Пиянски

Кръчма. Оживено се обсъжда наложеното на съседна Югославия икономическо ембарго. Думата ембарго се повтаря многократно. Само един седи безучастно, пие си ракията и при всяко споменаване на ембарго става все по-мрачен - явно политическата тема само му вгорчава пиенето. Накрая, не издържа и при поредното ембарго, удря с юмрук по масата и казва: Емба го! Да го'м! - и излиза.

Някъде в средата на седемдесетте. Една песен е завладяла света - Мammy Blue. Млади и стари повтарят денонощно до затъпяване припева "О-о мами, о-о мами мами блу, о-о мами блу" На кръстовището на Руски и Раковски се прави ремонт на сградата на ЦДНА. Пиян трудовак с голям, каменарски чук се е покачил на паянтово скеле и млати ли млати по стената (по Смирненски) където трябва да се пробие дупка (по Курт Тухолски). Стената се опъва, но нашия пее та се чува чак до Александър Невски. Рефренът разбира се е същия - "О-о мами..." Удрянето е в такт с песента само дето войничето пее: О-о мами, о-о мами мами БУМ (удар с чука), о мами БУМ (пак удар). А от долу се събрала тълпа и се залива от смях...

Влак. В купето млада майка държи току що проговарящо бебе (мъжко). Срещу нея дреме някакъв пиян. По едно време малкия гушва майка си казвайки: Мам, мам... Пияният се ококорва, вдига назидателно пръст и му се скарва възпитателно: Аааа, шшшт! Нема а пцуеш!

Слънчев бряг. Осемдесетте. Свечерява се. Ресторант Лазур е почти празен. Келнерът, който трябва да ни обслужи е пиян. Клати се като пламък на свещ на отворен прозорец. Изчаквам удобен момент когато е точно срещу мен, за да съм сигурен, че ще го уцеля и изстрелвам: Какво уиски имате? След пауза от две хълцания разбирам, че все пак съм го улучил защото свещта отговаря: А-ме-ри-кан-ско... От тогава, когато съм със същата компания си поръчваме по едно Джони пешеходеца, но само ако е американско.

Новогодишния банкет в едно социалистическо предприятие е във втората си фаза, когато отбрано общество пиячи продължава войната с алкохола в канцеларията на секретния отдел. Канцеларията освен врата има и решетка. Вратата зее широко отворена. По едно време директорът се изтъркалва навън до най-близката тоалетна за освобождаване на набраните течности. В данданията, докато той източва, някои е бутнал решетката, но вратата продължава да е отворена. Връщайки се, директорът прави безуспешен опит да влезе през решетката. Никой обаче не забелязва проблема му. Тук, директорът се хжаща с две ръце за решетката, долепва нос и се развиква: Пуснете ме да изляза! Пуснете ме да изляза...

Новогодишния банкет в едно социалистическо предприятие е във втората си фаза, когато отбрано общество пиячи продължава войната с алкохола в канцеларията на секретния отдел. Канцеларията освен врата има и решетка. Вратата зее широко отворена. По едно време директорът се изтъркалва навън до най-близката тоалетна за освобождаване на набраните течности. В данданията, докато той източва, някои е бутнал решетката, но вратата продължава да е отворена. Връщайки се, директорът прави безуспешен опит да влезе през решетката. Никой обаче не забелязва проблема му. Тук, директорът се хжаща с две ръце за решетката, долепва нос до железата и се развиква: Пуснете ме да изляза! Пуснете ме да изляза...

Мъжът се прибира пиян. Следва семеен скандал от двете страни на вратата, тъй катао съпругата отказва да го пусне в къщи. Изгубвайки всяка надежда да си влезе, нашия решава да атакува директно със следната декларация: Ако искаш па да знаеш, децата не са от тебе!

Порядъчно наквасен нашенец ме спира на улицата с думите: Абе момче, имаш ли огън, че неам цигара?

Edin moi bratovched ima navika sled vsiaka chasha da oglejda sypiinicite si s vse po-blujdaesht pogled i da kazva : "Ha, dobre doshli NAPOSLEDYK!"