магьосникът

Беше прохладна утрин. Излезнах рано, за да свърша една работа. Тъй като имах известно време до срещата седнах да изпия едно кафе. Кафенето беше празно. Все още освен вестникарите и чистачките нямаше никой по улиците. Сервитьорката ми донесе едно приятно ухаещо кафе и зачетох вестника си. По едно време усетих нечие присъствие до себе си. Вдигнах поглед и видях до себе си едно момче на около 21 години, което ме гледаше странно…всъщност имаше нещо в него, от което потръпнах…да, там където трябваше да бъдат зениците на очите му, нямаше нищо, очните му ябълки бяха съвсем бели, като по филмите на ужасите. Но това тук не беше филм, беше истина…седеше срещу мен със странните си очи, които сякаш гледаха през мен и ми се усмихваше с някак успокояваща усмивка. Бях потресена, не знаех какво да мисля, откъде се беше появил така изведнъж до мен, сякаш падна от нищото… - Здравей. Стрелец, 5 декември, около 3 часа сутринта – каза той и устните му се разтеглиха в ослепителна усмивка. Ако не бяха такива очите му, би бил красив. Поех си дълбоко дъх и кимнах. - Астрологията не е от значение за мен, както и за теб, да не говорим повече за нея. - Аз не зная какво, по дяволите… - Не се страхувай. Търсех те дълго. Радвам се, че те намерих. Сега, когато мога да виждам стъпките, които оставяш след себе си вече никога няма да те изгубя. - Така ли? – прошепнах. Гласът му беше плътен и мек като кадифе, действаше ми така успокояващо, че в мен не остана и следа от първоначалния страх. - Да, скоро ще излезнеш от вцепенението си и срещите ни ще ти носят радост, вярвай ми. Ти идваш в сънищата ми и аз те познавам добре. Чувствах се длъжен да те намеря и да ти помогна. Трябва да се отървеш от съмненията си, те те задушават, трябва да намериш зрънцето вяра в себе си и да го пазиш грижливо. Ти си стрелец, а това е огън, но пренебрегнеш ли вярата си ще изгориш на пепел. - Ти магьосник ли си? - Аз съм много неща… - Но ти си много млад. - Това е моя облик, за срещата ми с теб, но възрастта ми всъщност няма значение. Не за мен искам да говорим, а за теб. - Но аз съм шокирана, не разбирам кой си, откъде се взе, защо??? - Но нали ти ме повика, идваше в сънищата ми и ме викаше, как мислиш иначе бих дошъл? Хайде нека не разсъждаваме върху тривиални неща. Просто сега съм тук. И само това има значение… - Да – повторих хипнотизирана – само това има значение. - Искам да ти помогна, да върна вярата ти. Ти си създание на вярата. Искам да върна свободата ти. Искам да те накарам да търсиш пътя си. - Вяра ли? Вяра в какво? Тя е изгубена… - Вяра във всичко. Разбери, това е единственото нещо, чрез което живее човек. - Вяра в Бог ли? Ти Бог ли си? - Не – усмихна се той – бих могъл да бъда Буда или Христос, но не, аз просто съм един смахнат магьосник. Ето, дори начина, по който ме гледаш говори, че ме смяташ за луд. Не говоря за вяра в бог, говоря за за безкрайна, всеобхватна, неизчерпаема вяра във всичко. - И в злото ли? - Да, защо не? Повярвай в него и го превърни в противоположност. - В мен няма силата, необходима за това. - Хахаха, в теб има толкова сила, колкото не можеш да си представиш дори. Само й дай свобода. Само я разгърни. Трябва ти добро начало. Трябва да скъсаш връзките си с миналото, трябда започнеш да живееш и мислиш различно. - Ама че банално, пише го във всяка книга на Кастанеда… - Банално е, да! Казвано е много пъти и в много книги и какво от това? Нищо не се е случило, нищо не се е променило…четеш го, а не предприемаш нищо! - И как аз мога да променя нещо? - Трябва да тръгнеш по дългия и трънлив път към свободата. Изхвърли томовете философия и религиозните книги, те са грешни пътеки, камъни, които трябва да бъдат прескочени с един скок. Трябва да изхвърлиш от себе си всичко, което ти е ненужно. Всичко извън теб ти пречи и те превръща в жертва. Но проникнеш ли в духът, разбереш ли го, повярваш ли в него, тогава се сливаш с него и тази симбиоза е неразрушима, вечна. - Това е прекрасно и изглежда невероятно. - Всичко е невероятно, само пази вярата, развивай я. - Ще дойдеш ли пак? - Някога, някъде…сега трябва да тръгвам… - Почакай – извиках аз. Но той се беше изпарил, така както бе дошъл, невидим… Запалих цигара и се опитвах да пресъздам случилото се. Беше невероятно, те просто някакъв евтин трик, по силите на всеки циркаджия. Беше магия. Той беше направил вълшебство, а вълшебствата белязват завинаги. Чувствах, че сърцето ми бие с космически ритъм, едва се побираше в гърдите ми, главата ми щеше да експлодира и да се разлети на късове. Исках да се съвзема, да си дам време, чувствах, че нещо се случваше, нещо като нищо на света…Погледнах вестника и вселената се преобъна за миг, там, на първа страница на вестника пишеше следното: “Говори се, както знаете, че в дълбините на Тибет съществува малка група хора, които ни превъзхождат неизмеримо, които са на светлинни години мъдрост и познание от нас. Те се наричат “Учителите” и живеят в доброволно изгнание от останалия свят. Но ние трябва да достигнем всички степени на съзнание, за да се слеят те с нас. Когато достигнем по-висшите нива на мисълта и съществуването, те ще бъдат тук. Пътят, който трябва да извървим е дълъг, но което е по-важно, ние трябва да намерим и извървим обратния път. Тогава ще сме готови да се смесим с боговете.” След тази случка никога повече не бях същата.

ама че размахвач на пръст е този магьосник... не дава на момата да диша‚ май

... и лектор-душевед!!!:))) Много е... училищно някък си... Ако бяха 5-6 срещи щеше да е по-добре ми се струва...

представям го такова, каквото беше:) училищно, хехехехехехехе...

хе, хе "такова, каквото беше - училищно" наистина ли си го видяла този? а за разказа ще коментирам само, че истинските магьосници не плямпат толкова. при тях е достатъчен и един поглед. поглед, който би те накарал да забравиш всичките си въпроси...

Силата е не в това да накараш някой с поглед да забрави всичките си въпроси,а да му помогнеш да си ги припомни....да си припомни най-важните въпроси,които трябва да си зададе,защото след това винаги идват Отговорите......

а тогава ти защо плямпаш толкова, братленце:)))

сега‚ де? ; )

в злото не бива да се вярва, тъй като злото не съществува да, злото не съществува:))))

А кой прави злините?

щото не сме на живо! ;)

и ти като мен се оплиташ в думите. но пред истинската сила словата бледнеят и са напълно излишни... силата не е в нещо си. силата е сила сама за себе си. самото й естество не позволява тя да бъде характеризирана. а що се отнася до въпросите и отговорите - може би си чувал за безмълвното познание?

съществува, за съжаление или не. във всеки от нас.

Така е. Ако съществува Доброто, значи че го има и Злото. Но защо "във всеки от нас"? Могат ли да живеят заедно? Не мисля...

Така е. Ако съществува Доброто, значи че го има и Злото. Но защо "във всеки от нас"? Могат ли да живеят заедно? Не мисля...

хм искаш да кажеш, че дори и да си добър човек, в теб няма демони, които понякога излизат на повърхността и се опитваш някак да удавиш (я, в сълзи или яд или някакво друго проявление...)? как да избереш доброто и да го приемеш, ако не си познал злото?

Добро и зло. Любов и омраза. Убеден съм, че тези две форми не могат да живеят в една личност. Омразата е оръжие и може да убива. Любовта, обаче, убива само онзи, който я носи. Ако омразата е изместила любовта, значи последната е била неистинска. И ако си познал злото, никога повече не би го допуснал в себе си! Досадих ли ти? :-) Прощавай, Ш., и аз съм човек, мога да сбъркам... П.П. и прощавай за съкращението, много ти е страшен ник-а...:-)))

taka e no ubiva e mnogo tejka prisuda po-skoro raztvaria

приемам поправката, :)

nadiavam che govorim za edno drugoto e iasno