Страх...

Страх ме е от нощта, която ми предстои. И не само от тази. А от всички нощи, които ще дойдат. Искам ли да дойдат? Страх ме е, че продължавам да куцукам с надеждата под ръка, моя пръв враг...И те мога да спра. Не още... Страх ме е, че вече не виждам нещата така; и слънцето не блести така силно; и зимата не е така хубава и бяла; усмивката ми е все по-фалшива; сълзите ми - все по-стаени в мен и тази мила самота...Тук, завряна в дупката си - самотна и сама, тъжна и отегчена се чувствам жива. Изпадам в саосъжаление - и това ме плаши, кара ми да се намразвам, а след това да се намразвам за това, че съм се намразила...Какво по-ужасно, по-мъртвешко от този въпиющ, адси страх. Страх ме е от мен самата. От това колко уморена съм. Колко скучно и тривиално е всичко. За мен. Яд ме е, че съм слаба. Яд ме е, че съм жалка. Яд ме е, че съм уморена. Страх ме е. Страх ме е от страха. От прекършените ми мечти (те са затова - за да ги прекършваме); от загубата на илюзиите; от тъжния повик на егото ми, от безчувствения ми поглед, от мрака на душата ми, от загубата на онзи весел пламък, онзи жизнен лъч, който ме водеше шепнешком на някъде. А сега? Стоп. Времето спира. Надеждата спира. (най-накрая!) Животът спира. Кръвта спира. Нищо не чакам. Никого. Часовникът е спрял на 00.часа от толкова много време, че аз не помня дори кога беше - целувките ти, топлината ти...цяла вечност измина от онзи пир на душата, от тържеството на телата, от живеца в чашата сутрешно кафе, ръцете ти, които...гласът ти - водеха ме в тъмното. Там когато... Мислиш ли, че...? Не. Нищо. Не вярваш на сълзите ми. Не дей. Добре. Самата аз не вярвам вече. За кого плача? За себе си? За теб? За миналото? За бъдещето? Глуупости. Как може човек да плаче за бъдещето? Заради какво? Заради кой? Защото те обичам? Защото ме обичаш? Защото ме е страх? Защото съм сама? Защото ме поглеждаш с онези пълни тихо отегчение очи, с безмълвен укор, ча пак разпилявам всичко, така грижливо пазено, събирано... Погледни ме пак с тези очи. Да видя...след кой път вече няма да боли. Дори това е неправдоподобно! Искам да легна и да заспя! Сладък, невинен, детски сън. Без призраци от реалността, без спомени от захар, без сенки и видения. Чист, детски сън! Не искам цветя и балони в сънищата си. Само сън, лишен от това...

na sutrinta sled kato se sabudish.....kogato sunia e svurshil.... useti purvoto ti vdishvane.....ne go zabraviai.....

знаеш ли какво? ако това не беше белетристика, а писмо, например, - иска ми се да те прегърна и да ти кажа - единственият въпрос, който изпусна е : ти плачеш днес. човек често пропуска да мисли за това, че живее тук и сега, че "ех, ако бях..." и "би било добре да..." са неща, които не съществуват - едното е било, а другото - може би ще бъде... такива неща... казвам го, защото ми прилича на писмо, а не на разказ за все едно кой го чете. ако пък е разказ - браво ! :)

Tozi tekst predizvikva v mene mnogo neshta, vkliuchitelno i uzhas ot tova che... che... ne mozhesh da dokosnesh i da izlekuvash, da izmiesh vsichko v more ot... Niakyde prochetoh tova Obichai taka, siakash syrceto ti nikoga ne e bilo raniavano... Tancuvai taka, siaksh nikoi ne te gleda...

... цитираш многоуважаемия Марк Твен! В оригинал това звучи така: Work like you don't need the money. Dance like no one is watching. And love like you've never been hurt. И реверанс към неинглиш говорящите: Работи все едно не ти трябват парите. Танцувай като че ли никой не те гледа. И обичай сякаш никога не си бил нараняван. Ама КОЛКО много си го бива, нали! ;) М/у другото чел(а) ли си му Писма от земята? Книга един път!

много го бива :) имам ужасно любими неща - онова интервю :) дето щял да познае думата по картинката :))) наистина е многоуважаем :)

Може ли да кажеш нещо повече за книгата, като например скоро ли е издавана? Издателство?

Разбира се, че мога, ама няма да ти е от полза май :( Моят екземпляр е от '68 година - изд. Христо Г.Данов, червена с твърди корици, към 200 стр. Но като бонус един малък откъс от Дневника на Адам (има такъв и на Ева): "Понеделник: - Това ново същество с дълги коси много ми досажда. Непрекъснато се мотае около мен и все ходи по петите ми. Не ми харесва тази работа; не съм свикнал да имам компания. По-добре да си стои при другите животни... Днес е облачно, духа източен вятър; май ще ни навали пак... "Ни"? Откъде пък я измислих тази думичка? А, сетих се - новото същество я употребява." А има още и още. Много е гот, нали? Как само ни е изтипосал, нас мъжете...;о))))

Благодаря.:) Ще я търся!

ти си едно прекрасно момиче...

:))))) и мен ме е страх да сънувам :)