LOVE IS A DOG FROM HELL
18 отговора
2 прегледа
LOVE IS A DOG FROM HELL
Не знам колко е удачно да цитирам англоговорящ автор в български клуб, но не мога да не се възторна от книгата, която разлиствам сега....Буковски-поезия в оригинал:
sweet music
it beats love because there aren't any
wounds:in the morning
she turns on the radio,Brahms or Ives
or Stravinski or Mozart.she boils the
eggs counting the second of loud:56,
57,58...she peels the eggs,brings
them to me in bed.after breakfast it's
the same chair and listen to the class-
ical music,she's on her first glass of
scotch and her third cigarette. I tell
her I must go to the racetrack.she's
been here about 2 nights and 2 days. 'when
will I see you again?'I ask.she
suggests that might be up to me. I
nod and Mozart play.
Е това вече
е страхотно! Може ли да ми го заемеш, да го прочета, де, обещавам да я пазя като зеницата на окото си!!!
Най-вероятно да
само че тъй като я получих снощи, не съм я прочел още...Веднага щом се поизтерзая с моя английски...Става ли така?Ще чета вероятно бързо, защото ми е безкрайно интересно!
МонПарнас?!
Ами Хм добави някакви обяснения, от които става ясно, че сме между Раковска и Графа на 6.9. и така - аз ще дойда с една колежка Moon
ДА, сега се сетих
намира се наистина на 6-ти септември, срещу Лонг Джон, един такъв невзрачен вход, в една стара къща, не е лошо, ама е малко дървено и скъпо. но поне има достатъчно място. А иначе схемата, която хм е дала, е доста неясна.
Дървено и скъпо
хм, значи пак ще жуля водка с кола....Не обичам скъпи и дървени кръчми:(
аз тайничко се надявам
Brather - pisah ti, i na teb Father...
Ne znam dali ste dojda
no stihotvorenijeto e strahotija... Mersi, dear!
Lek den
:))))
valishe
аз тайничко се надявам
Стихотворението е. .. стихотворение.
Завиждам ви, че сте от София. Че се срещате. "Завиждам" не е точната дума, бих искала да мога да бъда с вас. Мечти!
Ами ако имаш някога
възможност и видиш. че се уговаря някаква среща, защо не дойдеш и ти?
за Лъки
Лъки,
ама не оставай с погрешно впечатление. Не всички, дето сме в София, се затърчаваме да се срещнем с така наречените "познати от клубовете". В крайна сметка то това им е интересно на тези клубове, че си говориш с хора, които никога, ама никога няма да срещнеш. А реални хора около нас - с лопата да ги ринеш! Ама не ти е гот при тях, а идваш тук, при измислиците. При това, което всеки от нас прави от себе си тук, но не задължително и ТАМ, при онова, което сама правиш от себе си...
Може би мнението ми е крайно, но се надявам да ти помогне да не съжаляваш. :о))))))))))
Виртуална усмивка, виртуално приятелство, виртуално разбиране, виртуално съпричастие, виртуално присъствие... дори виртуални караници... От които понякога боли реално, но.... абе, виртуална му работа:о)))
А гроздомицин?
Евентуално може и сливомицин - аз така се лекувам по-често.Помага, повярвай:))) Иначе - може и с никотин, ама за кашлицата трябва топъл гроздомицин
Евентуално - облаци...
За Лъки!!!
Лъки, ако ти си с погрешно впечатление, значи аз също съм! Между другото, наскоро ми се случи нещо /неприятно/, което ме накара да се замисля точно за това - че в клубовете има и хора, които ме /те/ възприемат като виртуално някакво си същество - безполово, измислено, без чувства, без истински реакции и емоции... Питах се как е възможно един човек да се смее заедно с теб, да мечтае заедно с теб, да откривате заедно житейски истини, да споделяте проблеми и лични неща, да си говорите разни мили работи щото много си допадате, и когато да кажем действителността ви срещне очи в очи, той направо да те задраска - да ти обърне гръб, да е чужд, по-непознат от непознат и студен, сякаш нищо не е било..!?!? Много ми е страшно това и необяснимо в същото време!!! Аз винаги възприемам хората като живи, истински, с ежедневие, с индивидуалност... И не съм тук в Клубовете за ей-така просто, за ала-бала да минава времето само, пък каквото съм казала да го забравя, щото то няма значение за мен!!!!!
Но хора всякакви! И всеки си е прав за себе си! И всеки си има своя истина за нещата!
А аз се надявам, че някой ден ще имам възможността да се срещна, да се запозная на живо с хората, с които съм се запознала тук, в Клубовете и те ми допадат!!!!
Бъди здрава!
Дени
За Дени
Дени,
мнението ти ме зарадва повече, отколкото можеш да си представиш.
Желая ти, когато се срещнеш с разочарованието да видиш пред себе си не онзи човек, който ти е бил близък от клубовете, а някой друг, който се е представял за него и го е измислял заради единия спорт, да преодолееш горчивината със същата разпаленост, с която я осъждаш, преди да ти се е случило лично. Наистина ти го желая. Или по-добре не.. Желая ти просто да не ти се случва... А сега една най-реална усмивка за теб... :о))))))))))))
За Зу
Зу, то вече ми се случи, за съжаление! За това говорех по-горе! Тогава всъщност открих, че има и такива хора, което не зная защо ме изненада! Разделих се с част от наивността си, от което също ми стана неприятно, щото сега виждам света още малко по-грозен, пък той и без това е грозничък...
Обаче! Не се отказвам! Мисля, че поне трима от виртуалните ми познати са си съвсем, съвсем истински хора, които не се правят на някой друг и не се преструват!!!
Вярно, човек никога не знае!
А твоите думи малко злобничко ми звучат. Що така?
За Дени
Дени,
"злобничко" или "тъжничко"? Или "злобничко, за да не крещим, колко ни е тъжничко"?
Не се сърди, мислех, че още не ти се е случило и се опитвах да те предупредя и... как да кажа... да те "нахъся" :о). Бъди щастлива и дано да не ти се случва пак! :о)))))))))))