Постепенно ставам вярващ

Целия си живот съм бил ултра-атеист технократ компютърен манияк и т.н. обаче необяснимо защо напоследък ставам все по толерантен към религията. Лека по лека като че ли почвам да разбирам някои аспекти на това човек да е вярващ, но вярващ и религиозен поне за мен не са едно и също. Искам да кажа на всички които никога не са били или не са се замисляли сериозно по този въпрос че испускат нещо страхотно, което не може да се сравни с нищо друго на този свят. Не съм живял много, ама съм пробвал доста работи :) и това което човек изпитва когато вярва искренно бие всичко останало. А като си представя колко малко вярвам аз, колко още може и как бих се чувствал ако вярвах по-силно направо се размазвам! Живота е супер!

Не би ли било по-добре вярата да не се степенува? Нали се сещаш за бременната жена? Или е бременна или не. Или вярваш или не. А че животът е супер е също толкова вярно , колкото и обратното. Добрата новина е , че на него всъщност въобще не му пука как го оценяваш. Той просто си тече. И то бързо.

kaji po podrobno de! kakvo viarvas????????

opa, mai zabravih da natisna shifta ami viarvam che veche ne sum suhtiat i che ima realni izgledi da pochna da viarvam v neshto istinski predi da umra. I na tova se radvam, no po-natatuka ima tepurva da stava interesno. a po-konkretno viarvam che ne e koi-znae kolko dobra ideia da se viarva v neshto konkretno :) Tova estestveno e samo moeto temporary mnenie, koeto podleji na seriozno prerazglejdane.

Zdrawejte, gospodin ,.! Malko me smuti twqrdenieto Wi, che da se wjarwa w neshto konkretno ne e koj znae kolko dobra ideja. Poweche kurazh pri serioznoto prerazglezhdane na towa mnenie! Postepennostta na wjarata oznachawa, che tja e simwol na raztezha i sqzrjawaneto na lichnostta. A tozi proces ne e prawolineen. Pozdrawi: Fr.T.Mititaki

Напротив, не е точно така, защото има наистина различни степени на религиознист - суеверие, набожно чувство, и пр. Вярата, според мен се измерва с това какво можеш да дадеш и жертваш за нея. Нормално е да започнеш с автомобила и парите и да стигнеш до самия себе си...:)) В този смисъл има степени във вярята, а иначе си прав, че би трябвало да има една истинска, непоколебима и категорична вяра..., но пък тогава всички ни щяха да канонизират за светци:))) А на "<>" желая да упорства и да върви напред, защото това е наистина единственият път - всичко останало е заместител! Бог да е с вас!

Мисля, че това наистина е постепенен процес, при който в началото стои доброто разположение на тялото и духа, а в края извисяването на личността в мисли, действия и отношения с околните. Не съм съгласна, че непременно някаква религия трябва да е в основата. Според мен това може и да е религия, но може и събитие или "предмет", стига това да е Нещото, което подтиква към непрестанно самоусъвършенстване. А иначе, както писаха преди животът тече и то доста бързо. Само от нас зависи дали ще го изживеем както считаме, че ще е най-добре.

Защо си мислиш , че вярата ще иска жертви от теб?

Коя вяра не изисква жертви? Ако щеш най - голямата жертва е да започнеш да вярваш - имайки впредвид изтаканото от страхове и материалност човешко същество си мисля, че наистина най - голямата жертва е да ги загърбиш, за да започнеш да се уповаваш. Говоря за вярята по принцип - в себе си, в някой близък човек, та какво остава за вярата в Бог. Това да се оставиш в Неговите ръце с ясната идея, че нещата не зависят от теб, но в същото време се влиаят от твоя живот... това не е ли истинската вяра, заради която си жертвал безумни амбиции, страх за собственото си благополучие в този живот или пък каквото и да било? Всяка любов изисква страхотно много жертви, а аз си мисля, че вярата в Бог е всъщност огромна любов и... обратно....

Което припознаеш , в него и вярваш. Което е доста смешно , предвид безкрая на океана от познание. Стоим си срещу кривото огледало и се чудим , то ли е криво или просто ние си изглеждаме така. Спомни си ти как повярва. Опитай нещо по-просто и си задай въпроса "В какво точно вярвам?". Ако откриеш отговор , то се опитай да намериш смисъла на понятията които го съставляват и тогава вече ти гарантирам , че ще се удавиш в същия онзи океан с който започнах. Всъщност , чудесно е , че вярваш!

Аз лично, поне за себе си съм конкретизирала това, в което вярвам и то е Бог. Тъй като Той е във всичко, нормално е да се получава океан от образи, които те зареждат с вяра и смисъл. Наистина е редно да се търси отражение на това, в което вярваш във всички проявления на самия теб, или на нещата около теб, защото по този начен тази вяра се осмисля, без да бъде фанатична или привидна. Всяко човешко същество има нужда да вярва, да се уповава на нещо. Дори абсолютните атеисти имат строго изразена система от принципи, в които безусловно вярват... Така, че това, че има вяра е абсолютен факт, въпросът вече е за хилядите й видове и нюанси. Никой не може да ти каже кой от тях е най - верния и правилен. Това е единствено твой избор, но си мисля, че си има отредености, и ако за теб е съдено да си християнин, примерно, ти никога няма да бъдеш будист... Желая ти успех в търсенето на пътя.

Път няма. Има и такива места за които път няма. А вярата... Пази я от такива като мен!

Strahotno uvajavam hora kato Nikoi, vupreki che izobshto ne sum suglasen sus tehnite vuzgledi. Toi (ili tia) postoianno se muchat da razbiat po logicheski nachin iliuziite na nedorasli psevdo-mistici (drishliovci :) kato men. Dali uspiava ili ne, vseki shte reshi za sebe si, no edin 'reality check' vinagi e dobre doshul i pone mene me svalia dosta chesto ot oblacite. Blagodaria ti mnogo Nikoi, vupreki che se sumniavam niakoga da se suglasia sus glavnata ti ideia (ne che ia znam kakva e). Niakoi ot komentarite koito slagash sa tochno na miasto i bez hora kato teb tozi klub bi bil mnogo zaveian. A az i drugi redovno poseshtavashti sme si veche dostatuchno zaveiani i e dobre che ima i takiva kato teb, ako ne drugo to pone da ni predstaviat drugata gledna tochka. Blagodaria ti mnogo, produljavai v sushtia duh! S uvajenie i goliama blagodarnost <>

Със сигурност ще ти е трудно да схванеш основната ми идея , понеже все още не съм я формулирал. Странното е , че всъщност се мъча да избягам точно от това което ми приписваш като качество. Ако недолюбвам нещо , то това са логиката и емпиричното познание. Просто се стремя да отида малко по-напред и поради това се мъча понякога да притесня вярвания , които или са забравили или не разбират , че са плод на едната гола логика. Няма начин да вярваш в един Бог за когото си разбрал от писаната реч на някоя книга и това да е истинния Бог. Няма начин. В известен смисъл започвам да разбирам отшелничеството. В един момент просто не вярваш в нищо конкретно и не си в състояние да съставиш каквато и да е мисъл , която да не ти звучи смешно. Сред царящата относителност около нас , всеки опит за постигане на абсолютни категории е направо смехотворен. Всъщност това , че употребяваме доматите за салата изобщо не означава , че доматите са създадени за да бъдат употребявани за салата. Дали го разбираме?

Има една такава мисъл: Хората не могли да станат Исусовци, и затова се примирили да бъдат християни......

Вярваш ли , че ако по време на големите пости караш само на луканка , ща нарушиш хармонията във Вселената? Вярваш ли , че Папата е наместник на Бога? Вярваш ли в правата кауза на кръстоносните походи? Вярваш ли в святостта на старците от събора в Тренте , които са канонизирали определени текстове и са ги нарекли Библия? Вярваш ли , в Светата Инквизиция? Вярваш ли , че Бог (каквото и това да означава) има нужда от някакви идиотски ритуали , жертвоприношения , свещи и подобни дивотии? Не мога да бъда християнин. Нито мога да вярвам в исляма. Нито в каквато и да е рецептурна вяра. Вярата в Бога , ако изобщо я постигнеш , вероятно не би могъл нито да формулираш , нито да обясниш. Не би могъл да разкажеш на никой за нея. В този смисъл съм съгласен с теб , че вярата е нещо като любовта. Няма как да и дадеш точно определение , но когато любовта кацне на рамото ти , ти безпогрешно знаеш , че нещо ти се е случило. Предполагам , ако човек успее да разгледа достатъчно внимателно душата си , там някъде в нея ще намери и истината за Бога. Не по "светите" книги. Нито от устата на "призвани" проповедници. От себе си само човек може да познае истината. Да , ама това е още по-трудно от писаната вяра. Ами трудно е. Предполагам по това може да се съди и за истинноста на пътя. В този смисъл , ако не мога да бъда Иисус , по-добре да не съм християнин.

Абсолютно съгласна съм с теб. И преди ти казах - никой не може да ти каже къде е абсолютната истина, освен може би Бог, но тогава ще ти е вече късно да я научиш :))) Но ще ти обсня аз как възприемам нещата.... Значи, приемаме, че вече сме отъждествили вярата с любовта. Ако аз изпитвам невероятна, безусловна и съвършена любов към теб, какъв е начина ти да го разбереш, освен ако аз не я демонстрирам тази любов по някакъв начин?!? Как би могъл да се убедиш в искреността на тази любов, ако не ти я докажа?! Как бих могла да я докажа е вече друг въпрос....Зависи от мен, от теб, от света, от начина на живот и т.н. Нима не се пишат и четат книги за любавта, за отношенията между хората, за проблемите в общуването. Абсолютно всеки на някаква възраст е прочел поне една подобна книга, в която е намерил поне една истина. Как тогава искаш да не се пишат книги за вярата, за Бога, за религията, която по един или друг начин би трябвало да едно осъвършенствано общуване със самия себе си, със света, а именно така общуваш и с Бога. Така, че хората просто си създават някакви средства и начини за демонстрирането на чувствата си и вярата си, и аз съм безкрайно щастлива, че в православието не се налага да ходиш забулен с фередже, да си блъскаш главата в земята на всеки 15 минути, да продадеш и майчиното си мляко, за да спонсорираш сектата си, или пък да се хвърлиш от 15 етаж..., за да демонстрираш любовта си. Никой не те кара и на църква да ходиш дори...Въобще в православието никой нищо не те кара!!!!!!!! Може да ти препоръчва, да те съветва и пр., но изборът е винаги твой. И никой не е казал, че аз като спазвам постите ще ме канонизират, или ти ако си убил някого си обречен. Всичко е твърде относително, индивидуално и е подчинено на едно единствено нещо- Любов - към хората, към тебе... Ритуали има - дали са много и малко, няма значение, но ако си влюбен, поднасянето на цветя не е ли по същия начин някакъв наложен ритуал?!? Защо влюбените не си подаряват гаечни ключове и не си плюят ругатни в лицето, а се обсипват с цветя и нежности?!?!...Мисля, че с любовта към Бога е същото..., доколкото може да се направи сравнение. И затова за себе си съм избрала православието, защото е възможно най - разумната, умерена, хармонична религия, в сравнение със всички съществуващи в момента. Опровергай ме, ако искаш!!!!.... Не говоря за християнството, въобще, а за православното християнство - има огромна разлика!....

Това, че Никой е осъзнал, че е никой е естествено - защото това е естествената му същност, както и твойта... както и мойта... ние всички сме се родили никой - това е нашата природа... и всички логики и познания натрупваме след това и забравяма естествената си способност за знаене - мъдростта... и когато някой си спомни, че е никой и "стане" Никой - тогава цялото съществуване празнува... затова толкова много уважаваме Никой...

Любовта използвах само като пример за неуловимата природата на нещата. В този смисъл не бих сложил знак за тъждественост между вяра и любов. Или поне за да го направя ще се наложи да изформулирам двете понятия като съдържание. Аз обаче не мога. А само неуловимата природа на двете явления все още не ми е достатъчен аргумент за да ги приравня. Може да са тъждествени , но може и да не са. Ще се съглася безусловно , че за да бъде нещо осъзнато , то трябва да се прояви по някакъв начин. Друг е въпроса , защо сме приели любовта да се засвидетелства с подаряването на цветя , а не примерно с размяна на гаечни ключове. На мен и двете ми звучат еднакво смислени или безсмислени. И двете биха били еднакво удачни белези на един и същ процес , условно наречен познание. Чрез всякакви белези ние просто се опитваме да припознаем света. Тук наистина ме хвана на тясно , понеже сам аз преди време защитавах тезата , че няма как да стигнеш до идеята за Бога без познание. То пък няма от къде да се вземе , освен от книгите. А там както сега твърдя , се крие само и единствено , несъвършено човешко познание. И така , какво да се прави? Като начало , човек би трябвало да се стреми да остане максимално безразличен към идеите и вярванията с които се сблъсква. Много лесно можеш да повярваш на неистина изречена от някой който ти е симпатичен , когото уважаваш , обичаш и т.н. И обратно , много лесно ще пропуснеш покрай себе си истина , само защото идва от извор на който ти нямаш доверие. Така е и с простото съзерцание на нещата. Колкото по-изчистено от емоции е съзерцанието , толкова е по-задълбочено. Толкова повече от природата на нещата забелязваш. Не цялата , но повече. Струва ми се , че и с вярата е така. Ако повярвам в нещо определено (Имам предвид някакъв завършен мисловен продукт. Някаква кокретна представа. Нещо което има име , цвят , произход , история , бъдеще , изобщо конкретни качества) ще означава толкова да принизя природата на Бога , че на практика да го обезлича.Казваш , че православието е толерантна религия. Сигурно е така. Дори и в него обаче има канон , има догма. Има опит за обличане на вярата във форма. Ето тук за мен свършва прочита на "светите" книги. Те до една ще се опитат да те заведат по конкретна пътека до конкретно място. Няма начин това да стане. Няма път който да може да те отведе до никъде , вървейки на някъде. А ако стигнеш някъде , можеш да бъдеш сигурен само в едно - Бог не е там. В този смисъл далеч за предпочитане е будизма като философия и вяра. Само там когато запиташ учителя какво е Буда , той ще ти отговори " Буда е кравешко лайно". Просто и ясно. In summa : Вярвам само в това , че нищо не знам. Елементарно и изтъркано твърдение , но ... това е. Що се касае до православието. Седни с Библията в ръка и се опитай да изброиш колко са законите , заповедите , забраните , повелите и препоръките във Вехтия и Новия Завет. Уверявам те , че ще ти се завие свят.

"How can you say there is no God? I've just talked with Him this morning." Никой: "Няма начин да вярваш в един Бог за когото си разбрал от писаната реч на някоя книга и това да е истинния Бог. Няма начин. " А какво ще кажеш на човек който дойде при теб и ти каже че повярвал в Бога от Библията и го е познал ЛИЧНО, със собствения си опит? Такъв какъвто Библията го описва.На човек, който се е молил на този Бог и е ВИДЯЛ отговора на молитвите си? На човек който е променил себе си според написаното и не само вярва но и ЗНАЕ от ЛИЧЕН опит, че написано в Новия завет РАБОТИ?? На такъв който е ПРЕЖИВЯЛ Бога? На такъв който знае че НЯМА НАЧИН да забрави това на което е бил СВИДЕТЕЛ в живота си? Какво би казал? Че този човек се е заблудил, както много други? Или че те лъже нагло в очите??