Времето е спряло,защо ли?

Има ли време и що е то?Не е ли всичко сега и в момента?!Тогава защо използваме думи като минало,настояще и бъдеще?Думи,които са затвърдени в нашето съзнание без да сме ги осъзнали напълно и без да сме уверени в значението им..Хората ги приемат като даденост,но и се съмняват в тяхното значение..Отдавна те са забравили да мислят..Какво е нужно тогава?Повече увереност?Повече анализ?Какво?..Човекът в новото хилядолетие е прекалено объркан,прекалено раздвоен..За това ли трябва да спре времето?За да може да осмисли събитията,емоциите,да поразсъждава върху това какво иска от живота,какво иска да прави или да не прави,какво иска да създава или е пожелал да руши.. А може би всичко е застинало и събрано само в едно от сетивата?Кое ли?Може би зрението..Да можеш да погледнеш наоколо,за да разбереш външният и вътрешният свят.Ето дори самата аз използвам думи като "може би" и "ако"-няма е увереността. Да си представим един човек..Който е разбрал че иска да знае повече и повече не само за живота,но и за абсолютно всичко..Чете той,прочита всички познати и непознати книги..Обикаля света..Постига целта си..И ето че се спира в едно малко градче в чакане на автобуса,който ще го върне там откъдето е започнал всичко това...До него се приближава едно малко кученце,човекът на пейката го гледа..,а кученцето прави крачка,ето втора..Поглежда човекът сякаш се пита дали може да му има доверие,дали е достоен за вниманието му..Кученцето спира до човека,застава на крачка пред него,сяда на лапички като не го изпуска от очи..Кратък момент на опознаване и на наблюдение.Човекът си мисли-"дали да го повикам или не,дали ще ме захапе или не"?В крайна сметка къде се намира отговорът?Защо той,който беше прочел толкова много книги и предполагаше че знае всичко,се зачуди-как може да намира противоречие в самия себе си и то за толкова елементарно нещо?Знаеше ,че отговора няма да го намери в никоя книга,нали беше прочел всичко..Отново погледна кученцето и чак тогава разбра..Усмихна се ...А кученцето се чудеше на реакцията на човека..?..Какво правеше той? ....А човекът разбираше .Отговорът беше в него,в това което иска да разбере и да избере..Всичко е записано някъде дълбоко в сърцето му..Осъзна че харесва това куче,че иска да си поиграе с него,да му покаже своята любов,да го закриля..Беше се опасявал,че кучето е зло,не защото то изглеждаше такова,а защото дълго време беше приемал нещата като даденост.Всеки знае,че не трябва да закача бездомните кучета,защото са носители на болести,защото могат да те захапят и да ти доведат купчина неприятности..и особено когато се намираш на непознато и забравено място като това..Край на историята... Поуката ли?Ами...аз ли да я кажа?...Това е възможност да погеднеш по друг начин на нещата,да се обърнеш към собственото си АЗ,за да го питаш.. Това беше спирачката на моето време...ОПС крайно "време" е да натисна копчето и всичко да продължи... До следващият път......

Прощавай, това есе ли е? Стига ръси мозък, дай малко екшън ма какооо........

Bravus ,mladejoo.. Kak q karash....:>)