Омразата

По желание на Женшен отварям тема за омразата. Що е то и има ли почва у нас? Я да видим какво мога да струпам аз... Омразата е липса на любов.

А липсата на внимание какво е? Май не е по темата, но съм любопитна да чуя мнението ти.....

Веднага споря с Хитреца: Липсата на любов не е омраза, а безразличие. Това че нямам любов към хората, с които се разминавам по улицата, не означава, че ги мразя. Просто са ми безразлични. Бих намразила само човек, когото съм обичала. Което си е жив и неподправен егоизъм. Т.е. аз го обичам, той прави нещо срещу любовта ми, не отговаря на очакванията ми и аз го намразвам. Схемата е елементарна и вечна. Някой ни е обсипвал с внимание и грижа, на нас ни е било хубаво така. В един миг вниманието и грижата спират и веднага сме готови да намразим. И кого мразим? Него ли? И защо него, а не себе си? Ей тоя въпрос не ми дава мира никога. А омразата е бумеранг. Винаги се връща при тоя, дето го е хвърлил, винаги! Пука му на мразения, че го мразиш... дори може и да не го знае. А ти си се измъчваш ли измъчваш в собствената си омраза. Хитрец, свивай байраците или идвай тука да спориш!

Значи така Хитко - всеобща любов или повсеместна омраза. Странно как сме оцелели... Никак не се учудвам, че низшите чинове ти правят априорен метеж по-долу:о)))

Измъкваш се, Хуан Хъ. Имаш ли определението, което се търси?

Казвал съм го - чуждо ми е. Като неразбираемо. Но при всички случаи не е на половинки, както ни го предлага Генерала.

Според мен само понякога и не при всички, разбира се, но омразата може да бъде защитна реакция - срещу болка, самоунижение, липсата на смирение, за което говори Стамен. Просто защита!

Ти пък - липса на любов:) Не , не е така...Липсата на любов си е друго... Омразата е чувство, което заслепява хората далеч повече, отколкото любовта заслепява... Макар че има една такава приказка `любовта е сляпа` (която е невярна за мен, но това е за друга тема)...

Не, не е липса на любов, без любов омразата не може да съществува - двете са свързани и могат да преминават едно в друго.

това твърдение е вярно, но само ако се добави: към себе си тези, които могат/а не само мислят че/ да мразят, са млади души, имащи какво още да научат от животите си тук, на земята тежко им - колко живот им предстои

Само допреди 4 дни ти се е струвало, че ужасно много ти е омразен един човек. Тревожил те е, карал те е да правиш неща против волята ти, налагал ти е със сила чувствата си към теб, които (де да знаеш) може да са си били всъщност много чисти и светли, ама ти ги е показвал чрез агресия и насила. И тогава, когато неговата агресия се е сблъскала с твоята непримиримост, на него му е идвало да те отвлече нанякъде против волята ти, а на тебе ти е идвало да му стовариш един ляв прав в муцуната, щото ръцете зарастват, а ботушите - не... Обаче са минали вече 4 дена оттогава и оня лошия, дето го мразиш, е умрял. Умрял. Както си е бил жив, както си е седял и си е говорил със старата си хазайка за теб и както двамата решили да изпият по една сода послучай това, че днес асансьорът работи... И сега душата му е пеперуда. Има ли някой дето мрази пеперудите?

Хитрецът провокира с грешни твърдения и се кефи на сеира ! Що се хващате ха! Какво мога да изпитвам към крадеца дето лани ми сви велосипеда - липса на любов ли? Да мразиш значи да тровиш сам себе си! Да се ядосаш за малко може, ама да поддържаш негативна емоция дълго си е форма на душевен мазохизъм. Ако се замислиш от какви природни подбуди е постъпил "омразния" субект, ще разбереш, че те са си напълно естествени. Мразиш ли болестта за това, че ти причинява болка ? Глупаво е ? Нещата се случват защото са такива обстоятелствата. Омразата си е приоритет на ... не искам да довърша &:>

e nasilie...lipsata na ljubov imam predvid... vzaimovruzkata omraza-ljubov si e na lize, naopaki si e i suvsem normalnata omraza, poneze njakoi e "losh" da kazem i ti nasutvorjava njakakvi prostotii, no tova ne e tolkova interesno...na vuprosa zasto nego, a ne sebe si mrazim? vuzmozen otgovor: po-lesno e i e projava na instinkt za samosuhranenie...nali si predstavjash mehanizma na samonamrazvane do kude vodi... sja se zasestah: zjapam se edin den v ogledaloto i si mislja razni raboti i si prikazvam sus sebe si, i po edno vreme se zapitah dali mrazja njakoi? rovichkah, rovichkah iz sebe si, na purvo i na vtoro chetene otgovorut beshe - ne.ako ti kaza, k'vo leko i hubavo mi stana:)))aaa, ne durzi mnogo dulgo t'va usestane, ama si struva. pozelavam ti go:))))) pozdravi:)

Липсата на внимание е разсеяност. :)

Първо ще починя малко сеир па, после ще ви дръпна една дълга... лекция, защо там където има любов няма омраза и където има омраза, няма любов.

... или незачитане, безразличие..... :-))

още едно мнение, макар и непоискано:)) та...това е желанието на единия да получи внимание и нежеланието на другия да даде внимание, проявени в един и същ момент. това означава, че не можем да обвиним едната страна за "липсата", без да излезе виновна и другата - пак за "липсата"...:)))

така е.... и никого не трябва да се обвинява, само ми е тъжно за този, който иска внимание, а не получава....:-))

а не може ли да ни е тъжно и за този, от когото се иска внимание /ако той знае за това, разбира се/? защото някак си негласно се поставя от "лошата" страна... а той не желае да бъде лош! туй май не е за тая тема.... ама като се замисля, може и да е - не е това един от генераторите на омраза ? просто искаме хората да ни дават това, от което се нуждаем, а ние да даваме това, което искаме да дадем /т.е. от което пак ние се нуждаем:))/ и ако не .....

представяш ли си обаче, поради правдивостта на мисълта ти, че всеки път намразваш себе си!? какво става тогава?.... не е "правилното"....ама и другото също не е... и в двата случая отражението си е у теб /обобщено "ти", разбира се:))/ не е ли най-добре да не се намразва никого? ако успеем някога да осмисляме ситуациите своевременно, а не чакаме "времето да ни лекува", ще е най-хубавото нещо, което може да ни се случи:))))