Време

Време Срещата със смъртта е само едно разминаване казано е било още в древността... Когато тя дойде - теб няма да те има докато ти си тук - далеч е тя... Когато се научиш да укротяваш Времето, когато престанеш да се страхуваш Тогава мечтите могат да бъдат превърнати в реалност... Тогава са излишни молбите - о, Време, спри... Какво значи не искаме да умираме? Кой ни пита, Създателят отредил е друго: Една забавна игра, в която човекът е заложник на Времето и Пространството... Когато приемеш правилата и започнеш да я играеш по законите на красотата, която изпълва всичко, когато най-вече станеш истински Майстор и играеш с усмивка... Тогава... Тогава небесата се отварят, за да прозвучи музиката на сферите, за да прозвучи мелодичният смях на божествата на нимфите на забравената вечност... Не спирай Време... Потопени в твоето четвърто измерение ние сме деца на Дъгата... Не искам безсмъртие - искам само да играя играта по-дълго... За да пребъда в своя най-омаен сън за да обичам за да се смея... За да остана човек до последната си земна усмивка на занесен, запленен играч... Време, не спирай...

Na li ne nosish chasovnik... Tajno, no vremenno... :-)))))))

и ша ти намала поведението :) само да смееш да не додеш!

Само ми обясни къде е тся Монпарнас - ама много те моля! Ще дойда - ако трябва ще допълзя! И колко хора ще дойдат?

Миличка слава Богу се посъвзех от шоковете... Дори прописах... Как си ти? :))))

Chakam Emo v 13h, ako iskash mini.

Може, ама нали вие все пак искате да се видите, имате си лафа - но предложението е примамливо... да не се изненадаш, ако цъфна! чао, поздрави го от мен :))))

Вал, недей, моля те!!!!!!!!!

Валише.... девушками, настоящими, они никогда не встречаются със смърттоююююююю... ПОнимайш???????????????????

Тебе писала, дорогушенька... Письмами прочтями - пиши, разведчицкой сильной рукой... вал много раз со смертями встречалася лицо в лицо... И что... поняла, что жизня все-таки прекрасна!

"Татко наш, който си в цялата природа, който си дарил с издържливост койота, обикновения кафяв плъх, врабчето, къщната муха и молеца, ти сигурно си изпитвал силна и невъобразима любов към негодниците и към черните овци на града, към пройдохите и към мак и момчетата, към добродетелите и милосърдието, и лентяйството и насладите. Татко наш, който си в природата!..." "Улица Консервна" Джон Стайнбек чета я в момента... И после - "Благодатният четвъртък"... А ти кога ще ми върнеш "Розентал" Ще ти изпрдаша една рицарска балада, че ще видиш тогава... миличък...

компютри момпютри, вилици милици, маси .......ъ.......ъъъъъъъъ..... :))))) погледни в Запознанства, "Край на дискусията за СРЕЩАТА", с автор некой си Татко, има и обяснения на емайла.

Ах ти, Мюлерище... добре, че е Брадърблус... Разбрах Но ще дойда съвсем за малко... С книги, естествено! След колко часа само ми кажи, ти, съкровище!

Какво оттуй, че буря се извива, че дъжд жесток със гняв плющи и злобата си в мен излива? Аз зная - Слънце пак ще заблести, ще трепне прелестна дъгата, ще се усмихне със очи, и ритъм нов ще завърти земята, в небето птица ще хвърчи!!!

ах, ти, поетуша такава. Брадърблус ша е там след 7, аз най-сигурно след 8 и полвина. или осем. абе некъде по тва време.

В небето птица пак ще излети и на прозореца ми тя ще кацне... Дъждът ще си отиде тихо и с последните си капки ще ороси лицето ми унило... А после малко цвят дъгата ще пръсне в бисерните капки... Косата ми ще украси със няколко сълзи - извиращи от дъното на езерата където онзи позабравен златен ключ се къпе сред струите на живата вода... О, птицо моя, щастие, ела...

дали ще те дочакам, скъпи Мюлер мой?... Ще трябва...

Валише, Весели празници!

Здравей, Вал! Съжалявам, че чак сега успявам да ти отговоря, защото явно се опитваш да полемизираш с една нещастна моя творба, публикувана тук преди известно време. Само не разбирам защо си си играла да насичаш изреченията си на малки парчета, приличащи на стихове? Нейсе... Оставям сега тази тема. Прочее, това, което е казано в древността, въобще не го вярвам, каквото и да излиза от споменатото вече стихотворение. Там просто от яд и безнадежност си го измислих, както правят всички, както са правили и в древността, както правят и сега... Да укротиш Времето? Хм..... "О, време спри" не е молба, а глас в пустиня. Като милиционера, който се опитвал да отвори консервена кутия с думите "Чук-чук Милиция, отворете!" /че нещо станахме много сериозни :-)))/ Какво значи не искаме да умираме ли? Всъщност, вярно, че безсмъртието е малко тъпа работа - нечовешка една такава, ама на всеки му се иска още малко... "Мамо, само още пет минути, моля те..." - умолявало детето. "Веднага се прибирай!" - строго изкомандвала майката. "Мъ, само още малко, бе мамоооо!" "Абе, ти чуваш ли какво ти казвам, бе диване с диване! Веднага вкъщи!". А, виж ти! Че и ти си искала да играеш играта по-дълго. "Не щем ний време да умреме, тъй бързо, както ни вещаеш ти" - това е един по-пълен цитат. Недей да го съсичаш посредата! "Време, не спирай" - хаха! Много е лесно да издаваш такива заповеди : "Река, течи си по течението!", "Свят, бъди такъв, какъвто си!"... Хайде, лека нощ! И едно голямо МЕРСИ, че си забелязала онова стихотворенийце...

Полемика като такава няма - всъщност "откраднах" темата ти... И се понесох през просото на думите... На свой ред ти благодаря, че ми пишеш... Знаеш ли, може би не е мястото тук... Лесно си играем с думите, когато става дума за живот и смърт... Приеми, че наистина имам някакъв личен опит, който е преобърнал виждането ми за нещата... Едно е да пишеш за абстрактни все още неща, друго е, когато те ти се случват... За това, разбира се, медали за храброст не дават... Моля се никой да не опознава обратната страна на медала, когато става дума за живота и пребиваването на ръба... Струва ми се, че си играеш с опасни материи - думите са едно - реалността друго... Нямам претенции за стиховете си - пиша проза, а стиховете... Ценя спонтанността, радвам се, когато нещо се получи... Това за смъртта го е казал Епикур и навремето, когато бях на ръба на пропастта - а там винаги си сам - тези думи ми помагаха да преодолея страха, който бе неизмислен... Тогава бях на 20 години... Много вода изтече оттогава - е и какво... А Времето е една магическа субстанция, за която не знаем почти нищо... И Светът, колкото и да го разчленяваме и опошляваме, е една голяма, велика Тайна... Вал