Жизнерадостно...

Празни влакове летят, недопити чаши. Гладни кучета скимтят пред вратите ваши. Черно, синьото небе, в миг застива. Камък, твоето сърце, в лед изстива. Слънцето, обезумяло, хоризонта обикаля. Времето, сред пътя спряло, в кална локва се търкаля... Рошав гарван черен крясва, тръпне грешната земя, и небето с грохот трясва - смей се черната ламя...

плаче за "родна реч" най-жизнерадостно /нищо лично/ Севар

Нищо лично? Това мъничко ме обижда. Предпочитам да беше лично. И понеже съм срещал тази забележка и другаде тук винаги съм се чудел дали е написано, защото пишещият го познава автора и държи да разграничи коментара си от личното си отношение към него - автора, или пък изразява някакво общо мнение. Ако е общо, чие?

Защо е по-лесно да напишеш критика, отколкото да похвалиш някого? А аз ще го напиша простичко - Хареса ми!!!

не се сърди foreigner, нищо лично- в смисъл че не те познавам лично теб и стиховете ти, и не бих желал да го възприемаш като личен упрек или обобщение а мнението си е лично мое, и не ми хареса (точно) това стихче, защото не съвпада с настроението ми и ми звучи кухо права си Алиса аз още не мога да се оправя от подобна критика но само похвалите ли са ни потребни? Севар

...е нещо, което не всеки се осмелявада опита... Похвален е опита ти, творецо! Не се подигравам. Това са ти настроенията, пресъздал си ги с думи. Пожелавам ти черното да стане поне по-светло черно, защото неможе и да ти пожелая всичко да е в розово...ще ни бъде адски скучно, не мислиш ли?:)))

Обичам черното точно толкова, колкото и розовото, дори когато е червено. Не мога без синьо, зелено и жълто. Черното понякога го наричам бяло. Само понякога. Обратното също е вярно.