Стария тромбон

Радвам се, че историята с раковината ви хареса, и поне за миг и вие се докоснахте до далечния и странен свят на русалите. Сърби ме езика да ви разкажа и една друга случка, която е много по близка и като време, и като място, но пак е доста странна. Предварително се извинявам за несъвършенствата в изказа. Тази история ми се случи наскоро. Бяхме канени с приятелката ми Теди на рожден ден на един общ приятел. Той е музикант в една рокбанда, и умее да свири на най-различни инструменти. С Теди решихме да му купим някакъв базикчийски подарък, за да стане весело. Трябваше обаче да е свързан някакси със Жоро (така се казва той), и разбира се да му хареса. С тази идея тръгнахме двете с Теди няколко дни преди купона да обикаляме антикварните магазинчета и разни сергии. Минахме през пазарчето на ул.Париж и видяхме интересни неща- старинни цигулки, грамофони, ордени за храброст, дори една латерна, която свирела сама до скоро... Цените обаче бяха много високи, и затова не купихме нищо. В събота се вдигнахме с приятелката ми и отидохме на бит-пазара в Малашевци. Не знам дали сте го посещавали, но там е голяма цигания. Пълно е със окъсани прошляци, които се опитват да продадат най-различни ненужни боклуци, извадени незнайно от къде. Та един такъв мургав чичка продаваше стар тромбон. Това е духов меден инструмент- навита на спирала тръба, която в края си завършва с доста широка фуния, има и смешни кръгли клавиши на другия край. Тромбонът вероятно е изглеждал доста добре преди 40-50 години, но сега беше съвсем очукан и захабен, повърхността му бе матова и надраскана. Циганинът му искаше 150 лева, което си беше чист грабеж. Започнахме да се пазарим с него, накарахме го да посвири, но той не бе музикант и бързо се убеди, че тромбонът не може да произведе приличен звук. Разказа ни, че бил на баща му, който свирел в оркестъра на Малашевските гробищата, но това било преди доста време. Бащата починал, а циганинът имал много деца и не можел да ги изхрани, та затова разпродавал нещата му. Тромбонът вероятно помнеше много сватби и погребения, празници и търкали. За половин час успяхме да смъкнем цената му до 50 лева, и когато циганинът вече бе непреклонен му стиснахме ръката, платихме и си взехме подаръка. Прибрахме се уморени, но доволни, похапнахме и се захванахме със почистването на новата придобивка. Първо го изтрихме със препарат за чинии, после със чист спирт, трихме го със телена ръкавица докато блесне медната му повърхонст и почистим всички гънки и вдлъбнатини. Спиртът бързо свърши и продължихме почистването със водка. Особено весело беше когато сипахме 200 грама водка вътре в тръбата, за дезинфекция, и след това продължително я издухахме. Тромбонът издаваше странни гъргорещи звуци, но явно процедурата със водката му хареса. Повторихме я отново, като остатъка от водката си разделихме с Теди за да дезинфектираме гърлата си.... Ставаше ни все по-весело, опитвахме се да изсвирим някоя позната мелодия, но все не се получаваше... По някое време си помислих “Става късно”. - Става късно- казахме с приятелката ми в един глас “...вече притъмнява, май е време да си тръгвам”-рекох си- “дали не е време да си тръгва?”- се прокрадна в съзнанието ми и пак се разсмяхме със Теди. - Вече притъмнява, ще взема да си тръгвам- произнесох аз на глас - Довиждане до утре! – казахме пак едновременно двете и се прeгърнахме... Тогава тия съвпадения не ми се видяха странни, понеже ние с Теди сме приятелки отдавна и мислим почти еднакво, често говорим или вършим разни работи, които са неразбираеми за околните, но ние се разбираме отлично- почти без думи.... следва продължението

.................... На другия ден се чухме с Теди по телефона и се разбрахме да се видим към 19.00 часа на Попа и от там да ходим заедно на купона. Към шест си облякох червената блузка с голия пъп и късата черна пола, гримирах се на две на три и тръгнах. Теди изглеждаше много смешно с големия тромбон на Попа, качена на високите си токчета, та я избазиках и започнахме да се смеем толкова силно, че околните започнаха да ни заглеждат. Както и да е, класирахме се за рожденния ден към седем и половина. Купона бе започнал вече, виждаха се и познати физиономии на наши приятели или на музиканти от разни банди, имаше и доста непознати момичета и момчета. Жоро приемаше поздравления, хвърчеше насам-натам. Ние го изненадахме със страхотния си подарък, той веднага се опита да изсвири нещо, но естествено нищо не се получи и падна голям смях. Посетителите започнаха да си подават тромбона от ръка на ръка, да го разглеждат или да се опитват да посвирят на него с променлив успех. Идваха и нови хора, поднасяха нови подаръци, и постепенно тромбонът бе изоставен във един ъгъл. Междувременно ние с Теди си сипахме по една водка със доматен сок, взехме си по един микроскопичен сандвич и тръгнахме да си лафим между хората. Скоро настана ужасна какафония. Десетки гласове се преплитаха и бе трудно човек да чуе собствените си мисли, та какво остава за събеседника си. “Леле каква кифла! За къде ли се е стъкнала така?”, “Ето го Ерол от Уйкеда! Отивам да се запозная с него...” , “Дали ще ми обърне внимание Жоро? Гледай го как се сваля с оная новата..” , “Пиенето май взе да свършва, след малко ще си налея пълна чаша докато все още има...” В един момент се втрещих. Ама това не бяха нормални реплики от шумотевицата наоколо? Още по-малко бяха собствените ми мисли! Най-различни думи продължаваха да ме засипват едновременно, без да се изчакват и много от тях не бяха съвсем прилични или цензурни. Сигурна съм, че хората около мен не биха ги произнесли в тази компания и настроение. Това бяха техните мисли! Тази идея ме осени и аз се заслушах в многогласния им хор. “.... от кога се каня да я сваля тая русичката, но все е заета, я да видим с кого е дошла тази вечер?” ; “Ох, не трябваше да си вземам от шоколада, сигурно е поне 500 калории, и после ще ми излезе през носа. Какво ме гледа онзи с очилцата? Като че не е виждал хубаво момиче от месец...” ; “Жоро е стрхотен! Виж как му отива новото яке, дето му го подарих. Само да не се натряска тая вечер, че после няма да може да ме чука ” – тая последната мисъл вероятно бе на Нети, приятелката на Жоро – “...дали да приема? 300 марки за бас-китара са малко множко, но неговата е страхотна, а и му донесе толкова слава...” и десетки други най-различни мисли се бореха да вземт връх във главата ми, та в един момент си помислих че тя просто ще експлоадира! Напъхах се в банята, но там положението бе същото. Прекрасно чувах какво си мислят и най-отдалечените хора от компанията. На някой друг може би щеше да му е интересно да подслуша и разбере най-съкровените тайни на приятелите и познатите си, но не и на мен. Главата ме заболя, започна да бучи и вече не бях сигурна дали съм аз или сме цяло стадо луди. Обадих се на Теди, извиних се на Жоро и си тръгнах. Когато излязох пред кооперацията гласовете в главата ми започнаха да утихват. Отдалечих са на стотина метра и вече изобщо не ги чувах. Отдъхнах си успокоена и намалих крачка. Какво ли беше всичко това? И друг път съм ходила в Жоро, и друг път съм пила 100-150 грама водка, но такова нещо не ми се беше случвало... Дали пък не беше свъзано със стария тромбон? Тази мисъл ми светна като лампичка в главата и си спомних предната вечер, когато с Теди мислехме еднакви работи и само се хилехме на глас... Дали тази стара медна фуния не концентрираше по особен начин мисловните алфа, бета, гама вълни? Възможно ли бе в съчетание с алкохола тя да отключваше (в някои хора, убедена съм че не всички тогава чуваха чуждите мисли) тази способност за телепатично възприятие? Тези и много други въпроси си зададох докато се разхождах на път към дома.... А вие какво мислите за телепатията? Съществува ли тя според вас? Чували ли сте и вие чуждите мисли? 1001

Ne iskam nikoga da gi chuvam. Basi koshmara. Dzver1

тук става нещо не мислиш ли? :)

вчера‚ като го прочетох‚ ужасно се притесних. казах на в.‚ че нещо става... но той каза‚ че може да е съвпадък. всеки път‚ когато погледна към пирона на стената‚ се притеснявам още повече. дали да не попитам? а?

този път не ви ли хареса историята ми, момичета? Какво да направя, като ми се случват все такива странни неща, но не мога да разказвам хубаво- с шарени картинки, определения и т.н. хайде разкажете и вие някой ваш спомен ;)) 1001

Цялата тази история малко напомня един роман на Стивън Кинг "Проклятието", само че тука нещата са малко по-невинни и не стават лоши неща. Как да кажа - от чисто литературната ми гледна точка - можеше и да го няма Ерол в историята, освен ако не е истинска, но дори и да е, в преразказа според мен не бива да се казват истински имена... Иначе историята си я бива - не знам НеОНел какво има предвид, но ми беше интересно...

адски тъпа постъпка. много! отвратително е.

имам предвид следното: не‚ няма да ти кажа точно сега какво имам предвид. но ще ти кажа‚ здр.‚ скоро. обещавам!

това ли е, което си мисля?

Аз знам кой ходи на пазара Малашевци - но във всеки случай - това не си ти! Не съм чел историята в оригинал, но ми е ясно какво става. Жалко за теб!

!

абе не се ядосвай. няма за какво. и без това е употребено само като подправка. иначе същността на историята си е негова. не съм я измислила аз. но ми подейства потискащо‚ като всяко неизвестно нещо. като блато‚ в което потъваш и не знаеш къде му е дъното. за малко си помислих‚ че някой наистина ми чете мислите. и оня сън‚ за раковината... абе майната му.

Всякакви хора има из нета - спомням си за един, който предупреждаваше в запознанствата - да внимаваме - явно има защо....

е‚ здр. :)))))))))))) не можех да кажа за майната на някоя дама‚ нали? :)))))))))))

аз бих могъл, за теб - хм...не знам!

Какво е трябвало? Май само аз не разбрах, но не ми харесва загадъчното подмятане зад гърба ми. А израза "майната му" нека се върне към автора му ); От скоро съм тук, и нещо не разбирам порядките ви. И двете истории са си мои, в основата им стоят действителни случаи, мога да се подпиша под тях, и не бих ги разделила с никой друг. Знам и още хиляда любопитни или странни истории, те просто витаят около мен, но ако се сблъскам с недоброжелателността или завистта на някои хора тук, ще ги разкажа някъде другаде. 1001

и понеже не съм сигурна вече дали трябваше да я започвам тая работа, иска ми се да кажа: "НеО, стисни малко зъби, нека чуем и другите 999 истории, а? Пък после ще разсъждаваме. Две истории понякога са достатъчни, но не и в случай като този. Нека чуем още, нека, а?" и още нещо: "1001, която и да си ти - вълшебница или демон, хайде, разказвай, става интересно. В мое лице ще намериш най-захласнатият си слушател. А някога може и да разбереш, ако вече не знаеш де." лек ден и на двете ви

Ако имате нещо да кажете, защото не го направите ясно и открито, а подхвърляте недомлъвки?

"Старият тромбон" ми изсвири една хубава мелодия, написана с чувство. Мерси 1001 Смайли ( това двама ли сте - комбина в случая ? )