Емилиян Станев

Мислех да не се обаждам повече след онзиденшната импровизация-закачка с Хитър Петър, но тия дни преглеждам отново дневника на писателя. Който всъщност не е дневник. По-скоро мисли и наблюдения върху съвремието, психологията на обществото и много други неща, придружени от едно нескрито разочарование. Позволявам си да предложа част от тях на вашето внимание, оставяйки преценката за устойчивостта им от дистанцията на годините. А дали мислите са "вечни" - не знам. Ето част от тях: - Що е красота? - Не е ли илюзия за смисъл и край? - Величието на Русия е създадено от луди, но това е руска лудост,лудост на един велик народ с месиански бог! - Няма идея без свои мошеници. В това се състои световната трагедия. - Културата и цивилизацията не са нищо друго освен противопоставяне на бога, да излъжем естеството, затова тя ще изкопае гроба на човечеството. - Всеки българин в дълбоката си същност се ражда корумпиран...Не дай, боже! - Какво може да се разчете в древен ръкопис, върху който двадесет народа са вписвали съдбата си и всеки е заличавал писането на предидущия. Толкова можем и ние да разчетем окъсаните страници на нашата история, заличавани от турци, гърци и от нашето невежество. - В постоянното си неведение ние наричаме своите заблуждения епохи. А те са епохални заблуждения. - Злото ражда зло, това също е закономерност. И така злото става тотално за целия свят. - Каквито и чудеса да създава науката, за съжаление още не може да създава реки и въздух. - Думата хуманност е вече самото недоразумение. - Разсъдъкът на човека е най-висшето нещо, създадено от природата, той е по-висш от самата природа, която е пълна с противоречия и води към смъртта, а разсъдъкът отрича смъртта и се стреми към безсмъртие. В природата няма нравственост, а разсъдъкът създава нравствени закони и понятието красота. - Казват битието определя мисленето. Аз пък мисля, че какъвто му е умът, такъв му е битът. - Към всичко подхождай с любов - към цветето, към дървото, към птицата, към човека, дори когато той не заслужава такова чувство, иначе няма да разбираш, т.е. да прощаваш... - Ако не съществува световен разум, всичко губи смисъла си. - Направете магарето цар и лъвовете ще му станат слуги! - Само в приказките /знаменателно е, че днес приказки не се пишат/ естетичното се покрива с етичното, красотата - с доброто. Оттам Андерсен и Шехерезада са толкова очарователни и за възрастните. - Истината ли?! Ами запазете я за себе си, щом я знаете. На мен оставете илюзията. -------------------------------------------------------------------------------- Има и други интересни попадения, но спирам до тук, за да не предизвикам отегчение. Дневникът, заедно с "Крадецът на праскови" беше издаден миналата година.

Huane, abe kvi sa tiq netipichni za Huanskiq narod izqvleniq "misleh da ne se obajdam poveche"? Nema takova neshto be chovek, ni vodoravno, ni otvesno. Ako mislish da se spasqvash ot tuk - ne ti se otvarq parashuta (kakto e rekyl narodniq tribun Bai Gan...chev). Vednyj vlqzyl, izlizane nqma. Tova e polojenieto. A na Hitreca ne mu se vryzvai, ako znaesh na men kakvo mi e... edva go tyrpq ama, orisiq. :) Hityr 5yr

Ама ти не ми оставяш никакъв шанс. Значи използваш слабоволието ми? За да ти го върна - това за сънищата бяха най - симпатичните "Празни мисли...", които съм срещал напоследък. Възхитен съм! Забеляза ли - един път Хитър, втори път възхита. Тук Радой Ралин би казал нещо си, но ми се струва доста цинично и затова го спестявам.

Хуан Хъ е безкрайно изчерпателен в своите залитания по Емилиян Станев... Хуане, защо не кажеш и нещо за философията на онези от чиято топонимия си си отмъкнал изключително оригиналния nick???

Ама аз съвсем съм те забравил, топонимични мой читателю-приятелю. Само, че откъде накъде отмъкнал? Все пак, ако не първи - ние си оставаме древни! Нима не знаеш, че нощта ражда деня, а смъртта покосява живота, че без мрак няма светлина, без студ няма топлина, без "не" няма да съществува "да"...и без старото няма ново. Борбата движи света напред, покоят в едни събужда алчния апетит у другите, примиреността е майка на настъпателността, покоят и хармонията се погребват от хаоса и неустойчивостта. И още - Когато мъдростта се съчетае с почестите, светът се препълва със самозванци. Когато родината се разкъсва от борби, тогава процъфтяват патриотите... Истинският път не е пътят на властелина сам за себе си и пътят на роба сам за себе си. Господарят не може без роба и те са единно цяло, вкопчани един в друг. И тази еднаквост на противоположните неща е откритата врата на познанието. И всичко това пет века преди Христа. Не по Конфуций, не и по Чудомир. А Хитреца ми говори за диалектика и Маркс в "Празните мисли..." Не плагиат, а направо компилат драги ми Хитко! :-)))))))))))

Па като четем тоя Хуан Хъ се едно сме си плюли в устата. Чакай да си ударя два шамара, че не мога да се търпя такъв ангел неземен. :) ПП Само ти се чудим защо още се моташ та не включиш на пълни обороти. :)