Любовта е...(2)

.... посягат към все по-големи дози.... за да проверят какво е това "постлетална реакция"....//:)

Грешката на Карлсон е, че си определя срещи на неподходящо място.:о)))))

Това са примери за средностатист. любов ли, odd?

не, Аврорка, според мен са за странна любов...

Това са примери за отклонения в доверителния интервал - от несподелена любов до любов от пръв поглед...Не ми се навлиза в дебрите на статистиката, защото "задълбочените изследвания" винаги доказват .... че статистиката е права.... за съжаление. Мисълта ми беше за гъдела от граничните състояния 10000х :~))))

Гъделът и тръпката винаги стоят в началото на нещо ново....не зависимо точно как ще го наречеш - любов, увлучение, "грях" или нещо подобно....:-))

Ми...ето, пак го прочетох и пак и пак се върнах натам, докато усетя, че съм на милион светлинни години от твоето мнение или пък съм прекалено близко, за да доловя приликата. Объркването остана. ако го прочета пак може би ще се помени нещо:)

странна? поли, дали не ни се различават коренно разбиранията за странна?:)))

Моето мнение е, че любовта е ЕДНА.... не зависимо как ще я наречеш, какви видоизменения ще приеме тя, как ще изглежда в очите на другите или пък в твоите собствени.... просто питах останалите, какво те мислят за това....и виждам има различни мнения....и колкото повече говорим за това, толкова повече се объркваме... говорим в общи линии за едно и също....:-))))

Изкуството е да ги поддържаш дълго без това да значи пат... В тоя случай има една друга опасност, като тръгнат едни паралелни работи.... времето се свива в точка и не остава време да мислиш и правиш грешки, грешки, грешки ..... {&~))))

.... не говори повече за грешки, това си мисля че е мой патент....:-)))

... приятни грешки, случай когато се радваш, че си сбъркал на времето....

имал ли си такъв случай?

... не един, въпреки че не е известно какво би станало ако не бях.... това е като две пътеки, които от една точка тръгват леко под ъгъл и след 10 години тръгналия по тях човек може да се намират в различни крайща на света.

това е някоя дълга история, явно...

Любов Къде си ти? Не свети в твойта стая, но зная, че си тук, че си сама. Завърнах се за първи път разкаян За първи път оставам у дома Не е ли късно вече да остана? Измъчих те, до смърт те изтерзах Какво ти връщам? Нежност разпиляна. Уста с горчиви бръчки покрай тях Какво ти нося? Две ръце, с които да те докосна ме е срам дори. Къде си ти? Вдигни лице сърдито Възмездие поискай. Удари. Вратата черна покажи ми с тази немилвана ръка като платно В лицето ми извикай, че ме мразиш или дори, че ти е все едно Заслужил съм очите ти студени Заслужил съм ги с хиляди вини Ти ставаш, приближаваш се до мене Невидима, ти казваш: `Остани`

Аврорка, страшно е.... Благодаря ти....

ама ти направо ми уцели слабото място...на мен само да ми кажеш за стихове и аз веднага започвам да пиша любимите ми:) Но Любен Гройс е страхотен! Ще ти напиша още едно, щото никога не спирам, когато трябва:)) Мога Да Не Те Видя За Ден... Мога да не те видя за ден Мога да те забравя за час Мога да те намразя за миг дори Но не мога, Не мога от сърцето си да те изтръгна За ден, за час, за миг дори.

...:-)) права си....

...е много силно желание да живееш.