Истината
9 отговора
3 прегледа
Истината
Прашният път се извиваше пред тях и се губеше зад гърбицата на баира, който се изпречи пред очите им. Жегата бе непоносима. Като че ли нарочно слънцето бе застанало точно над тях, неподвижно и мързеливо, изливайки върху им огнените си лъчи. Въздухът трепереше, птиците се бяха скрили, беше тихо, много тихо. Старецът спря, извади от джоба на панталона си измачкана и захабена кърпа, избърса потното си чело и погледна към единственото дърво, което самотно стърчеше край пътя.
- Хайде да починем малко, синко. Не ме слушат вече краката. Ела да седнем на сянка под дървото.
- Добре, дядо – продума момчето и двамата седнаха върху острата трева.Някъде далече в небето плахо надничаше малко бяло облаче.
- Искаш да ти кажа какво е истината? – старецът погледна момчето и постави ръка на коляното му. – Истината, синко, е неуловима като вятъра, могъща като планината и горда като орела. Не можеш да я хванеш с ръка, не можеш да си я занесеш вкъщи, не би могъл да я купиш с пари. Тя е една, но има хиляди, безброй лица. Понякога сама ти се показва, друг път умело се прикрива и ти трябва дълго, дълго да я търсиш. Трудно е да я намериш, синко, но още по-трудно е да я приемеш. Защото нейното лице не е красиво, а е чиста душата й, и трудно се живее с нея. Тя често носи мъка и страдание, но е лъжовен животът ти без нея.
- Но как да я позная, дядо? Как да съм сигурен, че съм я намерил, щом тя е толкова многолика?
- За да я познаеш, момчето ми, трябва да погледнеш дълбоко в себе си. Тя живее във всеки човек и всеки я носи в себе си, но не всеки я търси, а ако ли пък я намери, често й обръща гръб. Дрехата й не е нова, но зората се оглежда в очите й. Ти нали помниш как с теб ходехме за гъби в гората, когато беше тук миналата година?
- Да, помня, дядо. Много обичам да ходим двамата из гората.
- Нали си спомняш, когато намерихме онези, красивите? Бяха като нарисувани, с червени чашки и бели точици. Сякаш сами изникнаха изпод земята за да ни се покажат, да ни пленят с красотата си.
- Да, вярно. Но те бяха отровни.
- Точно така, синко. Отровни бяха, двойници, но бяха красиви…И истината, момчето ми, има двойници. И често двойниците са дори по-хубави на вид, по-привлекателни, и силата на тяхното изкушение е голяма. Както понякога красивите гъби - двойници натрапчиво показват отровната си красота за да привлекат вниманието ти и да те спечелят, така и много неистини и полуистини бродят наоколо и те молят да им се отдадеш. А истината е някъде съвсем наблизо. Сама, свенлива и незабележима. Чака търпеливо да я намериш, така както хубавата гъба чака под шумата и само истинският гъбар ще я намери….Хайде, синко, ставай да тръгваме, че още дълъг път ни чака, а тази жега може да ни изпрати страшна буря.
Старецът и момчето бавно поеха по прашния път. От време навреме момчето се навеждаше, вземаше камък от земята и го хвърляше с все сила далеч напред.
-
Не, Форинър,
НЕ!
Когато човек преживее нещо такова - ако ти си момченцето от разказа, например, - тогава това остава в него за цял живот! И такива неща човек /е, поне аз/ пази в себе си и за себе си завинаги! И ако ги разказва, той ги разказва със свои думи и така, както ги е изживял и усетил - простичко, без да преиграва!
Хубаво е сравнението ти с гъбите-двойници /това в литературата се кзваше не сравнение, ама не помня как!/, обаче, на мен ми звучи много фалшиво!
Изабщо - много измислена история! Банална!
Не ми се сърди! Казвам ти го не случайно!
Истината
Molim?
Spored men vsiako dete she se izsmee na pritcha kato tazi.
i nema dete koeto da vika
"Ami kak da ya razpoznaya, dedo, kato e tolkova mnogolika?"
I osven tova, vsiako dete she si pomisli "Starecut suvsem izkufe"
I osven tova, decata sa mnogo po blizo do istinata ot starcite i takiva prikazki sa im bezpolezni
tezi prikazki sa za starcite da se kefiat kolko sa umni
i osven tva istinata ne se bere kato gubi i ne e guba
abe pulno mente
KRETEN!