nevejestvo

vednuj u4itelkata mi po filosofiq dovede v 4as edna jena - curkovna slujitelka. Zadavaha i vuprosi. Niama da zabravq kak niakoi q popita za prerajdaneto i tia, samouverena, kriaska6ta siaka6 niakoi zadava6e nai - glupavia vupros iztyrsi prosta6ki : "Takava halva nema". Be6e tolkova stranno. Kazva6 ne6to bez dori da znae6 za kakvo govori6 i dori si fanati4no ubeden v nego. Tia izglejda6e tolkova ograni4ena i jalka, 4e kogato doide vreme da i zadavame vuprosi az se vuzdurjah. Mojeh da q razbiq na neina teritoriq s neinite sredstva, no tia samo bi se qdosala i ograni4ila v podredeniq si svqt.

знаеш ли такива хора са като коне с капаци, ти му говориш, то рупа ли рупа. според мен няма смисъл да се спори с такъв, знам как става - вади библията и почват цитатите, до припадък, повярвай, доста е отегчително. а и ти остава малко да си запознат с въпросната книга, е тогава не те мисля, става спор, който за съжаление е абсолютно безмислен, остави човека да вярва в каквото си иска, това си е негов избор, по-важното е ти какво мислиш по въпроса.

Когато се случи да срещнем такъв човек, е важно преди всичко да не се нервираме и да проявим търпение в дискусията. Но с невежеството, проявено публично, компромис не бива да се прави в никакъв случай!

да, трябва да останеш спокоен, но трябва и да си доста добре подготвен ако решиш да откриеш спора, особено на публично място, но лично моето мнение е: защо да му отварям очите? като виждаш, че ни приема, ни предава, каквото и да говориш, хабиш се.