тича

Снощи, докато се разхождах в гората се наслаждавах на уханието носещо се от близките ожънати ниви. Стъмни се. Това ме накара да си спомня тинейджърските години, когато бродех със съученици из древните тракийски дебри и балкани. Мислите ми бавно се прехвърлиха в настоящето и току тъй се опитах да изпробвам ситно тичане с повдигане на коленете, като от старите физ зарядки. Май това беше наречено от Дон Жуан не походката на силата, а безопасно придвижване из тъмни местности за стари хора. Завладян от приятно скроената тренировка отначало почти не обърнах внимание на младежките възклицания идващи от близкото гористо възвишение на отоло трийсетина метра в ляво от мен. От дясно усещах ромона на рекичка. Звуците издаваха радост от допира със заобикалящия свят. Зарадвах се и аз. Реших да се направя на индианец и да надзърна в сумрака на половината луна - кои са младежите в моята гора. Едвам си чувах стъпките и заобикаляйки се доближих до предполагаемото място на купона. Спрях и се заслушах. След малко гласовете се чуха от непроменено разстояние и посока. Приближих се отново, пак същото. Отдалечих се от това място на два километра. Качих се на една висока върба до брега на едно блато, осеяно с висока трастика. Замрях... След петнадесетина минути се чу вик под мен на около десет метра. Последва и втори, пак младежки, но по-вдясно от първия. Взрях се в храсталаците и след пет минути видях отражението на мигащо око, движещо се от мястото на втория вик към първия. Не бях виждал светулка от пет години. Като измалях се спуснах безшумно, както бях дошъл и се запътих тичешком обратно описвайки голяма дъга около описаната местност. През цялото време ме съпътстваше веселата невидима банда на около 30-тина метра в шубраците. Ускорих темпото по почти невидимата просека, но виковете и подсвиркванията, както и неразбираемият диалог между тях се беше прикачил към мен като магнит за балон в който има желязна пластина. Не можех да се съмнявам в пъргавината си въпреки стотината ми килограма. Не се съмнявах и във възприятията си. Чувствах се великолепно. Излезнах от гората. Покачих се на един склон и се обърнах. Прозвучаха още няколко изсвирвания и всичко утихна.

е, и????

Извинявай това да не е село Тича?:-)

И аз не бях виждал светулки, горе-долу от толкова време. Мислех си, че съвсем са се затрили, но това лято видях и страшно се зарадвах. Прекрасно е да видиш нощем поляна, изпъстрена с мигащите светлинки на светулките.

... Я кажи‚ а киселото мляко‚ току що извадено изпод месалите – не е ли също така ПРЕКРАСНО? ... Ами ръжените снопове‚ от които‚ като си изтеглиш сламка‚ конфиденциално‚ не е ли също от категорията на непростимия прекраснитет? ... Ами когато си миеш зъбите – не е ли прекрасно как водата се стеле и бълбука по брадичката.... еххх! и всичките тези......... Облаци! Дъждовни! Греховни! Кахърни! О! Боже! Иска ми се отново да съм малък! Иска ми се отново дъждовните облаци да се спущат унило съдбовно‚ нищо да не е вярно и всичко да се е случило не‚ защото е нямало как по друг начин‚ а защото е трябвало да се случи точно така. Майната му на дъжда! С неговите корени.... Толкова ми се иска всичко от нещата‚ които са ми се случили‚ никога да не е било..

Халюцинация ще да е било това, братко. Спор да няма - сто кила се на върба некачват мене ако питаш. Квалифицирана помощ е добре да потърсиш. А за тичането - похвално, но ако се захванеш сериозно. Някой препоръчват вечер да се тича, други сутрин - всяко си има своите плюсове и минуси. Но вечер, запомни, неща много могат да те отклонят от задачатати, докато сутрин победи ли будилника работата ти е в кърпа вързана, а и волята се калява щеш нещеш. Дерзай

Ако знаеш само, колко близо си до мислите на един герой от света обагрен в жълто. п.с. не визирам лудоста

az puk oshte ne sum vijdala svetulki :(((((

Трябва ли да зная това? Колко близо съм до мислите на един герой, от света обагрен в жълто? Точно? Световете са направени не само от цветове? Има толкова неща... цветове и техните сенки... Миризми, звуци и безсмислени явления... Иска ми се да разкажа някому нещата, за които нямам спомени, нито забрава. Забравата е златна на цвят... даже по-жълта от злато. Струва ли нещо миризмата на пробуждането, дошло преди да го повикаш. .

Май наистина съм направил твърде мистичен разказа? От друга страна иммитирах някой и друг автор. Това се осланя на действителен случай, но преди аз да се покатеря, някой от бракониерите ме беше изпреварил и дигнал аларма. После май наистина ме направиха малко за смях и вместо аз да ги проследя, те го направиха. Обаче си харесвам професията. Чао и благодаря за вниманието.

разбра ли страннико, за що говоря ? И да не си, кахър недей си слага на душата :-)