Детски фолклор (уличен)

Спомяте ли си играта на жмичка? Две петлета се скарали пред поповата врата. Поп излязъл и им казал Иш миш ти ще жмиш. Или това: Срало конче на файтонче Кой ще го лапне - ти! (посочения отпада, а броенето продължава до оставане на последия) Ами колко други игри или просто детски измишльотини? Като тая например: Като видиш умряло врабче, се заключваш с пръсти, хващаш се за косата, завърташ се три пъти и плшюеш. Един господ знаеше защо ама така трябваше. :) Както и: Предавам ти поп! - и прасваш най-близкия до тебе. Той пък почва да протестира: "Ааааа, аз се бях заключил". Това "Заключ!" придружено с клякане или просто "Не играя", или (сега се сещам) да се хванеш за дърво обикновено се прилагаше и при гоненици когато те настигат и няма отърване. :) Е, я да видим кой какво ще си спомни по въпроса.

Например момиченцата подскачащи на въже си пееха нещо започващо така: Ее я е са са н'ам кво си пипи я... После?

Ами това: Бели пеперудки къде отлетяхте? Дойде ли ви края изберете дружки. Аз избирам първата, ти избираш втората... После? И изобщо каква беше тая игра? Май само момичетата се въртяха нещо...

А тази? Пускам пускам кърпа, Шаро ми я дърпа, нещо_кво_беше_там ме гони за кило бонони... Я подсакжете бе!

А как беше тази? Кральо портальо отвори порти, че ще премине кральова войска... Май само това ми е останало в главата.

Eх, ама на теб как може по това време на нощта да ти идват такива щури идеи:)) Аз помня това: Учителката Йовка купила си човка, да кълве децата по училищата... ...ама после какво беше, а де... А онова дето казваш беше така май: Кралю, порталю Отвори порти, та да премине краля през вратата. Отворете, затворете само един оставете!

Всъщност момиченцата си пееме: Ема е са са, е са са о' би би я! :) Е не знам дали точно така трябва да се напише ама такава е песничката. А как можахте да забравите: Онче-бонче счупено пиронче, риба щука махай се от тука, отивай на боклука! N.

Като свършиш да жумиш, преди да си отвориш очите трябва да кажеш: Кой пред мене, кой зад мене, кой от двете ми страни, три пъти подред ще жуми! Едно, две, три отварям аз очи! N.

играеше се от нечетен брой момиченца, които се въртяха хванати "под лакът" и сменяха партньорката си в края на четвъртата строфа. тогава "наблюдателката" се затичваше и се опитваше да си хване дружка, а останалата самичка ставаше наблюдателка... абе, 5ре, тренировки за живота, мъжете не ги разбират тези работи...:)

пускам, пускам кърпа, маца ми я дърпа, кучето ме гони за кило бонбони... децата, наредени в кръг с долепени длани като за молитва. едно дете минава и се прави, че тайно поставя нещо в ръцете им. после 1 трябва да познае къде е "кърпата". ако не познае - пуска той.

кой пред мене, кой зад мене, кой от всичките страни, кой намеря, той ще жми! пък си спомням аз. :) играчите на жмичка, които вече са "заплюти" ободряваха и насърчаваха останалите криещи се с възгласи от сорта: "круша, крий!" , а ако се забележеше някаква нередност в играта - жумящия например е гледал тайничко под лакът кой къде се крие, или нещо такова, се крещеше : "спукано гърне!" и за наказание виновникът жмеше 2 пъти.

хващането за дърво се практикуваше само когато беше установено правилото да се уловиш за "живо зеленко" при една специална цветна гоненица. при нея се определяше предварително кой цвят може да те спаси от гонещия, ако го докоснеш преди да са те хванали. нещо за: "ала-бала-ница, турска паница, хей, гиди ванчо, наш капитанчо, млякото му ври под леглото спи, едноо-двее-три!" казано ли е вече? извинявайте, ако съм повторила вече казани работи. :) а за: "ан-дан-тина, сара-катина, сара-ка-тики-тики елин-белин-бус! карпуз!" сещате ли се? какво ли беше пък то? или пък: "срало мече на пътече, кой го лапна? ти!" - това беше броенка да се установи кой ще гони или жми. а вие, момичетата, спомняте ли си играта на "панделки"? когато всяка тайно си измисляше някакъв шантав цвят панделка - да речем: "лунно-сребрист на лилави мечета" и колко метра съдържа, като топче панделка, а пък една беше продавачка в магазина за панделки, а друга - дявола. и дяволът идваше в магазина и питаше има ли едикакъв си цвят панделка, едиколко си метра. и последната останала неразпозната панделка ставаше дявол-победител... ех, че времена бяха :)

Женки такива! Нищо не разбирате. Ние през това време какви ехееее по-важни работи вършехме... Да обереме черешата на Инженера примерно(имаше един стар немски инженер господ знае как дошъл и останал в България), а пък тя да се окаже намазана с грес. Ти знаеш ли какво значи да се прибереш целия в смазка ма? Не знаеш. Значи поредния як пердах от страна на семейния стражар и една седмица да стоиш със залепен нос на прозореца и под ключ докато приятелите гонят топката навън или отиват да гледат голи жени от брезата до обществената баня. Ще ми се фука тя с бели пеперудки... Ееех :)

хо! хо! ти па ако разбираш от крадене на череши :) брех, това лято ми хрумна - през целия си трийсколко годишен живот съм изяла много повече крадени череши отколкото каквито и да било други. крадената череша си е друго нещо, друг вкус, аромат... такива работи... а пък на "стражари и апаши" винаги ви биехме! и на фунийки също, защото се заплесвахте по оная, от брезата... а на саденка? хо! хо! ще ми се перчи той... ти знаеш ли колко асирийчета, плочки, гуди и абета имам и досега трофейни, бе?? ама щото много знаехте... ох, горките дечори сега... електронни игри... нам си кво... дупетата ще им станат като тави за баница, на горките, а очичките - като на охлювчета...ц-ц-ц... ... и , ако искаш да знаеш, аз съм намирала истинско съкровище! том сооойер...! я го виж ти!

с пушка на рамо, с дупе насра-но... Така я пеехме ние в нашата детска градина. Обаче Скромно Ваш си издейства голямо силно положение. Когато бях 3-годишно хлапе, и живеехме в Благоевград. Та в детската градина там имаше една учителка, неомъжена. Пък и софиянка. Леле, много развратна, бе! Щото ходи по главната улица САМА посред бял ден! Хайлак момичка, бе! Та тя се казваше "другарката Иванова". И аз ги слушам, баща ми и негови приятели, да описват туй-онуй по "другарката Иванова". Родителите ми са кореняци врачане, та македонските изгъзиците за софиянски разврат хич не фащаха текиш в нашето семейство. Това го разбрах после, де. Но това, което много ясно разбрах с моята 3-годишна кратуна беше, че "другарката Иванова" има голями цици и е хубавелка. Запитах татко ми дали това значи хубаво за "другарката Иванова"; татко каза че да, хубаво било. И на следващия ден Скромно Ваш при първа поява на "другарката Иванова" гордо заявява: "Другарко Иванова, татко каза че имате големи цици!" Хубаво нещо и аз да кажа, нали? Нали така ме учеха, хубави неща да казвам. Та значи стана тя една... Имаше една дебела лелка. Поведе ме за наказание в тъмната стая, където държеха сгънатите кревати. Обаче други лелки започнаха да се смеят. Една друга лелка заобяснява, че "детето нищо не разбира"... Изобщо. Та се разбраха да не ме наказват, а само да ми изтеглят ушите... После татко казваше "другарката Иванова" колко мило го била гледала... Кой как му потръгне, да... Лелки тук, лелки там, лелки горе, лелки долу... Ама без тях не може-е-е...

Беше "другарката Попова", не Иванова. Попова. Дип че от 3-годишна възраст и толкоз помня. Обаче ако да помня, трябва да е точно. Стандарти имам, ей! Значи отново: Попова. Аз, такова, грешки не правя. Е, правя, де, нали за туй съм скромен. Примерно, последен път сгреших в... хм! ... в 1974. Обаче бях пръв да си открия грешката в 1977, и да си я призная в 1981. Пък то грешката ми се оказа, че съм се мислел за сгрешил, а съм нямал грешка. Та така, значи. Да, грешки съм правил. Както вече споменах като пример най-последната. Иначе някой път, такова, се смущавам, значи. Това става малко по-често. Скромно-рядки интервали, де. Ха да сте живи и здрави! Беше ми приятно да ви чета детските спомени! И да се върна в моите.

:) аналогичен случай: когато бях малко момиченце, живеехме в много тясно жилище. вечер, като си лягах, чувах почти всичко през стъклата на порталната врата, която разделяше дневната от спалнята - това ни бяха стаите. веднъж имахме гости и аз чух как някой разказва една гатанка, а после всички се смеят на отговора. на другия ден, в детската градина, другарката каза: -я, сега, деца, да ми кажете по една гатанка, да видим дали знаете.. дюшеш! веднага реших да се изявя, как иначе, нали всички дълбокоуважавани от мене хора, начело с татко, се бяха смели толкова силно на онази гатанка снощи: - нека аз, другарко, да кажа: какво е онова нещо, което по време на употреба стърчи, а след това - виси и капе?... ... от тогава, като чуя думичкака "офис" и получавам лек гърч. в нашата детска градина така наричаха тъмното килерче, където прислужницата си държеше метлите, кофите и парцалите. пък се носеха слухове и за някакъв едър плъх... привечер татко дойде да ме прибере. след този случай кракът ми не стъпи повече в детска градина, на което може би се дължи и възпитанието ми.. така и не успях да видя лицето на другарката, когато татко все пак й е казал отговора на онази гатанка: -чадър. :)

"Офис", а? По мое време в детската градина имаше "канцелария" или "кабинет". Там не стъпвахме. Защото там, както всички знаехме, имаше шкаф, върху който стоеше една... най-прекрасната, най-хубава, най-мечтана, най-недосегаема пожарна. Камионче, дървено, модел на пожарна. Боядисано ярко червено. Та както разбирахме ние, не можехме да влизаме в кабинета на другарката директорка за да не пипнем пожарната... Това беше в София, на улица Цар Симеон и... Забравих. Като вървиш по Цар Симеон, от Раковски към Волгоград, две преки преди Волгоград, на ъгъла в дясно. Аз там киснах в стаичката за леглата... Един обяд за десерт имахме сутлияш. Покрит с канела. (Още мразя канела! Но не заради този случай.) Имахме едно момче, приятел. Боби Цифката. Вечно гладно! Остана сираче; баща му беше шофьор на линейка и умря в катастрофа. И Боби все се опитваше да ни погнуси, да се откажем от яденето, и той да го дояде. Та си вадеше цифки от носа и си ги ядеше. Пред нас. По време на хранене. Когато учителката не гледа. Та от там, Боби Цифката (по-късно, покрай гаджета, вече бяхме по-културни; обърнахме на Боби Сопола). На мен подобни неща не ми действаха... Хич. Бях гледал баща ми как преглежда крави по ТКЗС-тата, и как им бърка в дирниците, и какво пипа, и какво капе. Имунизиран от гнусотий бях, значи. Обаче веднъж рекох да сервирам на Боби Цифката малко от неговата манджа. И му казах, че сутлияшът е направен с мляко от циците на учителката. (А тя имаше огромни! Поне за нашите детски мащаби.) Боби заповръща... Голям кеф, да знайш! Ей, бивало ме в тези неща! Та дойдоха лелките, стана олелия... Боби Цифката да повърне от погнуса по ядене - това е сериозно положение! Та Боби ме издаде... А аз никога не го бях издавал! Извини се после, и си останахме приятели. Но по случай случая, всички лелки от детската градина като чуха за сутлияша с млеко от циците на учителката - изредиха се да идват да се възмущават и да ме гледат строго и да ме наричат хулиган. Та прекарах нещо като вечност наказан в стаята, където държеха сгънатите легла. Попитаха ме дали искам да се извиня, на Боби и на учителката, че да ме пуснат. Аз казах, че щом си излежа наказанието, ще размажа носа на Боби; ще го спукам от бой. Така две питания. И два мои отказа. Кво да прайш, сербез си бях още едно време. Ръбест. Обаче евентуално дойде време за обедната почивка, и трябваше да се изнасят леглата - та ме пуснаха. Взеха Боби да им помага; голяма чест, значи! Аз не изпуснах да заявя на излизане от стаята, че съм свободен човек - а не роб да нося легла. Изядох една показалка през задника. Здрава. Но май лелките решиха, че съм непоправим случай. После се оплакаха на баща ми. И той като започна да пита за яденето на сополи на масата и прочие... Стана шарено положение... Детски историй... Та значи, ти щом "офис" казваш на "кабинет" - бутам те поне 10 години по-млада от мен. Младо яренце си, значи! Издаде се! Браво, значи. Радвай се на живота! Че годините не се връщат.

ха, сетих се за още една броенка: фе, фе, фе, тук мирише на кафе! дяволът се кръсти с кьопавите пръсти; паднал край реката, счупил си главата. намазал я със йод и станал цял идиот! или пък - абсолютен тъпизъм, но това е положението : кате, кате, катерина нарисувала картина - мента, круша и лимон на гъза на един слон! - не знам. май че е преработено от децата на улицата част от стихотворение, но съм чувала да броят така :)

А пък когато циганета разни дрипави минаваха по улицата почвахме да ги подиряме в хор: Цинга манга фук Пълни гащи с лук ... Яж, яж, яж Остави за час (за после сиреч) Там, на местото на многоточието май имаше още нещо: Ако ти е малко, на ти още малко... Както и да е. И друго имаше. Като подиряш някого, беше много важно да се застраховаш от отговора му с думите: Ако те е яд - хапни си отзад, Ако ти е мед - хапни си отпред.