това ...
4 отговора
5 прегледа
това ...
Той не умееше много неща, но можеше да пали звезди. Нали и най –красивите и ярки звезди все някога гаснат, а ако вечер, като погледнем към небето, не видим звезди, ще ни стане някак тъжно. А той палеше звездите много майсторски и това го утешаваше. Някой трябва да се занимава и с това, някой трябва да мръзне, търсейки сред облаците космически прах угаснали звезди и после да се пари, докато ги разпалва с огън, донесен от други звези, горещи и силни. Трудна работа, наистина, и той се примиряваше, че не умее много неща.
Веднъж, когато звездите се бяха поуспокоили, той реши да си почине. Спусна се на Земята, стъпи на трева – беше попаднал в парк – и за всеки случай погледна нагоре. Звездите му намигнаха окуражително и той се успокои. Направи още няколко стъпки и видя нея.
“Ти си като звезда!” – каза и. “Ти си по-прекрасна от всички звезди!”.
Тя се учуди. Досега никой не и беше говорил така. “Ти си готина”, казваше един, “кефиш ме”, казваше друг. А трети, известен като непоправим романтик и обещаваше, че ще я заведе до синьото море, в което се носят кораби с бели платна.
“Ти си по-прекрасна от всички звезди” – повтори той. И тя не можеше да отвърне, че не е така.
Малката къща на края на града му се стори палат. Нали бяха заедно!
“Искаш ли да ти разкажа за звездите?” – попита той. За Фомалгаут, такъв мъхест, подобен на оранжево коте, за Вега, синя и изгаряща, като късче нажежен лед, за Сириус, сплетен от три звезди ... Но ти си по-прекрасна от всички!”
“Продължавай, разказвай ми!” – молеше тя, стискайки пръстите му, горещи като пламък.
“Ще ти разкажа за всички звезди, големи и малки, за тези с гръмки имена и за другите, дето са само номера в списъците... Но ти си по-прекрасна от всички тях!”
“Разказвай ...”
“Полярната звезда ми говори за пътешествия и пътешественици, за грохота на морски вълни и за песента на арктическите виелици, за платна, звънящи под ударите на ветровете ... Никога няма да ти е тъжно, когато съм до тебе, само бъди до мене, защото си по-прекрасна то всички звезди!”
“Разказвай ...”
“Алтаир и Хамал ми разказаха за учени и пълководци, за тайната на Изтока, за забравени умения и древни науки ... Никога няма да ти е болно, когато съм до тебе, само бъди до мене, защото си по-прекрасна то всички звезди!”
“Разказвай ...”
“Звездата на Барнад ми разказа за първите звездни кораби, пронизали космическия мраз, за стенанието на мачкания от метеорити метал, за дългите години в стоманени стени и първите мигове в чужди, опасни светове ... Никога няма да ти е самотно, когато съм до тебе, само бъди до мене, защото си по-прекрасна то всички звезди!”
Тя въздъхна, откъсвайки се от плена на думите му. И попита:
-А ти какво умееш?
Той потръпна, но не падна духом.
-Погледни навън.
След миг в черната пустота блесна звезда. Тя беше толкова далече, че се виждаше като точка, но той знаеше, че това е най-красивата звезда в света, (след тази, която се беше облегнала на рамото му, разбира се). Светлината и беше силна и нежна, топла и ослепителна, бяла и цветна, както подобава на най-красивата звезда.
-Виж ти, звездичка! – каза тя. – Май преди я нямаше, но не съм сигурна ... А ти какво умееш?
Той не отговори.
-Къде ще живеем? - мислеше на глас тя. – В тази къщурка няма дори котлон... А ти абсолютно нищо ли не умееш?
-Ще се науча! – почти извика той – Обещавам! Само ми повярвай! И тя му повярва.
Той вече не пали звезди. Той се научи да прави много неща. Понякога, когато излиза на балкона, за миг му става тъжно и се бои да погледне към небето. Но звездите не са станали по-малко. Сега ги пали някой друг, доста добре при това.
Той казва, че е щастлив, и аз му вярвам. Сутрин, когато тя още спи, отива в кухнята и мълчаливо застава до печката. Тя не е включена, просто на нея горят две малки звезди, неговият подарък към нея. Едната е ярка, бяла, съскаща като електрожен, много гореща. Водата кипва за минута на нея. Другата е тиха и спокойна, като крушка, обвита в червен памук. На нея удобно се притопля вчерашното ядене от хладилника.
Той наистина е щастлив.