Йоан

Имало един човек, пратен от Бога, с име Йоан.... "В началото беше Словото..." Как мислите вие, какво е искал да каже с това старият Йоан? Той, лисицата, бил проповедник, а вие знаете как е с проповедниците - винаги имат наум нещо голямо... Било... Истината, (а тя е тежка) и старият Йоан бързал да я обяви. И в бързината си казал твърде много. "В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше в Словото"...Не можел да разбере, че е достигнал до самия край на Истината - и продължил... И наложил върху вечната Истина своята идея ....

какво ще кажеш за една такава интерпретация: слово=информация=енергийни полета=абстрактност + обектност всичко е ясно нали? за разлика от "светото писание", където инфото е доста завоалирано и непонятно, не и преди доста години изследвания и адекватно въображение

слово = сила = енергия = творение информация = дрънканици енергийни полета = абстрактност - обектност! какво мислиш за моето тълкувание във вид на уравнения? :)))))))))))))) Венеция, това го бях пуснал и в друг клуб, но ще го напиша тук, може би такова е било сътворението... НИЩО. Нищото е сиво на цвят, има метален, леко кисел вкус, без мирис, безшумно и безчувствено, меко и податливо. То не е съставено от НИЩО и не е покрито с НИЩО. Отвъд него пак има само НИЩО. Не се подчинява на никакви закони и никакви закони не важат вътре в него и около него. Няма нещо, което да го задържа във формата му на НИЩО. И ето появява се МИСЪЛ. Мисълта е жълта, изкряща, шумна, сладникава, гореща, весела, остра. МИСЪЛТА има своя същност и същността й е самоосъзнаване. МИСЪЛТА създава свои закони и ги мени както й хрумва. Създава време, премахва го. Създава пространство. Расте, намалява, пак расте и пак намалява. Става на съвсем малка мисловна точка и след това се излюпва с безшумен, безкрайно силен звук. Запълва НИЩОТО и нищото отвъд, а и онова след него. Играе си. Самоопределя се. Любопитства. Създава. Отново създава време. Времето започва своя бяг. Мисълта създава материя. Създава й закони. Материята започва да се променя според законите си. Мисълта отново променя законите. Мисълта е доволна. Мисълта бездейства. Мисълта се разпръсква на малки мислички. Те са червени, горчиви, весели, игриви. Носят се бързо, бавно из пространството и времето. Някои си играят едни с други. Втори създават дребни закончета. Трети пречат на вторите и си играят с първите. Четвърти… Материята продължава да се променя. Появява се ЖИВОТ. ЖИВОТЪТ е бавен, солен, зелен, твърд, на бучки. Една тъмночервена мисъл игриво бръмчи около една бучка ЖИВОТ. Създава й нейни закончета, обикаля край нея. Радва се и тъгува. Побутва бучката. Разцепва се на безброй частички и всяка една частичка се слива с кристалче живот от бучката или с прашинка от пространството около нея. Остават още много частички, които летят около бучката и бръмчат доволно. Времето продължава да тече. Кристалчета живот изчезват и на тяхно място от бучката изникват нови. Частичките червена мисъл ту влизат ту излизат от кристалчетата. Играят си с другите частички. Ново кристалче живот. С него се слива частичка мисъл. Частичката се самоосъзнава…

изследване: f(x) = хареса ми lim -> лудост хареса ми -> асоциация -> спомен -> една книга -> една нощ -> много грим и капки за очи ... по дяволите, кафето е свършило С други думи готино е, стискам ти ръка, че си успял, започвайки от Нищото!!! В крайна сметка на мен ми трябва поне един голям взрив, за да си развия биохимичната теория ;))) И все пак, май във всички случаи имаме нужда от отправна точка, от Мисъл, вече фактична. И се чудя ... откъде в това безгранично, неопределено и лишено от всякакви интервенции с чужди тела Нищо изведнъж се появява една Мисъл. Но ти казваш - мисълта е, която твори свят, и закони, и ... И вероятно тогава Тя е , която е измислила това Нищо, за да се роди от него, а следователно Мисълта е преди Нищото и Нищото е сътворено, т.е. то не ечак толкова никакво. :)) Какво мислиш за това ? И откъде се взе проклетата, отправната Мисъл? Всичко това ми напомни за една от най-любимите ми книги - "Приказка без край" на Михаел Енде. Чел ли си я? Мисля, че ще ти хареса. И така, тя за нещастие се оказа наблизо. По-нататък знаеш - за люлеещия се стол, пепелника, бутилката абсент, гримът, кафето, капките за очи и фуксинената коса...общо взето един кръговрат на свят, толкова реално звучащ, толкова естествен, че става трудно дори да си представиш, че е възможно някога да го е нямало, да е бил сътворен, нов, интересен.... и се чудиш кой идиот е прецакал нещата и го е направил такъв непоносимо неоценим.

(лудост)' = прозрение :))))))) Ами има го горе това, за което питаш :)))) Нищото няма закони, няма правила, не може да се анализира логически, защото логиката не важи за него. Мисълта може и не може да съществува като двете алтернативи са равносилни. И ето я :))))) Появява се. Сама за себе си. Творяща се. Нали все още закони няма.... Сама си прави закони и вече е обвързана с тях, защото ги е създала ненарушими (като някакъв Франкенщан, от когото не може да се избяга). От отчаяние се разпада :)))))))) А дали са ненарушими наистина? { lim лудост = истина разум -> 0 } :))))))))))))))))

Разбирам. Значи все пак в началото е било не Словото, а беззаконието - така ли - една безкрайна, нито четна, нито нечетна, непериодична, нито растяща, нито намаляваща функция. Представи си графиката. И в дадена точка се появява Мисъл. (мисъл)' = реалност !!!!!!!!GENERAL PROTECTION FAULT!!!!! ДС: ние (искаме да) сме различни ;)) x1 = 0 x2 = |0| извод: няма решение, не мога да начертая тази функция, огледай се и я виж, чуй, прочети, усети. Колкото до законите на мисълта - логично е да се мисли :)), че след като мисълта се разпадне, те също се разпадат и ги няма, сякаш никога не са били. Представи си обаче - в друга точка на беззаконието се появява нещо друго - не мисъл. То не твори закони, а твори там кавото си реши, или може би не твори, а руши - как се руши нищо??? Все едно. Гледай: (горе споменатото)' = друга реалност (нещо друго - трета точка)' = ~ ~ ~ (a)' = .. (b)' = ... ...... (n)' = ....... !!!!!!!!!!!RUNTIME ERROR!!!!!!!!!