stihche

Светете, тихи небеса, гори ти, утринно светило - във всяка капчица роса да блесне вашто лице мило! И ти, светилник на светото, на разума, и ти гори и всяка съвест озари, открий и пътя към доброто!

Аз раждам деня от очите си жадуващи светлина, аз всяка сутрин сътворявам Слънцето с две ръце намразили мрака...

Чета, Очи притварям и ме обгръща светлината... Смехът, доброто, вашите усмивки, врязали се в спомена, отпъждат мрака, сенките... Приятели, обичам ви...

Отрекох се. Мразя ги всичките. Какъв е смисълът от човека? Избягах. Зарових ги. Разбих две стъкла на парчета и легнах отгоре им. Нека!

ehei ne taka ne go pravi

ti ne si alisa ti si stranata na chudesata :o) pozdravi

Посвещавам го на един приятел: З. Давя се в чаша чешмяна вода. И други се давят... ааааааа! Чакай! Не е това! Фал-старт: * * * . . . . На З. Мисля. Искам да се сетя за нещо свято, да коленича и да се покръстя. Ще се съблека, ще се измия с надеждата да се пречистя. После ще пия само вода. Обещавам си! За нищо свято не мога да се сетя.

Нощта е шепа светулки в ръка на дете:))) Благодаря Дени!