Русалка

Рибарите имат една история, която разправят, когато се напият истински, което става много рядко. Разказват за едно красиво момиче, което е било изнасилено една безлунна нощ и на сутринта се хвърлило от скалите. Разказват, че това момиче дебнело самотните лодки нощем, примамвало моряците при същите скали, където течението разбивало лодките им в острите зъбери. Разказват че имала зелена кожа и омагьосващ поглед... Пясък. Море. Слънцето е високо в небето и препича с палещите си лъчи стотиците летовници, лежащи един до друг на тясната плажна ивица. Носи се миризма на водорасли, на нагрята пластмаса, на пот и плажно масло. Мързеливото жужене на хората запълва следобедната тишина и служи за фон на леко отегчен българо-цигански тенор, който обявява на висок глас: "гевреешън, геврешън сусамишен, гевреешън, неостанееейшън, ГЕВРЕЕШЪН". Полунощ. Улиците на курортния градец Созопол са препълнени с хора. Кръчмите се пукат по шевовете. Чалгата, техното и летните хитове водят жестока борба помежду си, за да привлекат жадните за нощен живот. Иван е избрал големия текила бар на сала за поредните си алкохолни експерименти и в момента насърчава черния си дроб да преработи поредната порция текила и бира омешани с коктейла, който Марулата забрави. Иван чувства че има нужда да се налее. Защото ако не пие ще му стане тъпо, в това той не се съмнява ни най-малко. А не бива да му става тъпо. Защото е на море, за да се забавлява. И всички други пият и се забавляват. Като наблягат на пиенето. Среднощ. Спиртосаният мозък на Иван е изпратил слаби импулси до долните му крайници, които в крайна сметка са го отвели в Хоризонт, където в момента се поклаща мързеливо до някакви момичета. Компанията отдавна се е разпръснала в различни посоки - двойките (или "семейните" както ги наричаха още) към квартирите, алкохолиците към поредната кръчма, сдуханяците към дюнерите - за всички има място. Важното е да се забавляваш. А точно това сякаш не се получаваше. На Иван му се струваше отначало, че проблемът е в него, но скоро започна да подозира и останалите, че само имитират веселие пред него. Дори поредната бройка в дискотеката, с която се беше запознал на бара, не можеше да подобри настроението му. По-късно. Иван е пред Кънтрито, пие солидно количество облак, който прокарва с бира и с интерес гледа техноманиаците мотаещи се наоколо, омесващи се с хоризонтаджиите. Иван е пиян. Толкова алкохол обикновено го отвеждаше в квартирата, където провеждаше дълги тет-а-тет разговори с тоалетната чиния, но тази нощ не му се прибира. Остават само три часа до изгрева, ще ги убие някакси. През нощта морето до брега е спокойно. Няма вятър и водата изглежда като огромен портал към някаква вселена отдалечена на светлинни хилядолетия от земята. Замъгленият поглед на Иван от половин час се опитва да фокусира дървената лодка с гребла пред него. Неясна идея се оформя в главата му. Мрак. Плясък на гребла. Иван гребе, сам не знае накъде. Свежият нощен въздух прояснява мислите му, напънът над греблата стяга приятно мускулите му. Светлините на градеца в далечината са останали, а пред него са само звездите. Само звездите и… Светлина отпред. Сигурно е частна яхта пълна с богати сноби, мисли си Иван, но продължава да гребе напред. Сякаш долавя и някаква слаба музика в същата посока. От булото на нощта бавно изплува масивна конструкция. Това не е яхта. Прилича на огормен сал, на шлеп, но Иван може да се закълне, че подобен плавателен съд никога не е имало във водите на Черно море. Неземни светлини и музика, човешки фигури движещи се пред леко замъгления му поглед. Алкохолът, умората, необичайната гледка карат Иван да се чувства като в сън. Способностите му да мисли и да анализира са си отишли някъде между последния облак и качването в лодката. Останали са само сетивата, възприятията. Иван завързва лодката на края на плаващата платформа. Хора се движат около него, танцуват, говорят си, любят се, смеят се. Чудни светлини разсейват тъмнината наоколо и даряват живот на всеки цвят, игрят върху телата и дрехите и ги карат да сияят. Звучи неописуема музика, която те кара да танцуваш, сякаш те зарежда с енергия. Почти никой не обръща внимание на Иван. С прекрасни усмивки върху красиви лица те обикалят наоколо с елегантни движания. Облечени са с фантастични дрехи или често без никакви дрехи. Иван се чувства нереален. Чувства се част от тях, чувства изпепеляваща любов към забавляващите се на този странен сал. Мъж, облечен като римски легионер, му подава чаша блестяща течност, от която във вените му потича огън. Божествено красиво, чисто голо момиче го целува по устните, усмихва му се и отминава. Иван се захластва в гледката на мъж, облечен с тога, жена с тежка рокля и антична хубост и младо стройно момиче с тишъртка и джинси, които са сплели тела на земята между хората и си разменят ласки. Мъжът забелязва ококорения поглед на Иван и му махва приканящо с ръка да се присъедини към тях. Но феерията от цветове, звуци и докосвания отнася Иван някъде настрана. Минути или часове минават, той не би могъл да прецени. Никой не познава никого и всеки е част от всички. Няма мисли, задръжки, правила има само емоции, чувства, щастие. Изведнъж всички застиват неподвижни и се обръщат към някакво сияние идващо откъм открито море. Музиката спира, светлините изгасват. Синьо-зеленото сияние бързо се приближава и пред очите на Иван се появява нещо, което би могло да бъде колесница, лодка, делтаплан или и трите взети заедно. От него с весел смях се изсипват прекрасни създания, богоподобни мъже и жени със зелени, сини и червени тела окрасени единствено с корали и морски цветя. Иван знае вътре в себе си - това са русалките, морските обитатели. С радостен глъч земните и морските хора се омешват помежду си прегръщайки и целувайки се. И тогава от морската машина зазвучава нежна музика и слиза най-фантастичното същество, надхвърлящо всичко, което би могло да сътвори въображението на Иван. Кожата й е морско зелена, краката й - стройни и стегнати, слаб, почти момичешки ханш, невероятно тънка и крехка талия окрасена със семпъл наниз от корали, идеално оформени гърди, увенчани с две прелестно щръкнали светлозелени зърна, сияещи със своя собствена светлина, грациозен врат, съвършени черти, притежаващи изключителна живост и енергичност, тъмнозелени, страстни устни разтегнати в най-чаровната усмивка, която Иван би могъл да си представи и разкриващи бели и равни зъби, водопад от къдрави коси, които сякаш се извиват сами, като някакви чудни морски растения, зеленикаво сиви очи, чиито поглед го опиянява като сладко вино... Тя се приближи и каза: "Аз съм Изгрев". Тогава той се влюби. Обичаше я с очите си, с ушите си, със сърцето си. Двамата танцуваха под звуците на нежната музика и Иван намери устните й и я целуна сякаш безкрайно... Внезапно тя се отдръпна, засмя се звънливо затича се и скочи в морската вода, която я погълна без никакъв плясък. Иван се вцепени. Знаеше само, че трябва да я настигне. Замаян се отправи към лодката, а услужливи ръце го подкрепяха и му помагаха да я отвърже. Весели гласове му подвикваха напътствия и закачки на непознати езици, които той по някакъв начин разбираше. Иван загреба към кръглата месечина в търсене на Изгрев. Видя я, тя плуваше до лодката и си играеше във водата като палав делфин. "Ела, не се страхувай", извика го. Той скочи и двамата заплуваха заедно. Гмуркаха се и тя му показваше подводни чудеса, за които човешкия ум не подозира, а когато въздухът му свършваше, прелестните устни се допираха до неговите и му вдъхваха още, за да продължат разходката си в приказната подводна страна. Оставаха минути до изгрева на слънцето, когато те доплуваха до скалист бряг, напълно непознат за Иван. Високи, остри скали се издигаха зловещо над запенената вода. Излязоха от водата и се изкачиха на най-високата скала. Изгрев заговори : "Тук бе мястото на моята смърт". Иван я гледаше. Тя продължи: "Тук, на тези скали аз умрях, за да се родя отново такава, каквато съм сега. Беше по същото това време на деня, скочих и изгревът ми дари нов живот". Иван прошепна: "Искам да съм с теб за винаги. Готов съм да направя всичко." Тя попита "всичко ли?", а слънцето тъкмо изгряваше. Силен вятър надигаше огромни вълни, които се разбиваха в скалите разпръсквайки бяла пяна... Три дни по-късно намериха тялото на Иван на плажа. В същото това време, докато ранобуден местен жител хвърляше парче платно върху бездиханния му труп, Иван плуваше навътре в морето до Изгрев. "Обичам те" шепнеше той. "Обичам те, Бриз, любими мой" отговаряше тя. Рибарите имат една история, която разправят, когато се напият истински, което става много рядко. Разказват за едно красиво момиче, което е било изнасилено една безлунна нощ и на сутринта се хвърлило от скалите. Разказват, че това момиче дебнело самотните лодки нощем, примамвало моряците при същите скали, където течението разбивало лодките им в острите зъбери. Разказват, че една нощ това момиче се влюбило в пиян летовник и че двамата били събрани заедно за винаги от вятъра и от изгряващото слънце. Разправят че са ги виждали нощем да си играят сред вълните и да се любят на скалите. Но кой ти вярва на пияните рибари? Какви ли не неща разправят още... Например, че било имало някакъв огромен шлеп, където всяка нощ богоподобни хора танцували и се забавлявали чак до изгрев слънце под чудните звуци на прекрасна музика. Приказки, кой им вярва?

красив е. и най-оптимистичния ти:) напълно е лишен от тъмнина и ужасно много ми се иска да не е приказка! не е, не, е не е... и е много хубаво това "изгрев" и "бриз"...

... да използвам думите на Аврора... нали не е само приказка, нали... нали?

Добре младежо, добреее..., впечатлени сме. Ние бирата я практикуваме с водка, но ефекта с текилата е подобен навярно. Тоя Созопол и на нас ни завъртя главата, много скачане от скалите имаше, но къде ти такива преживявания като гореописаните. И сега седим в бащината къща, и едни тъмни облаци пълзят по небето и ни подтискат ли подтискат...

Ами да го кажем така - за някои е приказка, за други измислица, за Иван е било реалност :) и за мен е реалност. реалност която се намира на 8 часа път с влак, 5 изгрева и 10 текили с лимончетата.

: )

Ами, поздравления и от мен. Хареса ми. А и този Созопол... Е, това е. Бъди здрав.

Страхотен е! Почти като легенда, но повече мит, отколкото приказка....