любими думи

Съществуват хорана деня и създания на нощта. И важното е да се има предвид, че създанията на нощта не са просто хора на деня, които са останали до късно, защото си мислят, че това ги прави хладнокръвни и интересни. Нужно е много повече от тежък грим и бледо изражение на лицето, за да прекрачиш границата. Тери Пратчет "Музика за душата"

а тоя Тери казал ли е ОЩЕ какво е нужно ? Или пак ще трябва да гадаем?

- С песни, плач и мълвене благославя Бога, който е мой Бог. А какво ни носиш ти в дар? Като чу тези слова, Заратустра се поклони на светеца и рече: - Що бих могъл да ви дам? Оставете ме по-скоро да си вървя по пътя, за да не ви отнема нещо. И така се разделиха един от друг - старецът и мъжът - смеейки се както се смеят две деца. Като остана сам, Заратустра рече тъй на сърцето си: - Та мигар е възможно това? Този стар светец в своята гора да не е чул още нищо за това, че Бог е мъртъв." Ф. Ницше "Тъй рече Заратустра"

трябва да се сетиш:))

- Боже! Боже! - възкликна Алиса. - Колко чудесно е всичко днес! А всичко беше тъй обикновено! Дали не ме е сменил някой през нощта? Чакай да помисля: бях ли същата, когато станах сутринта? Струва ми се...като че ли се чувствах някак особено. Но ако не съм същата: коя съм тогава? Ах, ето голямата загадка!

Та - написаното от Aurora е много хубаво, но това са по-скоро любими откъси/извадки/цитати от книги :-)) Ако трябва да си говорим за любими думи: TANSTAAFL /тези които харесват Хайнлайн знаят какво значи :-))/

Ако знаеш как ми бягаше тоя израз...добре че се включи, ама е късно да го сменям. Та както вече казах много ми се е изпразнила главата и ей такива дребни работи се не сещам. Дребни, ама важни. Любими думи много не на място звучи, ама пък на хората тука им писна от моите любими откъси, така че нека си мислят, че съм хванала нещо по-различно:))

``Неделя е, първата неделя от моя нов живот и аэ нося кучешкия нашийник, който ти сложи на врата ми. Пред мен се простира нов живот. Започва деня за почивка. Лежа върху широко эелено листо и наблюдавам как слънцето иэбухва в утробата ти. Какъв грохот и трясък! И всичко това е за мен? Да можеше да имаш милион слънца в теб! Ако можех да лежа тук вечно и да се наслаждавам на небесните фойверки. Лежа виснал на повърхността на луната. Светът е в утробен транс. Вътрешният и външният транс са в равновесие. Ти ми обеща толкова много, че дори и никога да не излязя от това състояние, няма да има значение. Струва ми се, че са изминали точно 25 960 години, откакто спя в черната утроба на секса. Струва ми се, че съм спал 365 години повече, отколкото трябва. Но при всички положения сега съм в правилната къща сред шестици и това, което лежи зад мен, е добро, и това, което лежи пред мен, е добро.Ти идваш при мен дегизирана като Венера, но ти си Лилит и го знаеш. Целият ми живот е в равновесие. Ще се наслаждавам на този разкош един ден. Утре ще чукна везните. Равновесието ще бъде нарушено. Ако отново го намеря, то ще е в кръвта на эвездите. Добре е, че толкова много ми обещаваш. Трябва да ми бъде обещано почти всичко. Защото така дълго съм живял в сянката на слънцето. Искам светлина и праведност, и звезден огън в корема. Искам да бъда излъган и разочарован, за да мога да завърша горния триъгълник и да не излитам непрекъснато от планетата в космоса. Вярвам на всичко което ми казваш, но энам, че всичко ще стане различно. Аз те приемам като эвеэда и капан, като камък, който накланя везните, като съдия със эавърэани очи, като дупка, в която да падна, като пътека, по която да вървя, като лък и стрела. Досега пътувах в обратната на слънцето посока. Отсега нататък аэ пътувам по два пътя, този на слънцето и този на луната. Отсега нататък приемам два пола, две полусфери, две небеса, по две от всичко. Оттук нататък ще бъда двустранен и двуполов. Всичко, което се случва, ще се случва два пъти. Ще бъда като посетител на тази земя, ще участвам в нейните благословии и ще отнасям даровете й. Нито ще служа, нито ще ми служат. Ще търся смисъла в себе си. Отново поглеждам към слънцето – първият ми истински поглед. То е кървавочервено и хората се разхождат по покривите на къщите. Всичко над хоризонта ми е ясно. Всичко е като Великденската неделя. Смъртта е зад мен, рождението също. Сега ще живея сред болестите на живота. Ще живея духовния живот на пигмеите, тайнствения живот на дребния човек на джунглата. Вътрешното и външното са си сменили местата. Равновесието вече не е целта – везните трябва да бъдат разрушени. Нека те чуя още веднъж да обещаваш всички онези лъчезарни неща, които носиш вътре в теб. Нека се опитам да повярвам эа един ден, докато си почивам навън, че слънцето носи добри вести. Нека изгния в разкош, докато слънцето избухва в утробата ти. Аз сляпо вярвам на всичките ти лъжи. Приемам те за въплъщение на злото, за разрушител на душата, за ханъма на нощта. Закови своята утроба на стената ми, за да мога да си спомням за теб. Трябва да тръгваме. Утре, утре…`` Х.Милър " Тропика на Козирога"

и това дето си го държиш топли ли ,щото вън е студ? а преспите навяват непременност, и гори,гори у мен една мечта: да си купя АВТОМАТ! /с климатик/

държи, държи...все още поне, тъй като мисля ти казах вече...а ти знаеш ли къде се продават...?

Асоциацията е по повод на това заглавие-"зима е" Като го прочетох и веднага ми светна едно стихотворение на сестра ми посветено на мен...то започваше така: "Зима е, светът клокочи, Бойка от пюрето лочи..." ;)))-това са от любимите ми думички, а съшо "глоздей"/една препратка към мноооого ранното детство/, от популярната литература в момента ми се въртят в главата - "каж'годе", 'Джинджипляктор", една псувня на тробски-"ти, малък ("един такъв , който, докато носи меден пръстен на носа си, си кисне краката навръх планината Раруаруаха по време на бясна гръмотевична буря и крещи, че физиономията на богинята Алохъра, Богинята на Светкавиците, била като улоруаха корен")!" , стихчетата на Лигавата костенурка и Грифона..... и още много за които се сещам и не се...;)))

"совите не са, това което са" кратко и ясно (((-8) А.

да...ти направо целна в десетката на неточния ми израз любими, ама думи:)