ИСТОРИЙКА
4 отговора
1 прегледа
ИСТОРИЙКА
Понеже живея близо до летището решавам да отида да си купя вестници оттам. Рано е, още почти тъмно. Придружава ме кучето ми, но забелязвам, че то изостава и от време на време присяда на задните си лапи, като че ли не го държат вече. Подозирам, че се преструва, че има ревматизъм, както напоследък все по-често прави, за да му спестя безсмислени обиколки.
Влизам в чакалнята и започвам да чета пресата. Един брадясал старец сяда до мен и ми казва:
- Имам проблем. Баща ми е умрял на 22 години, а аз съм сега на 85. Когато го срещна в отвъдния свят ще бъда притеснен да застана до него, като е толкова по-млад от мен!
Не знам какво да му отговоря.
Старецът отново ме заговаря:
- След малко ще се кача на самолета.
Тъкмо да му отговоря "и аз", се въздържам навреме и казвам:
- Аз съм тук само, за да потърся информация!...
- За отвъдния свят ли? - пита ме той.
Изгубвам търпение и му напомням, че това е летище - само летище.
Старецът ме поглежда състрадателно и започва да се смее....
ИСТОРИЙКА ...
... когато на следващата сутрин отново си купих вестник, на първата му страница с голям черен шрифт се съобщаваше за нещастието, сполетяло вчерашния полет...
Даже останките на самолета не бяха намерени.
И до сега си спомням смеха на стареца и лукавото пламъче в очите му...
Кой ли бе....И какво ли всъщност се опитваше да ми каже?
:)
:)
Като оня виц, дето един знаел, че Смъртта го търси за да го вземе със себе си. И за да не може да го познае Смъртта, човекът си ходел дегизиран - с брада, мустаци, очила...
Седял си една вечер в един бар и Смъртта влязла. Оглеждала се тя, оглеждала и накрая си рекла:
- Ще почакам още малко и ако човекът не дойде, ще взема оня очилатия, с мустаците.
Такива ми ти работи...