Одисеас Елитис

"Замяна на ориста" Чувствителни като глезени на девица Канарчетата си която търси Духа времето в гераните на двора Вечната му среща океан е Извадено от бръшляните От катеренето на прохладата Влиза в една жена И гали тя несресания вятър И бърза с него да се съблече Да не се случи сред мъха й Да минат пръстите на ориста Само погледът ляга в семенниците Любовта е вдигнала ръце високо По-горе от гърдите й Храна на толкоз блянове И точно там умират поклонниците й. "Пендара" Ето къде таз година дървото на лястовиците ухая От много приказки сред църквите Денят на прага спря - престилката му е с черници пълна Да няма нищо от нея се услаждаш На слънцето морето в стаите големи Ти виждаш там талазите с тавана да играят Там се спираш на възглавницата си и чуваш тез що плачат... Очи толкова големи как да не сберат Гъбите небесни - бързо всички ще отминат И косите върху скалите и вятърните мелници Да вият ще започнат и ще заплющят. И кораб, отда;еч що идва - влиза под покрив Мирише на зелен сапун и палуба измита Где да се скрие някой - по-добре е да извика Навсякъде да се сбере народ и живота да провеси Като дреха чиста на слънцето с две щипки.

ама че красота :)

Този е невероятен просто! Щях да умра с отворени очи, ако не го бях открил:)

разбирам защо :) ти си виновен‚ че и аз сега го откривам... обаче... представяш ли си колко ? много неща не сме и предполагали никога

едно бодливо... Слушай това: Будилниците на гълъбите сред безнадеждността ти Подскоците на хризантемите във възпитанието На мислите главата ти обзели За да не се обгърне със желание животът Насекомите земята да усетят И скелета небесен в зрението да се наслаждава От мълчанието в благородство кръстени соколите пак удрят Разпръснатия смисъл на старите ти малки светове.

бодливо от ... ревнуваш ли? и аз :) дали може да намеря някъде книга с повече? ех‚ здравко‚ как ме зарадва ти. а това е тъжно. и аз съм била там‚ знаеш...

също търся. Имаше на времето един познат - хвалеше ми се с някакво луксозно издание - сборник, ама не беше със заглавие дъбест. Значи - това, което имам , е преписвано на ръка и некви стари броеве на "Ах, Мария"...

аха аха. ще попотърся в библиотеката‚ понякога изненадващо и там се намират разни неща‚ представяш ли си? но рядко :)

мисля, че човекът е бил и нобелист, ако се не лъжа:) Успех в търсенето:)

Страхуват се да го превеждат - защото знаят твърде малко или твърде много. Ето един мой превод, не, преразказ :) Ако ви харесва, поискайте още. Лудият нар В тези бели дворове, дето духа южнякът свирейки в сводести стаи, кажете ми, това ли е лудият нар, който скача в светлина, пръскайки плодороден смях с упорство и шепот на вятър, кажете ми, това ли е лудият нар, който изтрептява с новородена шума утреннята отваряйки всичките багри високо с победна тръпка? Когато в полята, дето се будят голите момичета, жънат детелината с ръцете си руси и се връщат от края на сънищата си, кажете ми, това ли е лудият нар, дето неподозирано слага светлик в злачните им кошници, дето прелива от чуруликане имената им– кажете това ли е лудият нар, дето гони облаците на света? В деня, дето от завист се кипри с пъстри пера, опасва вековното слънце с хиляди призми ослепителни, кажете ми, това ли е лудият нар, дето грабва грива с хиляди камшици в бега си, никога тъжен и никога хленчещ – кажете, това ли е лудият нар, дето изкрещява новата изграваща надежда? Кажете ми, това ли е лудият нар, дето поздравява далечината, мятайки кърпа листа от хладен огън, море, бременно с хиляди кораби, с вълни, дето хиляди пъти потеглят и стигат непомирисани брегове – кажете ми, това ли е лудият нар дето скърца платната високо в прозрачния етер? Високо, високо със сладкия грозд, дето пламва и празнува непобедим, пълен с опасности, кажете ми, това ли е лудият нар, дето ломи със светлина насред света бурите на демона, дето открай докрай опъва минзухарената огърлица на деня, ситно извезана от посети песни – кажете ми, това ли е лудият нар, дето припряно разкопчава коприните на деня? В първоаприлски ризи и августовски щурци, кажете ми, този, дето играе, дето гневи се, дето съблазнява, мятайки от страх злия си черен мрак изливайки в скута на слънцето опияняващи птици, кажете ми, той, дето разтваря крилете в гръдта на нещата, в гръдта на дълбоките ни сънища, това лудият нар ли е?

Давай!

нали каза да кажем? даже вълшебната дума я знам: моля! :)

OK, OK:))) Не очаквах такъв интерес! Това тук го направих набързо и си личи! Утре ще се пробвам с едно от любимите ми, то може да е превеждано вече.

добре‚ благодаря предварително :) набързо набързо‚ ама си го бива‚ страшно много даже :) ама че си :)

вече е "утре":)

точно дойдох и аз да кажа това! вече отдааааааааааавна е утре! :)))

Ето и още! Пак е набързо, така че не бъдете прекалено строги, нали? И да не го публикувате:))) Да ви е сладко! марина от скалите Имаш вкус на буря по устните – Къде обикаляш Цял ден твърдия блян на скалата и на морето Орлоносен вятър оголи хълмовете Оголи желанието до костта И зениците на очите ти взеха жезъла на Химера, Набраздявайки с пяна спомена! Къде е познатия склон на малкия септември В червената пръст, дето играеше гледайки надолу Дълбоките лехи на другите момичета Ъглите, където приятелките ти оставяха наръчи джоджен Къде обикаляш Цяла нощ твърдия блян на скалата и на морето Казвах ти да броиш в съблечената вода светлите и дни По гръб да се радваш на зората на нещата Или пък да бродиш по жълти полета С детелина светлина на гърдите героиня на стих Имаш вкус на буря по устните И рокля червена като кръвта Дълбоко в лятното злато И мириса на зюмбюлите – Къде обикаляш Слизайки към морските заливи с камъчета Там имаше студени солени водорасли Но по-дълбоко едно човешко чувство кървеше И отваряше с изненада ръце, казвайки името му Издигайки се леко до прозрачността на дълбините Където сияеше твоята морска звезда Чуй, словото е мъдростта на сетните дни И времето ваятел безумен на хората И слънцето стои над него звяр на надежда И ти стискаш по-близо една любов С горчив вкус на буря по устните. Не може да си мислиш синя до костта за друго лято За да обърнат течение реките И да те върнат обратно при майка ти За да целунеш други череши Или за да идеш на кон при северняка Опряна в скалите без вчера и утре, В опасностите на скалите сресана от бурята Ще се сбогуваш с тайната си

да не мислиш, че само ние ще го четем?:) Страхотно е - благодаря от сърце!

това ли беше любимото ти? нямаш ли и други любими? хайде‚ моля те‚ моля те :))))))) благодаря‚ също така‚ даже повече отколкото... е‚ хайде пак‚ а?

Без превземки и честолюбие ще направя още едно, но е доста голямо и ще го пратя само по e-mail на който поиска. Между другото, интересно ми е да разбера дали е превеждано на български, казва се Монограм/а/. До скоро