Тъжна тема...

Това бях написала на odd и Стемен пожела да се включи в тази тема (поне предполагам, че за това става дума :-))): Това ми напомни за Пилето.... Толкова много бях впечатлена навремето, че четях и препочитах тази книга.... И си мислих, че ако някога ми стане толкова криво от света, та да не искам да живея в него.... сигурно ще предпочета да полудея и да си имам свой измислен свят.... Защото тогава, а и сега не разбирам самоубийството като изход на неприятностите.... Това е друга дълга тема и доста тъжна... а и аз доста съм си променила някои възгледи от тогава.... Какво мислите вие?

"Срамно е, когато духът се предава преди тялото" цитатът е неточен, но мисълта е на Марк Аврелий. Срамно е да решаваш проблемите си за сметка на близките си. Виж, ако ги нямаш може да стоят нещата и по друг начин....

Но аз вярвам, че винаги има някой, който да мисли за теб.... това е най-хубавото в живота.... Но ако наистина духът се предаде преди тялото, какви са ти шансовете да не полудееш...?

Гадно е, когато тялото ти предава, а духът ти иска още, още. Готова съм до утре сутринта да споря, че по лошият вариант е: здрав дух в болно тяло (млад дух в старо тяло и т.н.). По-добре е обратното - стар дух в младо тяло, младо тяло с болен дух (има шанс да се излекува). А главната цел и в двата случая е смирението. Ама като е толкова трудно това смирение, по дяволите...

знаеш ли тази тема не ми допада много, и то защато имам конкретни наблюдения.... тъжни.... А за смирението си права, трудно е и понякога, доста често, не е възможно въобще. Предлагам да говорим за по-весели неща..... :-))

С горната цапаница дето написах всъщност исках да кажа следното: Гледаш някой - млад човек, свети, грее като от шамшанско, а вътре кух, занемарил се, оеснафил се, оснобарил се. Опитваш се да общуваш с него, а той не зацепва. Единственото което го интересува е суетата - да се наяде, да се напие, да... Преобърнал ценностите си на 180 градуса (ако не са си били преобърнати по рождение де). Е, как да общуваш с такъв човек и за какво? Как да го пуснеш в сърцето си, като той ще почне да рови там с мръсни пръсти? Заслужава ли си да се хабиш, за да го променяш и да го спасяваш? Заслужава ли си да се опитваш да го променяш? И обратното - гледаш другия. Времето му направило бръчки, посипало главата му със сняг, ранявало го, оставяло му белези. Не би се спрял дори да го погледнеш. А ако случайно се спреш - после не можеш да си тръгнеш. Отвсякъде блика ум и мъдрост, свежо отношение към света, чувство за отговорност, дълбочина. По дяволите, трябва ли човек да остарее, за да стане умен? И интересен. Това обаче е за истинския живот. В измисления тези правила не важат. Тук няма имена, възрасти, обществени и семейни положения. Тук всички са равни. Тук мога да кажа "ей, как ме прецака гадното копеле Хитър Петър", при което знам че той няма да ми се разсърди, а ще ми се усмихне. Ама на истински щях ли да му го кажа? Нееее, на истински щях да му говоря на Вие и да си се респектирам до утре сутринта. Ама това е друга тема. Ако ще пишем за виртуалната любов - дайте знак само.

хубави неща написа .... и пак съм съгласна с теб..... Но за виртуалната любов, какво да ти кажа.... страх ме е да пиша за нея, честно.... не знам как да я квалифицирам (много кухо звучи тази дума квалифицирам),... може ли да има такава??? Тук хората ги оценевяме по думите им, по чувството им за хумор, по мъдростта, ако искаш.... но все пак нещо липсва.... Както беше казал odd, някои сетива не са включени...., но не става всъщност въпрос за това....:-)) Виртуалната любов си остава тук и това е. Ако се пренесе навън, в живота - вече няма да е същото ....

Никога нещата не са същите, дори и местата и действащите лица да не се променят. Мигът не се повтаря и затова трябва да му се наслаждаваш в момента, ако е хубав и да го понасяш разумно, ако не е. Тъжна тема..... мигове изгубени, мигове пропуснати...

Мигове изгубени, мигове пропуснати... Най-лошото е когато заради собственото си малодушие пропуснеш хубавите мигове в живота.....

Не искам да сте тъжни, моля ви! Толкова е подтискащо всичко в тази тема...четох всички мисли и се натъжих, защото ... де да знам защо, може би заради виртуалното приятелство:) Наистина ви чувствам близки:) Ще ми се да кажа нещо наред с молбата ми за повече веселие, но ...идва ми един стих в главата, дето не знам дали ще го напиша точно( но е хубав) и подходящ (като че ли). Най-главната пружина на света е радостта - тя всичко движи тихо и спокойно, дори ония - шеметните колела безбройни най-чудния часовник на света. Шилер П.П. Хм, добре де. Да си призная и на мен ми е тъжно...Но може би от престорена веселост не е чак толкова трудно човек да се развесели?!?

Ами да! Така е защото всички сте се втренчили сериозно в живота!А сериозните са тъжни!Тръпки ме побиват просто.Най-сериозно ви говоря:))))))) И отдавна искам да ви го кажа! Я по-весело!

Карлсон разкажи някоя весела история....:-))

Старо или младо, тялото е субстанция. Гадното е, в отсъствието на дух /без определения/. Никакъв шанс... Смирението, като цел и духът, като предизвикателство? Някак не ми се връзват.

Мислиш ли, че смирението може да бъде цел? За мен то или е вътрешно присъщо или е непостижимо. Не можеш да го вземеш отвън. Освен като маска и привидност. А за липсата на дух - твърдо заставам до теб, на твоето мнение.:о)

ами няма и как да ти се връзват. смирението не е нещо, по което се стреля. общо взето, или в частност. духът пък си е нещо, което си лети... може да предизвиква другиго, ама не е предизвикателство за тебе. ми така си е. защото духът е нещо отвътре, а нещата отвътре са. а нещата отвън предизвикват... например. и сега какво? както досега :))

Много народ се е извървял, през годините човешки, да проповядва смирение. Не съм уверен в постигнатия успех... Затова си позволих да я попитам Стамен.

Благодаря марийке! Все пак предизвикателството към себе си. Не го ли намираш за истина, от която можеш да пощурееш? Ами ако е съзнателно...както казваш, досега:о))) p.s. Съжалявам, но горното чакам да го публикувам вече 20 мин. "The line is busy".

..... се бърка смирение с примирение. Смирението е присъщо на мъдрите и изстрадали човеци. Това е като да разбираш това, което ти се случва, да знаеш какво може да очакваш от хората около теб. В никакъв случай не го възприемам като житейски скептицизъм. :-))

Може би наистина трябва да обясня какво разбирам под "смирение". Да прощаваш на хората всичко. Да не ги съдиш за нищо. Да се опитваш винаги да ги разбереш и да ги приемеш такива, каквито са. Да не се опитваш да ги променяш. Да не им налагаш мнението си. Да простиш и на себе си. Последното е най-трудно.

odd, ти го каза съвсем точно. Просто нямам какво да добавя. Примирението наистина е друга тема и наистина не е същото като смирението. Смирението е качество на мъдрите, примирението - на депресарите и комплексарите. Може би е мимикрия, средство за предпазване, защитна окраска. Знам ли?