Любовта е....

Разликата между виртуалната и реалната любов е като между реалния и виртуалния свят. Но все пак виртуалният свят съществува, не мислите ли? (((-9 А.

аз не го възприемам така.... като свят.... това просто е един друг вид общуване между хора.... като по телефон..... само дето може повече хора да се включват едновременно.....

При това виртуалният свят е 1000-ди пъти по красив и по-човешки от истинския. Следователно виртуалната любов също я има и също е красива, може би повече от реалната. И приятелството също. Аз твърдя, че ги има. И че са красиви. Но Екзюпери го е казал по-хубаво: "Истинските неща се виждат със сърцето, а не с очите".

Срази ме и то с един от любимите ми автори...:-)))

Не бих го нарекъл влюбване. От пръв поглед поне за себе си мога да кажа, че мога да изпитам симпатия или антипатия и нищо повече. За "запалването" на една истинска любов биха ми били необходими доста повече контакти. Това съвсем не значи, че трябва да се прекарва всичко през цетката на Разума.Тъй си го мисля аз.

мдаааа , прехвръкването на искри между двама си остава само за филмите.....:-)))

Обещавам да го погледна. За виртуалния свят преди време ми хрумна, че не прилича въобще на телефонната мрежа, а по скоро на невронната на един жив организъм. Възприемам го като поредното стъпало на еволюцията на Земята от мъртва природа, вируси, едноклетъчни, многоклетъчни, ...., хора и ... земята като глобален организъм накъдето вървят нещата. Та в тази светлина структурата на живата природа непрекъснато се усложнява. Интернет(или глобалната мрежа) са само една от необходимите системи за да стане това. Дано това не те накара да се почустваш, като като клетка от цялото ....

Poli, не бъди скептична, човек може да не вярва в нещо и въпреки това то да си съществува , някъде, някога, у някого.....8-)))

оххх, трудно вече отварям тази тема..... може и да съществува, но при мен не се е случвало.... харесване - да, но чак любов....:-))), затова сигурно съм скептично настроена.... както и да е .... важното е да имаме хубави преживявания, не зависимо дали харесването ще бъде от пръв поглед или не....:-)))

... даже и да се почувствам клетка, то аз съм специфична клетка..... с чувства, интереси, разум и много разбиране...:-))) и съвсем малко суетна....., а не като Розата на Малкия принц.... макар че нея много си я обичам....:-)))

Нека да е лято!

:-))

Арчи, сбъркването е още в изходната позиция. От там нататък звучи доста умилително. Иначе е съвсем подредено ...притворство няма...:о))) Кога, казваш, беше това?:о))))))))

Неизбезжно е това, да бъдеш честица от общото. Аз също много държа на специфичността, а също така и да си тежа там където считам, че ми е мястото... както клетките от живото тяло. Възможно е обаче някои клетки да не си харесват тялото, но като живеят там.....{:~>

... май не е същото, Арчи :))) ... струва ми се, че обичането си е можене ... или го умееш, или не... е, великодушни люде успокояват, че се случвало и да се учи... ... като всяко можене... и то не е пожизнено... като всяко умение... и обичането трябва да се упражнява редовно... за да не закърнее ... и когато наистина го умееш... трудно ще се спреш да го правиш... нищо че си прищипваш пръстчетата понякога...

{:~> - това човече ми хареса, само дето не мога преценя смее ли се или е тъжно....:-)) а за тялото, какво да правиш ... съдба! където ти е отредено да живееш - там и съществуваш, понякога се мъчиш да промениш нещо.... понякога и успяваш даже...., но в общи линии се съобразяваш с това, което имаш....или не си съгласен....???

Усмивката му е тъжна, Poli, като тази, която със сестричката ми някога бяхме кръстили "усмивка No.5". Така се усмихва човек за снимка, когато не му е особено весело... За съобразяването съм съгласен, лошото е, че често трябва да имитираш възторг от разни неща...но това е далеч по-друга тема. "Клетка" - понякога има и смисъл на кафез.

Това ми напомни за Пилето.... Толкова много бях впечатлена навремето, че четях и препочитах тази книга.... И си мислих, че ако някога ми стане толкова криво от света, та да не искам да живея в него.... сигурно ще предпочета да полудея и да си имам свой измислен свят.... Защото тогава, а и сега не разбирам самоубийството като изход на неприятностите.... Това е друга дълга тема и доста тъжна... а и аз доста съм си променила някои възгледи от тогава.... Следващия път сигурно едва ще успея да отворя тази тема, за да прочета отговорът ти....:-))))

Темата интересува и мен. Много! Хайде, изнесете я напред, трудно ми е да следя тук. ОК?

...най-после някой да ми разбере мислите, подпирам те стамене най-виртуално...(((-8... ...до сега си мислеха че говоря на албански, а то е просто от опит.... А.