Възнаграждението

Един човек раздавал много злато за добри дела,но очаквал възнаграждение. Веднъж Учителят му изпратил камък с бележка:"Приеми съкровище от далечна звезда." Човекът възнегодувал:"Наместо моето злато ми дават камък! Какво ме интересува далечната звезда!" и хвърлил камъка в планинския поток. Но дошъл Учителят и казал:"Хареса ли ти съкровището?В камъка беше затворен най-ценният елмаз,който блестеше по-силно от всички скъпоценности на света!" От отчаяние човекът се хвърлил към потока и следвайки течението,се пускал все по-надолу и по-надолу. Но отблясъкът на вълните завинаги скрил съкровището....

Изит, човек, е продиктуван от желанията си....Ако търсиш скъпоценни камъни...наистина трябва да си готов да чупиш скали...., но това се учи...със сърцето..., не с разума...

Според мен трябва да се научим да даваме без да очакваме нещо в замяна. Въобще очакването е голяма пречка за напредъка, то ни спира.

да кукуми,точно това се казва в този текст...ако очакваш възнаграждение-няма да го получиш,ако не се надяваш на възнаграждение ще усетиш скъпоценността в каквато и да е форма

да Солей,със сърцето...

Ами да. Няма нищо безплатно на този свят. Човека е получил един урок, който е заплатил с елмаз.

По-добре че не е получил това което искал -съкровището, защото то отново би го докарало до грях. Какво добро би могло да се направи с парите освен да ги дадеш веднага на някой друг е той ги е дал макар и несъзнателно и всъщност е направил нещо добро, че не се възползвал от възможноста си грях.