Ейджи

Йошикава - ето част от епилога към една негова книга. Мисля, че не се нуждае от коментар. ' ...."Есента на живота ми е това. Още малко месеци остават от четиридесет и деветата моя година." Като сравнеше своя живот с изкачване на планина, имаше чувството, че вече гледа надолу към подножието след като е стигнал до самия връх. Върхът, вярват, е целта на самото изкачване. Но истинският смисъл - радостта от живота - не е горе, а в превратностите, които човек среща по пътя дотам. Той минава долини, отвесни скали, потоци, пропасти и хлъзгави места. Понякога, докато върви по някоя стръмнина, катерачът си мисли, че няма да може да продължи нататък и дори, че смъртта ще е по-добра от всичко друго. После обаче отново започва да се бори с трудностите пред себе си и когато най-сетне има време да се обърне и да погледне какво е извървял, разбира, че е изпитал истинската радост от живота по самия житейски път. Колко скучно би било човешкото съществуване, лишено от многобройните криволичения и трудности! Колко скоро човек би се уморил да живее, ако само ходеше спокойно по някоя равна пътека. В крайна сметка битието на всеки от нас е съставено от дълга поредица тежести и изпитания и насладата от живота идва не в кратките мигове на отдих....'

името на книгата и автора,моля!;-)

Авторът е Ейджи Йошикава, книгата е "Тайко". На славейков има и "Мусаши" от този автор, тя също си струва да бъде прочетена. :)

Знаеш ти какво да публикуваш!!!!

На мене ми дай от хлеба мекото и то живота лекото...

Го Рин Но Шо