Даоска приказка

Княз Му, повелител на Китай, казал на По Ло: "Много години тегнат вече на гърба ти. Има ли някой в семейството ти, когото мога да взема на работа, че да ми избира конете вместо теб?" По Ло отвърнал: "Добрият кон се познава по вида и стойката. Но конят-вихрогон - този, който не се докосва до земята и не оставя следи - е нещо тайнствено и неуловимо, неосезаемо като утринен въздух. Моите синове не са толкова надарени; те могат да познаят добрия кон, щом го видят, но коня-вихрогон не могат. Обаче аз имам един приятел на име Чу Фан-као, търговец на дърва и зеленчуци, който разбира от конете не по-малко от мене. Повикай го при себе си." Княз Му така и сторил. И не след дълго изпратил Чу Фан-као да му търси кон. След три месеца Чу се върнал и съобщил, че е намерил кон. "Оставих го в Шахю" - обяснил той. "А какъв е този кон?" - запитал князът. "Сива кобила." - бил отговорът. Но когато довели коня, оказало се, че това е черен като катран жребец. Крайно недоволен, князът повикал при себе си По Ло. "Твоят приятел, когото изпратих да ми търси кон, съвсем се посрами - казал княз Му. - Че той дори не може да различи жребец от кобила и черно от сиво." По Ло въздъхнал с облекчение. "Нима е постигнал такова съвършенство? - възкликнал той. - Тогава Чу струва десет хиляди пъти повече от мен. Аз не мога и да се сравнявам с него. Той прониква в строежа на духа. Интересувайки се само от същественото, забравя незначителното; прониквайки във вътрешните достойнства, губи представа за външните белечи. Той вижда това, което му е нужно и не обръща внимание на ненужното. Чу е толкова мъдър, че би могъл да дава преценка за много по-важни неща, отколкото за качествата на конете." И когато довели коня, оказало се, че той наистина нямал равен на себе си.

хаха, на мен пък си ми харесва:))

Браво Аврора! Приказката е фантастична...