High fidelity
8 отговора
10 прегледа
High fidelity
Благодаря, Калеб,
Аз съм заклет кинофен, но в момента следя българските екран отстрани. Искам да ви предложа няколко наблюдения върху премиерните дати на хитовете в България и в Европа (обобщително).
В много отношения (явно поради спецификата на договорите на разпространителите) София е на гребена на вълната - без майтап, "Момичата от класа" чак сега тръгва в Европа. "Стюарт Литъл" мина преди две-три седмици в Испания, и тези дни в други части на Европа. "Невъзможна мисия" се появява в България в много приличен срок, като не броим Америка, разбира се.
От друга страна, качествените филми много се бавят. Случаят с "Английският пациент" беше потресаващ, "Широко затаворени очи" (при все спорното му качество) също. Отношението към не-амариканското и не-английското кино е много избирателно - испански и френски филми бол (по българските стандарти, не спрямо обема на тяхната продукция), за Русия, слава Богу, все пак се сетиха, че съществува, но всичко останало? Централна Европа, Южна Америка, Азия разчитат само на фестивали и изтърканите ленти в "Одеон" (и то все по-рядко). Вярно е, че много заглавия излизат на видео, но това вече е отделна тема. Мисля, че сме лишени от широкия поглед (на широк екран) към филми, които си заслужават. Но пък и от първенството си за някои блокбъстъри не можем да се оплакваме.
Кажете какво мислите.
Различни филми.
Не знам, аз лично не се оплаквам от липсата на южно-американски и азиатски филми, да ти кажа. Индия, да речем, е най-големият производител на игрални филми в света, като слага в малкия си джоб дори и Холивуд. Но това не означава, че филмите им стават за гледане, не и по стандартите на, да го кажем, цивилизования свят.
На мене ми попадна ... или по-скоро - аз попаднах на един кино-преглед на индийски филми. Като извадка от идиотски кадри прегледът беше прекрасен (лесно би могъл да мине за аналог на ония футболни колажи, дето ни показват как топката удря съдията по главата и всички се смеят). Но да си представя, че ще седя два часа и половина и ще гледам дебелички индийци да демонстрират техники от източните бойни изкуства, изпълнявани с мобифони, вместо с шурикени, да речем ... не. Няма да го издеяня.
И изобщо - не съм сигурна, че изпускаме кой знае какви шедьоври, като не купуваме подобни филми.
Hellen
Различни филми.
По принцип е така - малко хора от нашия континент се вълнуват от продукцията на Боливуд, както викат на индийската кино-индустрия.
Аз по-скоро визирах филми от далечни нам кинематографии, които (колкото и това да е съмнителен стандарт) са постигали междунардно признание на фестивали или дори на Оскарите - бразилският "Централна Гара", който го пуснаха в България само на видео и с друго заглавие, май; иранският "Ябълката"; дори английският "Тайни и лъжи" - те толкова се бавят докато ни споходят или въобще не идват, че се чувстваш ограбен, понеже малцина от нас могат да посетят Кан или Сан Себастиян или дори Карлови Вари.
В никакъв случай, това не е елитарна концепция, а просто въпиюща нужда кината ни да не са само от един и същи тип - в Европа поне имаш възможността да избираш малко повече, в България...
Прочетох, че готвят мултиплекс на "Пиротска" през септември, с 15 екрана. Моят опит от мултиплекси показва, че повече екрани не означава по-голям избор, а повече от същото. Така на едно място - кеф ти "Гладиатор", кеф ти "Невъзможната", кеф ти " Междузвездни Войни" и в крайна сметка пак липса на разнообразие.
Различни филми.
Напълно съм съгласна с теб, Е. Аз също бих искала да гледам повече и разнообразни филми - ирански, китайски, тайвански, тайландски, японски, но не би. Не и тук, в България. И това, че качествените филми се бавят, а някои и въобще не идват... А , че разните му там мисии и екшъни, и блокбъстъри, че идват навреме, за мен не е повод на национална гордост! Аз искам да гледам и друго кино. То пак добре, че се сещат за разни френски, испански и прочие филми.
Различни филми.
не знам за вас, но аз направо съм се изкривила ... не мога да гледам повечето европейски продукции - изкуквам от скука! като се заточат едни безкрайни панорами, едно френско мълчание с продължителност 5 минути, едни такива детайли - връзки на обувки 3 минути , писле някакъв безкрайно поетичен, но лишен от всякаква логика диалог и накрая - отворен финал - иде ми да отвъртя!Защо е така - дали защото обичам конкретното, динамичното и постоянното действие или защото просто вече настройката ми е екшън! Дали гледам драма, трилър или друго - аз искам екшън! Най- ме радват филмите направени в Холивуд, но от европейски режисьори
Различни филми.
Европейските режисьори в Холивуд - вярно е, че внасят по-различна чувствителност, но това може би важи само в първите им филми. За мен, колкото и да ме зарадва "Талантливият мистър Рипли", той беше много по-неевропейски като поглед към темата от "Английският пациент", въпреки, че авторът на "Английският пациент" пък е канадец от не-знам какво си потекло и така нататък.
Ако ми позволите изтърканото обобщение, парите настина развращават, а в Холивуд в дългосрочна перспектива притъпяват сетивата.
Иначе, не може да се отрече, че много от европейските филми са наистина твърде "провлачени", но това е така само защото са ни навикнали на нови стандарти - образно казано "бързата американска закуска".
Няма да спекулирам как би изглеждал киноекранът днес ако Втората Световна Война не беше съсипала Европа по-жестоко от Америка, слагайки край на традицииите на студията "Илийнг" във Великобритания и големите френски кинокъщи. Може би щеше да има паритет между Америка и Европа или дори кино, доминирано от Европа. Тогава може би "Скорост" и "Невъзможна Мисия" щяха да ни се струват експериментално забързани и пълни с действие. И нямаше да продават пуканки, а кроасани в кината.