Алекс

12 отговора 3 прегледа
#1

Алекс

Събуди го натрапчивата мисъл, че полудява. Алекс отвори широко очи в тъмнината, размърда се в леглото и се изсмя. Получи се нервен кикот, нещо средно между вой на койот и песента на банциг. Спря тъй внезапно, както и бе започнал. Точно като луд. Стана, погледна часовника, беше само 4 сутринта, изпика се, отиде в кухнята, извади бира от хладилника и както си беше по боксерки започна да се разхожда – от кухнята до стаята си и обратно. Беше оставил вратите отворени. Ходеше, пиеше бира и мислеше. Мамка му! От няколко дни имаше усещането, че полудява. Това усещане все по-често го навестяваше, сега взе, че го събуди посред нощ. Той, естествено, не знаеше как се чувства човек, когато полудява, но бе сигурен, че ще да е точно така, както той се чувстваше в момента. Въпреки, че му беше трудно да определи как се чувства. Е, добре. Трябваше да направи нещо. Може би все още можеше да се направи нещо. Щом усеща, че полудява, значи все още не е изкрейзил напълно. Бе сигурен, че лудите не знаят, че са луди и въобще не мислят за това. Той се притеснява от състоянието си, значи не е луд. Или поне все още не. Да, ама кой нормален ще крачи гол по нощите с бира в ръка и ще се чуди луд ли е, не е ли? Отпи от бутилката, взе дистанционното и пусна телевизора. Започна да превърта каналите – хокей, новини, порно, новини, порно, сапунен сериал, порно…Той обичаше порно, мразеше хокея, затова реши да гледа хокей. Гледаше тъпо и се стараеше да мисли, поне доколкото беше възможно да мисли един полудяващ. Реши, че все още не знае какво става с него, не знае и какво може да направи, но при всички случаи трябва да е нащрек за да не проличи лудостта му пред другите. Не бива да се издава. Всъщност, може би той наистина не беше луд, защо трябваше да им дава възможност да си го помислят дори? Бирата бе прекалено газирана, Алекс се оригна и се захили. Мамка му и хокей. Загаси телевизора и отново се впусна в дългите си разходки. Бе забелязал, че ходенето го успокоява. Помагаше му да събере мислите си. Често си мислеше, че трябва да си вземе отнякъде коте. Сега ако имаше коте, щеше да го вземе и да го носи в ръце, докато ходи. Щеше да го гали, по ушите, по опашката, по гърба. Знаеше, че накрая щеше да го захвърли в някой ъгъл. Особено, ако котето усети лудостта му. Мразеше, ако някой се усъмни в здравия му разум. А котките бяха много интуитивни. Чувстваше го. Чувстваше още, че пак иска да се изхили, но се сдържа с усилие на волята си. Усещаше, че не е хубаво това, да си се хили сам. Като луд. Помъчи се да мисли за нещо друго. Все пак имаше за какво да мисли – за работата си, за отпуската, която наближаваше, за…майната му, за всичко друго, само не и за това. Може ли да мислиш непрекъснато дали полудяваш или не?? Ами и да не си луд, ще полудееш. Ммм. Това му хареса. Умно, някакси, излезе. Има логика в мисълта му, значи не е луд! Да, но неминуемо ще полудее, защото не можеше да мисли за нищо друго. Мамка му. Алекс изрита нощното шкафче, като се постара ритникът да е достатъчно силен, но все пак да не се удари. Мислеше, мислеше още!!! Не е луд! Беше и много доволен от себе си, защото всъщност му се бе приискало да се изхили, но той се сдържа и вместо това изрита шкафчето – имаше воля. Това бе добър знак… Алекс остави празната бутилка на масата в кухнята, върна се в стаята си и се просна на леглото. Мисълта му го грабна и го върна далеч назад, когато беше момче. Тогава живееха в малко градче, а къщата им бе точно до железопътната линия. Бе ужасно, когато минаваше влак. Цялата къща трепереше, думите увисваха във въздуха. Обичаха с по-малкия си брат да се надвикват с грохота на влака. Но най-много обичаше да прекарва с часове седнал на насипа срещу линията. Обичаше да чака влака. Така и никога не научи разписанието му. Нарочно. Искаше да чака. Мислеше си за хората, които пътуваха. Някои отиваха по работа или на екскурзия, други се връщаха. Пак оттам. Всъщност, винаги се плашеше, когато с пронизителното си изсвирване най-накрая влакът го откъсваше от мислите му и профучаваше покрай него. Ставаше бързо и бягаше.… И сега го стресна пронизителен звън и той подскочи. Беше будилникът. Бе станало 6 часа. Алекс стана. Искаше да го счупи, да го хвърли през прозореца. Вместо това остана прав и го гледаше унесено. Даже не го спря, изчака го да свърши, после започна бързо да се облича. През цялото време си повтаряше наум, че трябва да внимава през деня, да не се издаде пред никого. Никой не биваше да надникне в душата му, да разбере мъчителните въпроси, които я терзаеха. В края на краищата, сигурно това бяха просто глупости. Не можеше да е луд! Господи! Пък после ще помисли… Затръшна вратата след себе си и стъпките му отекнаха в тишината. Заглуши ги странен, страшен кикот…
Отговор
в отговор на looser #2

Алекс

I tuk shte ti ti kaza otnovo che mi dopada... :)
Отговор
в отговор на Val #3

Алекс

blagodarja!
Отговор
в отговор на looser #4

Алекс

Pleasure-to beshe mine:))))))
Отговор
в отговор на looser #5

Izvinyavai, che

go prochetoh i ne byah osobeno vqzhiten. Chetyaiki imah chuvststvoto, che sqm go gledal i chel pone sto pqti.
Отговор
в отговор на schmooser #6

Izvinyavai, che

izvinen si. wse pak ne bi trjabvalo da chetesh do kraja
Отговор
в отговор на looser #7

looser

Боже Господи!!!! Кой по дяволите си ти?????
Отговор
в отговор на Алекс #9

здравей,

аз съм looser, приятно ми е; виж сега, седем пъти прочетох постинга ти и по седем различни начина го изтълкувах...така и не разбрах псуваш ли ме или напротив, но и в двата случая се радвам, че се обади, Алекс
Отговор
в отговор на Deny #10

:)))

благодаря!
Отговор
в отговор на looser #11

здравей,

Аз съм Александър, подписвам се обикновено "Алекс". В клубовете участвам с псевдоним. Ти описа едно състояние, което важи в такава сила за мен, че просто ме шокира. Съвпадението и на имената наистина ме потресе. Нито те псувам нито напротив. Приеми, че аз съм просто един друг лузър, който се бори да стане нещо повече. Чао.
Отговор
в отговор на Алекс #12

здравей,

Наистина много интересно, Алекс! Виж, "моят" Алекс изобщо не е луд, много е готин, даже, и успява в живота! Сигурен съм, че щом приликите са толкова много, успехът ще споходи и теб! Кавото и да разбираш под успех...
Отговор
в отговор на Алекс #13

здравей,

Наистина много интересно, Алекс! Виж, "моят" Алекс изобщо не е луд, много е готин, даже, и успява в живота! Сигурен съм, че щом приликите са толкова много, успехът ще споходи и теб! Каквото и да разбираш под успех...
Отговор

Списъкът не се зареди. Опитайте отново.

Зареждане…

Няма клуб с това име