ЕЖЕДНЕВИЕТО

ЕЖЕДНЕВИЕТО е най-прекрасното нещо на света Ако... изриташ сивите сенки, ако... не мислиш за умората... ако... Той се сети за Нея ако... Тя го обича... ако... знаеш как да превърнеш болката в перпетуум мобиле... Да не знаеш защо... И това е нещо нещо повече от нищото, две тъмни дълбоки очи думи-спомени музика... Любовта ако... въпреки всичко... Обичам те делник, ела ежедневие... Няма умора, няма скука... Там, в царството на копнежа на мечтите на сърцата, които не са забравили какво е да плачеш от радост, от мъка... П. С. Боже, станала съм страшно сантиментална Бях забравила колко е хубаво...

И на всички една моя литературно онякъде "хулиганска", но искрена "пейст енд копи" версия на любимо стихотворение от зората на пребиваването ме в клубовете Посвещава се на Давид Овадия И на вас, приятели и влюбени, от dir.bg Аз вярвам в електронната любов... Само със думи и красиви обещания, С забавни упреци, с усмивка на уста, Но вярвам също и във виртуалното страдание, В сподавения порив на кръвта Пред синкавия пламък на монитора. Компютър верен, който в мрежата не гасне, Закачка нежна в еротичен стил От клетви, от несдържан гняв по-ясно Говорят на човешкото сърце. Тя всичките прегради побеждава! На възраст, имидж и прекъснат виртуален зов! Как нея ще отминеш, ще забравиш? Аз вярвам в електронната любов... Но вярвам също в живото стадание, Което огъня подклажда във кръвта. Не знае нищо оня, що поне веднъж Не е изгарял и в реалността, на кладата На думите измамни и красиви обещания, Не е умирал сам сред пламъците на своята Отритната любов Без упреци, с усмивка иронична на уста... Монитор, в който мрежата пулсира, За да те плени във свойта фина електронна примка Със искрени слова, преливащи от болка, смях и жал... Понякога и нищо байти стигат, За да прогонят цялата печал световна, Що с гласовете виртуални, ала живи Компютърният вятър е довял... Затуй аз вярвам и във виртуалната любов Обични мои анонимни същества от dir.bg...

Ронят се семената на минутите от слънчогледовата пита на моя ден. Успявам ли да ги вкуся всичките? Орисана от светлината все Слънцето гледам.

Prekrasno! :))))

не коментирам - просто лъжеш от мързел, че нямаш муза в темата по-долу! Но аз исках да кажа, че много го ударихте тука на поезия - еей, сега ша ви пусна Кондьо:)))

Val! И заради това не искам да ми пишеш някои неща...Сега аз какво да кажа??? Поставяш ме в неловко положение... Мисля си, че всички истински красиви неща са тъжни! Мисля си още, че те познавам отдавна...

твърде много условия

Ej, Love, estestveno che njamam muza... Nali znaesh ljubimija mi pohvat - copy and paste!!! Kazi mi sega zashto si mi slabost??? UAU!!! :))))

Dear! Dali govorish za reality? A inache - i az imam strannoto chuvstvo che se poznavame ot vekove dori... Obozavam tvoja Rozental! Znaesh li che edna ot prichinite da se vjasvam tuk e neznoto prijatelstvo i rodstvo na dushite s teb! Za vseli sluchaj ti izpisvam mejla si - ako imash nastroenije, pishi mi... Ste e radost. A propos, znaesh li koj e toz doblesten man Shtirlic? Pozdravi go ot men - perfekt Russian i chuvstvo za humor... Toj e drugata mi muza, B-blues, Moon - mnogo ste, Gospodi, i tova e prekrasno... Da, i Muller mi e slabost, matematikat s matematik... Have :))) day to all!! Val

караш ме да се изчервявам, Вал:))) нямам представа - но първото от двете е много готино:))) Какво стана със сънищата?

Pisah ti na mejla, dear... Kisses! :))))

отивам да видя - same to you:)))

"Що ви стана бе, витязи, та завъдихте шкембета? Вместо гении да възпитаме, май отчувахме прасета." Май не се връзва с общия тон, но ми се стори, че е свързано с темаъта за ежедневието.

Ljubimi Gotvacho - pisah ti v edna stara tema... Spomnjash li si nesretnija Artemidor, kojto ti pisheshe ot edna pusta zala... Sega tja e veche na svobodna praktika - svobodna, bezrabotna po svoe zelanije - kak si ti, prekrasen? Pozdrav! :))))

Както винаги - усмихнат до уши, щастлив, забързан и обичащ. А защо казваш безработна? На свободна практика звучи "гордо"... А за артемидор, естествено си спомням. Да ти призная, причината за да се появя тук е една реплика, че се навърташ в този клуб. Аз рядко имам време за повече, а и специално литература не ми е го;ямата лщбов - самият аз съм филолог и мразя професионалните погледи към това толкова голямо удоволствие. Сега работя много - пиша най-различнии работи и подготвям второ издание на една моя книга, както и английския й превод. Отделно дето се захванах с нещо свръх потенциала ми от време - издавам една списание. Време няма, парите не стигат, но пък удоволствието е нечувано голямо. По пловдивски - голямо ГУСТО. Поздравявам те с Баба Марта и ти желая добро здраве и настроение. Готвача