когато дойде в нас тъгата. та, влез и почерпи ни сладко с локумче в бяла захар гладка. и да внимаваш зорко, ей, да няма някой да не ще и с почерпката да се размине. при мене номерът ще мине, защото знам, че в онзи час ще съм съвсем накъркан аз." нататък - ясна е хавата. почаках малко край вратата и щом шегите се стопиха във нощ дори безпсувно тиха почуках най-учтиво аз. представяш ли си? дим. немара. на масата - пияни чаши... сред бълващите пепелници невинна тъничка ръчица протяга на бодлив алкохолог локумче. (ох, на баба :))) и после тъжните алкаши зарязват фасове и чаши подпрели уморени скули в юмруци като буци безумно джвакат и премятат насам-натам и после пак в устата си, в главата си, и те не знаят до кога , ни как, до пълна изнемога, до миг, в който не мога и с писъци от смях изчезвам като прах. защото не локум, а със едно на ум любимият ми вуйчо в кутийка подредил посипани със захар, съвсем в сладкарски стил, на правилни парченца нарязан каучук. на цялата всемирна тъга напук, напук... и щом като пияни тъгуват мрачни те, да има веселбичка за дечкото поне... та така за кучето петър. :)

Парад на хварчилата –3 ....Междувременно, преди да си облече пижамата и да влезе във банята за да си измие зъбите, Генерал Хииийтроу изрече нова мъдрост, която бе чута от чинно подредения на опашка офицерски състав: - Когато зазори зората, зората ще се за зори! Това естествено не бе тактическата задача за заранта, а вещо кодирана мисъл.. Майор Зу я прие като лично послание (защото мразеше да става рано и да се поглежда в огледалото ;-))...) и се замисли какво ли означава? Ами Да! Разбира се... тук на помощ се притече ефрейтор Аврора, която донесе кодиращите таблици. Оказа се съвсем просто. Генералът бе използвал системата на Морз ;-)) – достатъчно бе да се запише съобщението с морзова азбука и да се заменят всички точки с тирета, а тиретата с точки и всичко ставаше съвсем ясно. И всичко това Хиийтроу правеше на ум, между две прозявки ;-)).... `мор Зу прочете съобщението и изтръпна! “щабада-мълчи-отутре-щотоще-госъкратя” Ужас! Трябваше да се действа незабавно! В главата на `мор Зу вече се оформяше пъклен план. Трябваше да се организира истински метеж! Аман от тоз тиранин ;-))) трябваше да се намери нов ;-)) Времето бе малко, затова веднага се пристъпи към действие. Планът бе прост, но за реализацията трябваше подкрепата на верния ординарец Стамен. За целта моментално се осигуриха една шоколадова торта, туба течен шоколад, и най-големия милка с лешници и стафиди. Облизвайки се, ефрейторът прие възложената му задача. Трябваше докато Генералът си обличаше пижамата, той да размени любимата му паста за зъби с тубичка лепило `кале`;-))) След като си измиеше зъбите, Генералът нямаше да може да си отвори устата повече, и щеше да замълчи за винаги ;-)) Ясно е кой щеше да издава заповедите... Спешно бе измислена и нова длъжност `Ииидол`, нещо като `разговарящ с бога`, разбирай – с безмълвния генерал. Докато Хиииийтроу си миеше зъбите, трябваше да се развинтят и няколко от ромбовете на китела му- едва ли щеше да забележи разликата на сутринта, щото те си бяха много ;-)) ...Всичко вървеше по план, когато се оказа, че добрият войник Стамен е объркал тубичката `кале` с тубичката течен шоколад. Генералът се появи от банята с ослепителна кафява усмивка ухилен до уши ;-)) - Еееей кви пасти имало! –възкликна той- Чия е тя? Всички мълчаха втрещено, защото не съзнаваха как все пак той говори. - Моя – измънка лейтенант Арчи, който реши да поеме върху себе си удара на съдбата ;-)) - Маладец! – възкликна Генералът- разменям старата си капитанска униформа, за тази паста за зъби Сделката бе оформена бързо, като Кап`танът произнесе кратко паметно слово: - В тази казарма дами и господа, е нормално да си луд! Лудост е да си нормален. Всеки, който се мисли за нормален, всъщност е луд. Всеки, който се мисли за луд е съвсем нормален Чрез двойното си отрицание тая мисла бе надскочила границите на абсурда и звучеше съвсем нормално ;-)) Това всъщност бе перифраза по мъдростта на един друг капитан на име Йосариан, който преди доста време бе служил във същия полк... Кап`тан Арчи я бе прочел в мъжката тоалетна и надлежно си я преписа в паспорта ;-))) След словото Генералът прегърна Арчи и дружески го потупа по рамото с тежката си десница. “Бравос! Какво ще кажеш капитане, да поемеш част от формалностите и вината?”- прошушна му той на ухото. - Кои формалности и вина Генерале? - Управлението на флота и белите вина естествено- ухили се Армейският генерал- стар съм вече да се качвам на мостика ;-))), вие сте единственият капитан наоколо ;-)), а червените вина са ми изписани с рецепта от фелдшера – допълни сериозно той, и можеше ли някой да му противоречи.... Флотът на този етап се състоеше от крайцерът Аврора, който бе зачислен лично на отговорно пазене и управление от капитана ;-))) Имаше и един самоходен диван, който по-скоро приличаше на опожарен пиратски кораб. Но само на външен вид. Зад дебелите му възглавници имаше скромно барче, аудио-уредба и каюткомпания. В барчето бяха наредени еднакви бутилки без надпис, които съдържаха джин, тоник, ракия, саке, уиски, сода, ракия, мастика, мента, коняк, текила и водка. Всъщност, това бе едно от основните забавления на екипажа на дивана- един затваряше очи и грабваше една от бутилките, и цяла вечер сред сладката приказка матросите пиеха късмета си ;-)) кап`тан Арчи веднага издаде две заповеди: За главен кормчия на дивана бе назначен старши-матрос Оддисей, който имаше сериозен опит в продължителните плавания и раздумки....и вече ясно е защо на върха на мачтата се вееше веселият роджър, а уредбата денонощно дънеше флойд. ;-)) купонът бе Супер! а посоката случайна.... Втората заповед се отнасяше до ефрейтор Аврора- да поеме любовния дискурс опс.дискусия в ротата в нежните си ръце, щото кап`танът си има твърде мноо друга работа....(((-8... ....Аааа ПАРАДЪТ на хвърчилата все още не бе започнал ;-)) За главни организатори на Събитието Генералът назначи лейтенант Карлсон (шеф на ротната авиация) и сержант Джеронимо.... ....но усещам прозявки, време е за чай и курабийки... Дон Хенаро ;-)))

Дон Хенаро си допиваше кафето, дописвайки поредния шедьовър възхваляващ армейския живот, когато почуства силно сътресение...от което кафето се разля на по-малки и по-едри кафяви петънца върху безупречно белия му адмиралтейски костюм. - По дяволите!! - изруга той - Къде е Генералът и кой управлява този кораб - и се огледа гневно. Но палубата бе празна защото целият низш състав бе на брега където продаваше новата покръстена паста за зъби за да докара някой лев за отпуската. А работите бяха съвсем прости иначе. Пиратското диванче и дремещият му екипаж, който по погрешка слушаше "FM - Класик" вместо нещо по-ободрително сутрин, бе заспал отново. Та тъй останал без посока го довя до брега слабият ветрец и го заби под ватерлинията на крайцера. Чака се сюжет с морски сирени...§;~))

Треперете! :о)))))))))))))))))))

Браво Дон Хуан, браво Дон Хенаро...браво български юнаци... кат гледам кви паради и кви хвърчила се развяват в тая губерния... ми то свят да ти се завие...спукана му е работа на чичко Хелър... отиде си марцина завалийката... П.П колкото до организацията...сержанта Джеронимо вика на генерала: свободно мон женераль. Тичкай да писателстваш...

Дааааа ...тежка е капитанската съдба...но щом службата го изисква...(((-9.. Някой може ли да ми услужи с компас и спасителна жилетка? ((((-8... . ..Ееееей мор`Зу, ти си щастлива, че не го `отнесе` за превратчето ли? хи хи (((-8 можеше да има друг край хо хо, но добре че шефа е милостив.... Арчи (((-8

Направо страхотно! Прилича ми на литературно произведение, и едновременно на сценарий за документален филм ох обърках се... какви сценарии при документалните филми, изтърсих глупост ама надявам се ме разбрахте ;о)) Дали всички са съгласни с раздадените им роли? А дали ще има продължение? Jeronimo написа: ------------------------------- Браво Дон Хуан, браво Дон Хенаро...браво български юнаци... кат гледам кви паради и кви хвърчила се развяват в тая губерния... ми то свят да ти се завие...спукана му е работа на чичко Хелър... отиде си марцина завалийката...

Направо страхотно! Прилича ми на литературно произведение, и едновременно на сценарий за документален филм ох обърках се... какви сценарии при документалните филми, изтърсих глупост ама надявам се ме разбрахте ;о)) Дали всички са съгласни с раздадените им роли? А дали ще има продължение? Jeronimo написа: ------------------------------- Браво Дон Хуан, браво Дон Хенаро...браво български юнаци... кат гледам кви паради и кви хвърчила се развяват в тая губерния... ми то свят да ти се завие...спукана му е работа на чичко Хелър... отиде си марцина завалийката...

Арчи, ти не се връзвай на това "всички", винаги си има изключение, бодил такъв! :о)))))

Арчи да му кажеш на шефа да не е толкоз милостив...и да наказва поголовно... да вземе една метла и да застреля всички метежници... П.П кажи му и приказката за Настрадин Ходжа: та лежал си ходжата, че даже си и дремел на припек...не щеш ли един плъх да вземе да прецапа за по-късо...през мустака му...та като станал тоз ми ти ходжа...и със сатъра... фраас...и плъхът останал без глава (и главата без плъх)...а жената на нашия герой се завайкала "много си лош брей...утепа добичето за няма нищо"...ходжата си погладил брадата ...па рекъл "то... ако не му бях резнал главата на тоя...то другите плъхове...път ще прокарат през мустака ми"...

Джеронимо, а как се рисува по тоз екран юмрук, размахан под носа, а? :о))))))

Зу, като ни се размина ... онова с метежа...:-)) да вземем да спретнем едно тържество на шефа?!?!

Мен ще ме включите ли?

Разбира се, нали сме всички заговорници...:-)) и вместо да правим безмислени метежи, защото след това не се знае кой ще дойде на мястото на шефа, по-добре да направим един купон... :-)))

Ами добре, вие го кондиционирайте човека и започвайте. Аз ще изчакам да му мине и да спре да се мръщи и ... абе ще видя... ако обещае да не ме линчува за назидание на останалите, може да мина да ударя едно пиратско ромче с вас. Но още много ме е страх. Аз на мъже, пък и командири, вяра нямам. Много са "мобиле"..:о)))

Зу , ла донна е мобиле...ла донна ...:))))))))))))))

Зу няма страшно, ние ще го омаем..... хубавичко....( с повечко ром !!!) няма начин да не ти прости! :-)))

... да си говоря, щото много ми дърпа ушите и ми е задръстил градинката с камъни, че "мобиле" е всеки, който поиска да бъде такъв. Било е приоритет на жените някога, когато мъжете не са били още еманципирани... Оттогава досега... ехе-е-е-е :о))))))))